Само в Zonanews: Родът на Андрей Гюров – диви комунисти, налагали тоталитарната диктатура в Гоцеделчевско (ДОКУМЕНТИ)

Антон Тодоров
политически екзорсист

Андрей Гюров винаги ми е изглеждал предизвикателно съмнителен в идеологическо, ценностно и политическо направление. И това не е някакъв непроменим вектор в моето мислене към всеки нов политически "герой", а здрав смисъл, опит, който съм придобил благодарение на близо четиридесетгодишните си политологически и просопографски (биографични) изследвания на политическите елити – комунистически и посткомунистически. Тук феновете на дадения обект на моя анализ обикновено скачат и се започват дълги тиради ad hominem. Това е глупаво и крайно елементарно. Аз винаги им отговарям по един и същи начин – с документи от архивите. Винаги. И както обичам да казвам – моите документални дивизии не знаят поражение. Това е професионалният, научният подход. Другото е провинциализъм, събран в метода "Една жена ми каза". Или пък изобщо се стига до изключване на фактите и се започва с едни заклинания... не ти е работа.

Но да се върна към темата на днешното ми разследване. Наблюдавах Гюров като председател на ПГ на ПП в Народното събрание. Нехаризматичен, прекалено обран, отполиран, ненужно сдържан и лишен от категоричност. А за демонстрация на десни ценности и практики – нула. Истински "дялан камък" на подмяната и задкулисието. Само че непроницаем, докато не го подложиш на детектора на просопографското изследване. И тогава всичко лъсва. Това, че любимката на "задругата на задкулисието" Илияна Йотова го калеса за служебен премиер беше много силна сигнална лампа, че нещо при този човек не е така, както трябва да бъде в ценностен и политически смисъл.

Направиха го служебен министър-председател и се започнаха едни назначения... не ти е работа. Сложи Надка Гаражната за външен министър. Това беше сгромолясване, това беше демонстрация на пълна липса на хигиена в политически смисъл и показател, че инстинктът ми не ме е подвел. След това дойде назначението за зам.-министър на външните работа на Марин Райков, румнаджията, чийто баща е сред най-знаковите представители на съветската школа в комунистическия шпионаж – кадровият служител на ПГУ-ДС Райко Николов. Това беше гръмко заявление от Андрей Гюров: Гледайте си работата с вашите десни ценности. Все едно чувах Марин Райков, който като служебен премиер 2013 г. беше казал, че "темата за Държавна сигурност е част от чалгата на прехода".

Апропо, отрочето на Марин Райков, което носи името на дядо си, е днешният шеф на кабинета на модната икона и външен министър (Прости, Господи) Велислава Петрова-Чамова. Няма празно – тези са така родени, възпитани, изпедепцани, че се пласират при всякакви режими, при всякакви управления, при всякакви промени, смени и т.н. Имам чувството, че ще оцелеят и ще се натъкмят на лакоми местенца и след края на света. Истински комунистически върволици от номенклатура – преди, сега и в бъдеще.

Тези, а и други назначения, вече напълно ме лишиха от всякакви съмнения относно Андрей Гюров, бях сигурен, че там има нещо скрито, нещо, което работи във фонов режим, някакъв идеологически и ценностен ъндърграунд. Зарових се. И ето какво открих.

Според краеведа Атанас Панчелиев Гюровият род от някогашното село Либяхово (след 1951 г. Илинден), Гоцеделчевско, е дал някои от най-заклетите комунистически активисти и функционери в региона. Семейството на Атанас и Вакла Гюрови (прадядото и прабабата на Андрей Гюров) са имали четирима синове – Лазар, Стою, Никола и Тодор, и две сестри – Анастасия (Таша) и Неда. Дядо Тодор е дядото на Андрей Гюров. Лазар Гюров, роден през 1903 г., расте буен. Той смело изразява несъгласието си с управляващите. Заради това заедно с брат му Стою са изпратени в началото на март 1944 г. в концлагер в Радомир за противодържавна комунистическа дейност. Завръщат се веднага след окупацията на страната на 9 септември 1944 г. и за няколко месеца Лазар е кмет на селото.

Братята Лазар, Стою и Никола са сред първите дейци от Либяхово, които на 1.X.1944 г. учредяват Работническа партия (комунисти). В избраното първо партийно бюро членува и Никола Ат. Гюров, на когото е поверена работата с младежите (комсомолски организатор).

Всичко това е описано в книгата на Атанас Панчелиев "Илинден", издадена 1992 г. Цялата тази информация ми подейства като червено на бик, за пореден път се убедих, че инстинктите ми са в безупречно състояние. Реших, че няма време за губене – всички онези, които държат на истината, на десните ценности и антикомунизма, които си дават сметка за многобройните гнусни подмени извършени от хора и партии, които се титуловат "десни", трябва да знаят тези факти и да имат възможност да направят информиран избор. А не после да ми казват – ти като си знаел защо не си информирал своевременно? Ето, правя го. Проучих в електронния регистър за търсене какво се съдържа в ДА-Благоевград за първичната партийна организация в село Либяхово (от 1951 г. преименувано на Илинден), направих си онлайн поръчка на двадесет архивни единици и ето ме преди няколко дни в Благоевград.

А ето го и резултатът от моите изследователски усилия.
На 1 октомври 1944 г. м село Либяхово е създаден комитет на БРП (к), който трябва да пропагандира комунистическата идеология сред жителите на селото. Никола Гюров става секретар на Бюрото на партията, а скоро и касиер.

Дядовците на Гюров започват да вършат всичко онова, което се случва в тези 100 безотговорни дни след черната дата 9 септември 1944 г. и в другите краища на окупираната от Съветите България.

Ето, виждаме, че в Протокол № 5 от 5 октомври 1944 г. Никола Гюров участва в проучване проявите на свои съселяни преди 9 септември и възможността да бъдат ангажирани в националпредателска дейност като членове на БРП (к).

В края на декември 1945 г. Никола Гюров е избран за делегат на околийската конференция на БРП (к)

В Доклад за дейността на БРП (к) в с. Либяхово (Илинден) за периода от 10 декември 1944 г. до 8 февруари 1945 г. виждаме, че роднините на Андрей Гюров се занимават с истински гнет срещу населението в селото. Съселяните им са насилвани до изнемогване (както в самия доклад е описано) да изпълняват т.н. "наряди", т.е. предаване на задължителни количества продукция на окупационната болшевишка власт, а с награбеното от българите се е издържала съветската 600 хилядна съветска войска до 1947 г. Дядовците на Андрей Гюров активно съучастват в това на местно ниво в Гоцеделчевско.

Продължавам с разобличенията - в отчет за дейността през 1946 г. на комунистическата организация в селото, в която на ръководни позиции са тримата братя на дядото на Андрей Гюров, разбираме, че те активно са участвали във фалшифицирането на резултатите от изборите за VI-то Велико народно събрание и референдума за премахване на монархията, проведени на 27 октомври 1946 г. Ето какво пише в този документ:

"Изборните резултати са добри: 96 % за народната република; за ВНС 80 % за РП (БРП комунисти), 16,8 % за земеделците и 3,8 % за опозицията.

Стою Гюров се изявява като ремсов, ерго комсомолски активист – председател на Бюрото, който има последната дума по всички въпроси, свързани с младежката организация на БРП (к). Това е била серозна власт, възможности да напакостиш на всеки, който набележиш за враг.

С какво се занимават представителите на  рода Гюрови? Разбираме от една резолюция, която описва задачите на агитпропа - на агитацията и пропагандата на компартията:

- популяризиране на ръководната и организаторска роля на Г. Димитров;

- силите на реакцията се затягат и трябва да се бие с всички сили фашистката идеология;

- трябва да се атакува черковния амвон, ползван от реакцията и да се налага маркс-ленинския мироглед;

- да се изтъква ролята на СССР като предан борец срещу фашизма и помагач на малките народи за тяхната независимост (което е особено цинично на фона на окупацията на България);
- да се разобличава реакционната опозиция - Г.М. Димитров, К. Пастухов, Ал. Цанков, Ив. Михайлов и се настоява за тяхното "премахване";

И все в този дух.

А сега внимание - четем Протокол от съвместно заседание на Околийския комитет на БРП (к) и Околийската контролна комисия на БРП (к) в гр. Неврокоп (Гоце Делчев), от 24 октомври 1947 г. От него разбираме, че представител на рода Гюрови - Петко Лазаров Гюров (син на Лазар Гюров) - е участвал заедно с други джелати в арестуване, заплашване и нанасяне на побой над жители на селото. Явно доста са се постарали, след като дори мизантропите от околийското ръководство на компартията са се възмутили и се е наложило свикването дори на Контролната комисия. Петко Гюров е изключен от редовете на БРП (к) и е свален от отговорна партийна, ремсова и политическа работа.

Този случай обаче не пречи на братята Гюрови да продължат със своята партийна кариера на местно ниво. На 17 март 1948 г. големият брат Лазар Ат. Гюров е избран за председател на временната общинска управа в Либяховската община.

Другите двама братя - Никола и Стою Ат. Гюрови са в ръководството на първичната партийна организация на БРП (К) в село Любяхово.

В Доклад за извършената работа и резултата от изборите за нар. съвети и съдебни заседатели на първичната партийна организация на БКП в с. Либяхово четем:

"Трайчо Костов застана на антисъветски позиции. У Тр. Костов е изтъкнат националистически уклон - цялото негово поведение по въпроса за информирането на съветските представители издава у него националистически уклон. Друго наличие у Тр. Костов е един неизживян интелигентски индивидуализъм... Да прочистим докрая нашите партийни редове от чужди и гнили елементи".

Какво общо имат дядовците на Андрей Гюров ли? Ами те са партийните шефове на ППО-то на компартията в село Либяхово, те определят политиката, те вземат решенията, те провеждат тази античовешка политика на репресии не само срещу редовите си съселяни, но и срещу онези, които симпатизират на врага с партиен билет – Трайчо Костов. Сталинизъм, болшивизъм и мизантропския стил на Андрей Вишински – с това е изпълнен обобщаващият доклад, писан и редактиран от роднините на Андрей Гюров, който ни го представят за най-доброто от най-доброто за бъдещите президентски избори. Направо очаквам да ни кажат, че е седнал отдясно на Господ. На техния Господ – на приватизаторите от Костовата шайка, чийто Господ е Мамона.

Продължавам!
На 20 март 1949 г. се провежда партийно организационно събрание на първичната партийна организация (ППО) на БКП в с. Либяхово. Председател на събранието и др. Лазар Ат. Гюров. Сред темите е обсъждане на антипартийните и антиотечественофронтовските прояви на няколко другари. Нали знаете в тези години какво означава това?

От 1950 г. др. Никола Гюров се захваща и със стопански задачи. И една от основните му такива е да следи кои негови съселяни не си внасят млякото по задължителните държавни доставки (наряд). И забележете категориите, по които тези хора са разделени - дребни, средни и кулаци (в оригинала е написано "кОлаци", неграмотността в документите от онези години е потресаваща). Какво ни говори този документ ли? Хайде и вие да свършите нещо сами -  просветете се каква е била политиката на БКП срещу тези, които не са изпълнявали спуснатите отгоре наряди за натури и политиката към кулаците.

От Протокола, който виждате по-долу разбираме, че към юли 1950 г. Никола Ат. Гюров продължава да е председател на народния съвет на Либяхово. През следващата, 1951 г., село Либяхово е преименувано на Илинден.

През 1950 година в Кулска околия новата система на задължителни държавни доставки (наряд) предизвиква масова селска съпротива, която е посрещната от комунистическия режим с тежки насилиа, незаконни арести и последващи партийни наказания. В село Либяхово има също подобни извращения и този, който отговаря за тях, както се вижда от този документ е другарят Никола Гюров.

Към януари 1952 г. Никола Гюров е председател на Изпълнителния комитет (Изпълкома) към Общинския народен съвет на село Илинден. дновременно с това той е в най-тясното ръководство на партийната организация на селото - член е на Бюрото на Общ. орг. на БКП-Илинден. Същата позиция заема и през следващата, 1953 г.

На заседание на 14 януари 1953 г. на Бюрото на ППО на БКП в с. Илинден Никола Гюров се изявява като заклет привърженик на ожесточаването на граничния режим и мерките срещу неговите нарушители.

Това е изключителна мерзост – днешните отрочета на тези комунистически гадове, които превърнаха България в концлагер под съветския ботуш, да ни се представят за "десни" кандидати за президенти. И това да бива натрапвано с Гьобелсови методи – повтаря се хиляда път какъв уникален службен премиер е бил, как нямало по-добър от него през последните двадесетина години, а защо не и от началото на прехода. И всичко това ни се натрапва от бивши любимци на Градския и Областния комитети на БКП в Разград, например. Които в нови времена успяха да се представят под вънкашност нова и име старо за големи демократи, антикомунисти, прозападници. Бактън, омръзна ми 36 години от тази подмяна, лъжи, измислици, представяне на всякакви фалшиви пластмасови герои, които после се оказват обикновени кукли на конци на тоталитарните служби, комунистическа номенклатура и задкулисието. Истината е, че наследникът на тези комунистически бруталитети от Гоцеделчевско през тази година единствено осигури победата на съветско-руския проект "Прогресивна България" и нейния фронтмен – любимецът на Кремъл, Путин и Решетников Румен Радев.

Баста! Андрей Гюров просто трябва да се дръпне назад, да се скрие и да си работи нещо по специалността – я вижте какво CV има. Може пък наистина да е добър в преподаването. Но за кандидат-президент, на десните – в никакъв случай. Не Йотова, ако ще Виденов да е на път да стане президент, аз конкретно за Гюров не бих пуснал глас, ако ще Слънцето да започне да залязва на изток и да изгрява на запад.