Стопански упадък и финансова несъстоятелност на комунистическа България (ДОКУМЕНТИ)

Антон Тодоров

Най-големият мит за комунистическа България е настоятелното, безсрамно и с известен пропаганден успех натрапване на мнението, че на 10 ноември 1989 г. сме били загубили една процъфтяваща, просперираща,и благоденстваща държава. Но не само това – съпровождащата митология настоява, че сме имали много добро място в търговията на европейския континент, а по определени производства сме били водещи в света. Нищо от тези митове не се потвърждава от фактите и архивните документи. Ето какво пише в един фундаментален със своите разкрития доклад на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов, подготвен от голяма група съветници и експерти и завършен през ноември 1989 г.:
"Друга причина за нарастването на дълга е фактът, че нашият голям износ за социалистическия пазар (електроника, машиностроене и др.) е основан на голям консумативен внос по второ направление, срещу който съответните стокопроизводители нямат стабилен противоимпортен продукт. Така например за 1988 г.:
- електрониката при близо 60 млн. щ. долара валутни приходи, има валутни разходи за около 180 млн. щ. долара;
- транспортното машиностроене има нулево салдо – приходи и разходи за около 47 млн. щ. долара;
- химическата и биотехнологическата промишленост, въпреки износа на продукти от първичната преработка на нефта, има отрицателно салдо от 3 млн. щ. долара.
По същество експортът на водещите отрасли в нашата икономика представлява конвертиране на щатски долари в рубли".  

Този доклад описва с факти и анализ пълният стопански упадък и финансова несъстоятелност на комунистическа България. Нали знаете руската поговорка "Конец – делу венец" ("Краят увенчава делото"). Катастрофалните параметри на комунистическата икономика на България покриват напълно всички аналитични изводи, които прави знаменитият унгарски икономист Янош Корнай в една от своите книги: 
"Достатъчно е само някои фундаментално важни цени да бъдат произволни, за да настъпи деформиране на цялата ценова система; произволността на производствените цени засяга разходите на потребителя, което влияе върху цената на продукцията на потребителя и т.н… Създава се порочен кръг с мека бюджетна принуда и слаб интерес към печалбата, от една страна, и произволност на цените, от друга. Тъй като рентабилността не е въпрос на живот и смърт за фирмата, нито продавачът, нито купувачът имат интерес да се борят сериозно за рационални цени. Ако е общоизвестно, че цените са произволни, въобще не си струва да им се реагира. Но изглежда оправдано да се претендира за компенсация за загубите, причинени от деформациите на разходите и продажните цени". 

След няколкогодишни проучвания в различни централни и регионални български архиви мога да кажа категорично, че  документалните масиви там дават изобилни потвърждения на анализа на Янош Корнай. В тези архиви се съхраняват в много добро състояние документалните фондове на хиляди заводи, комбинати, фабрики, предприятия и стопански комплекси в някогашните Благоевградски, Бургаски, Варненски, Врачански, Кюстендилски, Пернишки, Сливенски, Русенски, Софийски, Старозагорски, Хасковски, Ямболски окръзи. Тези регионални архиви съм успял лично да посетя и да изследвам, затова и изводите ми от запознаването с документите там са категорични: комунистическата икономика на НРБ е страдала от същностна, системна, финансова, пазарна и иновационна несъстоятелност. Вижте фактите за задлъжнялостта на ключови сектори от икономиката на НРБ в средата на 80-те години. И много моля – не се плъзвайте по глупавата мантра "ама това е средата на 80-те, ситуацията през 60-те и 70-те е била различна". Не, не е била по-различна, белязана от една и съща непоправима неефективност, упадък и разпиляване на национални ресурси е била комунистическата стопанска и финансова система през целия 45-годишен период. Това е непредубеденият извод, който може да се направи, ако се придържаме към истината, която документите удостоверяват. Иначе, за тези които обичат приказките – моля, обърнете се към братя Грим.

В началото на декември 1986 г. министърът на финансите Белчо Белчев и председателят на Българската народна банка Васил Коларов пишат "Докладна записка относно задлъжнялостта на някои стопански обединения и предприятия по кредитите за капитални вложения и за създаване на икономически условия за развитието им през деветата петилетка". Докладната записка е адресирана до тогавашния министър-председател Георги Атанасов, а изводите са просто убийствени. Извършеният анализ на финансовото състояние на стопанските обединения и предприятия ги разпределя в три групи. В първата група попадат стопанските обединения и предприятия предимно от първи ешелон на икономиката, които са натрупали огромни дългове по кредитите за капитални вложения, погасяването на които през годините на деветата петилетка не може да се осигури с техни собствени финансови средства. Това автоматично води до спиране или в най-добрия случай до сериозно ограничаване на по-нататъшното им развитие. В такова състояние е цялата енергетика, основните предприятия на СО "Металургия" (МП "Ленин", ПСТВ – гр. Роман, МОП "Оброчище", МОП "Горубсо", МОП "Маджарово", МОП "Христо Михайлов", МОП "Осогово" и всички предприятия от бившето СММК "Средногорие" – МОП "Г. Дамянов", МОП "Челопеч", ОП "Елаците" – Мирково, МДП "Елаците" – Етрополе, МОП "Панагюрски мини", МОП "Асарел Медет"). В подобно състояние са повечето от предприятията в СО "Химическа промишленост", както и тези от СО "Целулоза и хартия", СО "Инвестмаш", СО "Строителни материали", СО "Български държавни железници", СО "Кварц", СО "Зърнени храни и фуражна промишленост", КТМ "Русе" и т.н. Заключението на Белчо Белчев и Васил Коларов е, че общият размер на дълга за въведените в действие основни фондове на тези организации възлиза на повече от 4 млрд. лева.

Причините? Според двамата високопоставени комунистически чиновници основните причини са ниската или отрицателна рентабилност, формирана при действащата система на цените, високите темпове на инвестициите през осмата петилетка, влошаването на ефективността по обективни и субективни причини, посочени в справка №4, както и относително високият дял на кредита поради ограничените бюджетни ресурси за инвестиции. Погледнете приложението, разгледайте числата, а изводите не се налага да бъдат търсени дълго. Картината, която рисуват Белчо Белчев и Васил Коларов по-нататък, е страховита: "През осмата петилетка ефективността на въгледобива и електропроизводството бележи тенденция на непрекъснато влошаване. Загубите във въгледобива ежегодно се увеличават, а в електропроизводството печалбата от 180 млн. лева за 1981 г. намалява и става загуба в размер на 57,7 млн. лева през 1985 г. В същото време през годините на осмата петилетка са усвоени капитални вложения в размер на 4 млрд. и 244,2 млн. лева, като за тяхното финансово осигуряване държавният бюджет е предоставил 1 млрд. и 608,6 млн. лева. Преобладаващата част от инвестициите са осигурявани с банков кредит по решения на Министерския съвет. (...) Подобни са и икономическите резултати, допринесли за голямата задлъжнялост на посочените в справка-приложение №4 предприятия към СО "Металургия". В МП "Ленин" основните производствени фондове са нараснали през 1985 г. с 247,5 на сто, а за същия период стоковата продукция – със 107,4 на сто. Докато през 1981 г. предприятието е реализирало печалба в размер на 6 млн. 460 хил. лева, то в следващите години на петилетката отчита загуба, която за 1985 г. достига 45 млн. 525 хил. лева. Също така в ТЦ "Металолеене" (...) дългът е достигнал 161 млн. 668 хил. лева. (...) В системата на СО "Български държавни железници" дългът по кредитите за капитални вложения възлиза на 492 млн. 825 хил. лева. (...) Основните причини за достигнатата висока задлъжнялост се дължат на ускореното изграждане на материално-техническата база на ж.п. транспорт при очертаната тенденция на постоянно намаляване на рентабилността на стопанската дейност. (...) От посочените показатели в справка-приложение №4 се вижда, че ефективността на стопанската дейност през годините на осмата петилетка намалява с ускорени темпове. Така например рентабилността на 100 лв. производствени фондове намалява с 37 на сто. (...) За намаляване на рентабилността са допринесли и някои промени в цените на горивата и електроенергията [забележете, че това се случва в момент, когато световните цени на нефт, газ и ел.енергия се сриват]. (…) Във втора група се отнасят стопанските обединения и предприятия, които поради сравнително ниска рентабилност са изпаднали във финансови затруднения, но в перспектива могат да си формират финансови ресурси за погасяване на ползуваните от банката кредити за капитални вложения. Става дума за такива организации като: МП "Леонид Брежнев" [Кремиковци], СО "Селскостопанско строителство и мелиорации", НПО по "Свиневъдство", СО "Булгарплод", СО "Птицевъдство", СО "Воден транспорт" и редица други, посочени в списък №2".

Бившият съветник на Тодор Живков, Костадин Чакъров, много обичаше приживе да пръска мъгла от неистини за онова време. Но веднага след 10 ноември той беше доста по-честен и обективен в свидетелствата си, когато описваше следното:
"Беше ли Тодор Живков убеден в комунистическите идеи? Такъв въпрос може да се стори странен, но аз смятам, че той никога не е бил убеден комунист. По-скоро той използуваше създадената партийна машина и комунистическата идеология като средства за съхраняване на властта. Тодор Живков виждаше неефективността на обществената собственост и често питаше: "Е, какво направихме, като премахнахме частната собственост? С какво я заменихме? Не можем да намерим заместител на частната собственост!"  Подобни са свидетелствата и на бившия директор на БТА, Боян Трайков:
"Няма да забравя една случка от посещението на Живков във ФРГ, която през 1987 година наричахме Западна Германия. Беше в провинция Долна Саксония. След разглеждане на предприятия, институти и исторически забележителности министър-председателят на провинцията Ханс Албрехт даде обяд в чест на госта. В тоста Живков изрази възхищение от видяното и изненадващо за всички добави: "Сакън, да не ви дойде в главата идеята да правите социализъм – ще развалите хубавата страна."

Подобни са свидетелствата и на Григорий Шахназаров, съветник на генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов, който веднъж в негово присъствие казва следното:
"Разориха страната, народа докараха до глад, селското стопанство доведоха до задънена улица...Какъв е този социализъм тогава, по дяволите!"  През 1990 г. Костадин Чакъров свидетелства потресаващи неща:
"С помощта на специалисти обработихме на електронноизчислителна машина данните за стоте най-големи завода у нас, които дават около 75-80 на сто от промишлената продукция на страната. Цифрите сочеха, че грамадната част от тях са нерентабилни, т.е. за акционерство не можеше и да става дума... Електрониката, машиностроенето, "престижните" отрасли поглъщаха "каймака" на националните ресурси. Засилваше се неефективното ни участие в международното разделение на труда. Цялото ни технологическо развитие се основаваше върху внос от западните страни. Електрониката поглъщаше за една петилетка около 800 милиона долара, а "връщаше" около 15 милиона. Разликата се "изпомпваше" от традиционните отрасли – селско стопанство, леката промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Но и те спряха да се развиват, защото им се отнемаха средствата дори за просто възпроизводство...изградихме отрасли, които искаха ежегодно "порция" внос от около 4 милиарда долара, а получавахме износ само около 2 милиарда. Така от 1985 г. насам България хлътваше ежегодно с около 1,5-2 милиарда долара. Изобщо три четвърти от този внос бе неефективен, защото поддържаше отрасли, които работеха сами за себе си и нямаха никакво пазарно признание. Така към края на 1988 г. вече се натрупа над 8 милиарда долара дълг". 

Да видим какво свидетелстват архивните документи за социалистическата електроника. Четем строго поверителен анализ на предпоставките и възможностите на НРБ за износ на електронноизчислителна техника в СССР през периода 1986-1990 година. Открих този прелюбопитен документ в поверителния архив на някогашното министерство на външната търговия. Фактите и изводите в него са съсипващи и не са оставяли никакви илюзии за немногото висши номенклатурчици, за които е бил предназначен. Илюзиите са за племето – и тогава, и сега. В този анализ няма дори намек за днешните глупости (че сме били в тройката производители на електроника в света, че качеството й е била на световно равнище и т.н.), с които празноглавите комунистически носталгици днес мътят и без друго размътените глави на значителан част от сънародниците ни. Основното заключение е, че "в сравнение с водещите страни нашите изделия отстъпват по технически параметри, тъй като общото техническо ниво на ЕИМ, произвеждани в периода 1981-1985 г. е на нивото на изделия на западни фирми, производство 4-5 години по-рано. .." Следващият извод за резултатите от измерването на дистанцията в техническо отношение между НРБ и капиталистическите страни е още по-обезкуражаващ – тази дистанция е 6 до 8 години! Авторите на анализа заключават, че за да се съкрати тя, ще бъдат необходими инвестиции в огромни размери, с които комунистическа България не разполага и няма откъде да набави. Рязко са се увеличили материалните разходи на 100 лв. стокова продукция. И това при положение, че през 1982, 1983 и следващата година по-голямата част от продукцията на електронна и организационна техника са все нови изделия. Крайно незадоволително е състоянието на рентабилността, което говори за мащабно износване на голяма част от производствените фондове.

Вижте за какъв упадък става дума:
"Основните заводи на ДСО "ИЗОТ" са построени през 1970-73 г. През 1982 г. степента на изхабяване на основните им производствени фондове е 45 %. При действащите амортизационни норми те ще бъдат напълно амортизирани до края на 1988 година."  Процентът на обновление на продукцията на прехвалената днес електронна промишленост на комунистическа България през периода 1970-1982 г. е едва 20 %!?! Логичен е въпросът защо това е така? Документите от поверителния архив на МВТ дават отговор:
"Съществуващият научно-производствен потенциал е крайно недостатъчен, той е значително по-малък от броя на същия персонал в другите социалистически страни – над три пъти по-малък спрямо ГДР и над 4 пъти – спрямо само един институт в СССР-НИЦЗВТ. Фондовъоръжеността на труда на един работник в развойната дейност у нас е 7 пъти по-малка от тази в САЩ и 2,5 до 3 пъти по-малка от тази в СССР и ГДР. Средствата за внедрителска дейност в НРБ (ДСО "ИЗОТ") са два по четири пъти по-малко на ба реализирана продукция в сравнение със западните фирми". Съветският пазар, на който се изнася над 80 % от произведеното от тази, нека направо да си го кажем, допотопна електронна промишленост, съвсем не е бил толкова всеяден, колкото днес се опитват да ни го представят . Типичен пример в това отношение са проблемите около износа на български процесори за СССР. Въпреки че се произвеждат по съветска документация, по тяхна заявка и съгласно специализацията на НРБ в СИВ, то за периода 1981-83 г. Съветите отказват контрактуването на цялостното количество процесори, договорени по дългосрочна спогодба между двете страни. А за 1984 г. московците отказват да изкупят цялото количество процесори предназначени за тях.

Прочетете какъв унищожителен извод правят анализаторите от Министерството на външната търговия:
"Причината е ясна и лесно обяснима – голямата разлика в цените на внасяния (от НРБ, бел. моя) процесор и този произвеждан в СССР. Докато нашата цена за ЕС 2635 надхвърля 600 хил. рубли, то цената на същия процесор, съветско производство е под 400 хил. рубли, т.е. за да произведе завода система с наш процесор, държавата трябва да го дотира, т.е. да дотира нашия износ с около 200 хил. рубли за брой"! Следващият извод е, че "относно техническото ниво на изделията, по отношение на аналогични такива на водещи фирми, определено и еднозначно трябва да се подчертае, че изоставаме по основните показатели – технически параметри, надеждност, тегло и външен вид....Особено тревожно и остро стоят въпросите около разработката на програмно-математическо осигуряване на нашата електроника. Това важи за системите от всички класове." Четем втори документ – "Мнение относно разработения анализ за възможностите и условията за износ на ЕИТ в СССР за периода 1986-1990 г.", който е изготвен от Генералната дирекция за икономическо сътрудничество със СССР. Още в началото авторите му поставят ключовия въпрос за свръхвисоките цени, по които НРБ се опитва да продава в СССР оргтехника:
"Относно прогнозата за износ на печатащи устройства за ЕИМ правилно се поставя въпроса за високите експортни цени, по които ги предлагаме. По тази причина съветските партньори се въздържат да купуват от нас. Решаването на проблема за цените е належащ още през тази година, за да не загубим съветския пазар".

Четем стенограмата от словото на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Петър Младенов на срещата с актива на МВР, състояла се на 25 ноември 1989 г.:
"Хайде да вземем един прост въпрос в областта на индустрията. Ние изземваме между 70-80 процента от печалбата на предприятията. За да може да се развива едно предприятие нормално, трябва да има възпроизводство, т.е. за да може да направи ремонтите, да поддържа техниката в нормално състояние и т.н., то не трябва да плаща повече от 60 процента. Не може да плаща повече. А за да бъде съвсем нормално и за да има модернизация, да има стремеж към внедряване на научно-техническите достижения и т.н., то трябва да бъде някъде около 50 процента. А ние вземаме между 70, за някои 80 процента. Имайте предвид, че там няма и просто възпроизводство, т.е. ние не оставяме средства за най-елементарни ремонти. И аз го разбирам другарят Величков какво има предвид. Напълно ми е ясно, че можем да докараме нещата до крупни аварии, които да имат катастрофални последици, тъй като много от нашите химически предприятия, големи машиностроителни заводи и т.н. са в такова състояние, че всичко може да се очаква от тях... Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5,6, 6 процента и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г., следващите години ние не само, че нямаме някакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увелиават, се оказва, че фактически имаме непрекъснато намаляване. Т.е. 1984 г. е по-лоша от 1983 г., 1985 г.  е по-лоша от 1984 г., 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г.". 

Ще сгрешат тези, които решат, че картината на упадъка е характеристика на комунистическото стопанство и в частност, машиностроене, чак през 80-те години. Архивните документи сочат, че още през 1961 г. представители на компанията "Рено" посещават страната ни, за да проучат възможностите на промишлените предприятия, които търговски представители на НРБ толкова хвалят в страните по пребиваването си. Специалистите от "Рено" идват с декларирана нагласа да стругове, електротелфери, електрокари, но още щом правят първите проби на място, дори тяхната куртоазия е поставена на голямо изпитание и заявяват, че цените са в пъти по-високи от западните, а качеството – в пъти по-ниско. Посланикът ни във Франция през 60-те Владимир Топенчаров пише отчаяни дописки, че "има рекламации за почти всички машиностроителни изделия, внесени във Франция, а отстраняването им става  чак 2 месеца след рекламация."  

В друг анализ за качеството на българските експортни стоки във Франция четем същите данни, които има в информациите на Владимир Топенчаров:
"ДТП "Машиноекспорт": През 1967 г. получихме многократни рекламации за почти всички металорежещи машини, които сме доставили на Франция. Рекламациите се отнасят до следното: изгаряне на електромотора; блокиране на скоростните кутии на супорта и др. Отстраняването на тези рекламации е ставало не по-рано от два месеца след обявяването им, което дава лошо отражение на нашите следващи продажби на машини въобще…" Тези документи описват няколко от най-тежките проблеми на българския машиностроителен износ: високи цени на продукцията и стоките, лошо качество, огромен валутен внос на промишлените предприятия в машиностроителния бранш, които произвеждат непродаваема на западните пазари продукция и създават огромен дефицит и задлъжняване.

Двадесет години по-късно, в съвсем друга държава (Гърция) ситуацията с качеството на българската машиностроителна продукция щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично. Вижте сами: 

"СИГНАЛНА ЗАПИСКА
от отдел "Външна политика и международни връзка"
на ЦК на БКП
ОТНОСНО: слабости и недостатъци в организацията
на работата на външнотъргавските централи, 
осигуряващи износа за Гърция.

Особено тревожен е въпросът с качеството на стоките и преди всичко в областта на износа на машини. Почти няма случай българска машина, изнесена в Гърция, без дефекти и недостатъци. Смята се за нормално вече още с пристигането на машините да започне техния ремонт. Не са редки случаите, когато в машините са откривани забравени инструменти, липса на детайли и части, което показва, че преди изпращането им те не са били проверявани дали работят..."

Ясна представа за съсипията, която представлява прехвалената промишленост по времето на комунистическа България може да се получи, когато си отговорим на въпроса "Колко струва на страната един долар или една марка, получени от износа в онези години нерентабилността на експорта в комунистическа България. Ето например какво може да се прочете в поверителния архив на Министерството на външната търговия на НРБ:
"Относно ефективността на стокообмена ни със СССР. Въпреки че измененията на стоковата структура на износа през този период са благоприятни, през последните години се забелязва тенденция на влошаване ефективността на износа, особено след 1965 г. Това се дължи главно на изменението на експортните цени и постоянното увеличаване на фабрично-заводските цени на експортните стоки…Някои от изнасяните понастоящем машини имат възвращаемост по-ниска от средната такава за машиностроенето. Такива са мотокари – 75 %, трактори и др. селскостопански машини – 86 %, автомат. тел. централи – 70 %, телефонни апарати – 50 %...".

В Комплексната програма за развитието на стокообмена на НР България през осмата петилетка четем:
"Отрицателното влияние на вносните окомплектовки е подчертано при струг – С-13МВ. Само металната отливка за тялото, внасяна от СФРЮ възлиза на 4000 долара и заедно с вноса на друга инструментална екипировка, същият се изнася на валутна загуба над 1000 долара. На фирмен кредит валутно губещ е износа и на струг СУ-582 с над 3000 долара загуба при реализация на износа.".  Комунистическите носталгици нямат умора в разпространяването на лъжи за състоянието на машиностроенето в социалистическа България. Тези лъжи са истинско оръжие за масово поразяване, което притежава особено цинична природа. Нека видим какво показват архивните документи за истинското състояние на някои от най-прехвалените "бисери" на социалистическото машиностроене. Продължавам този анализ с изследване на Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Радомир. Изграждането му започва през декември 1976 г. в изпълнение на Решение № 45 на Политбюро на ЦК на БКП от февруари 1975 г., без за това да има технико-икономически доклад. Този доклад е изготвен чак през 1979 г. и предвижда двуетапно изграждане на най-големия късен социалистически индустриален мастодонт. Проектната сметна стойност на първия етап е за 719 млн. лв. и пуском срок 1981 г. В резултат на преизчислението по новите цени през 1980 г., сметната стойност се увеличава на 913,7 млн. лв. Включено е закупеното от японската фирма "Кобе стийл" технологично оборудване за заготвителните мощности и започва цялостното му монтиране. Ангажирани са средства, вкл. валутни, предназначени иначе за други обекти. Това предопределя наличието на голям дисбаланс на производствените мощности и несинхронното им и некомплексно изграждане. Сметната стойност на обекта нараства стремително - през 1985 г. е изготвена актуализация на технико-икономическия доклад, в който тя се изчислява на 1 млрд. и 600 млн. лв. Още в края на същата година, направените разходи достигат 1 млрд. и 19 млн. лева, т.е. със стотици милиони над утвърдената генерална сметка.

До края на 1989 г. за изграждането на ЗТМ-Радомир са изразходвани 1 млрд. 309 млн. лв. Хайде сега да видим какви са темповете на усвояване и, което е още по-важно, на използване на тези мегаломански производствени фондове. Произведената продукция за 1986 г. е за едва 72 млн. и 42 хил. лв., през 1987 г. – за 111 млн. 92 хил. лв, 1988 г. – за 113 543 хил. лв, а през 1989 г. – за 93 млн. 967 хил. л. Знаете ли какъв процент е това от предвидените в технико-икономическия доклад параметри за работа на комбината? Едва 15 процента! Изключително тежко е финансовото състояние на завода. Недостигът по схемата за разпределение на дохода за 1989 г.. е 51 млн. и 880 хил. лв. По баланса в края на същата година, просрочените кредити за оборотни средства са 95 млн. 845 хил. лв. Поради липса на финансови средства не е започнало и няма изгледи да започне погасяването на кредитите за изграждането на завода, които възлизат на 360 млн. 220 хил. лв. Само лихвите, които трябва да плати комбинатът за 1989 г. са 11, 5 млн. лв. Какъв е изводът от тези числа? Нека Ви кажа – при такива финансово-стопански параметри съответното предприятие не може да развива стопанска дейност. Точка! За печалба и рентабилност дори не може да се говори, камо ли да се постигне. В доклада на председателя на Комитета за държавен и народен контрол Г. Георгиев до Андрей Луканов изрично е подчертано, че всичко това е заложено още при проектирането, както и при строителството на комбината. Следващият негов извод е направо потресаващ-поради това стоманодобивните и стоманолеярните мощности на КТМ-Радомир ще бъдет натоварени едва 30,5 и 17 на сто! И всичко това са резултати, след като в този паметник на комунистическата престъпна тъпота са вложени милиарди заеми от западни банки, които доскоро все още изплащахме. Включените в производствената програма натури като стомана на блок, фасонни отливки, изковки и прокатни валци осигуряват натоварване на струващите милиарди долари мощности на КТМ-Радомир съответно в рамките на 30,5 %, 17 %, 84 % и 64 %. Това директно води да увеличаване (над един път и половина) на себестойността на произведеното. Няма нужда да подчертавам, че с такава цена дори и малкото произведена продукция става абсолютно непродаваема и напълно неконкурентноспособна. Като добавим, че прехвалената гордост на комунистическите каскети годишно  "произвежда" брак за над 13 млн. лв., а общо загубите за 1989 г.са над 56 млн. лева, може да ви стане ясно, че това е един от световните примери на неповторим идиотизъм.

Това са документалните факти и няма нищо по-непоклатимо от тях. Преди четвърт век те са били известни на тесен кръг избрани. Днес вече са достъпни и за Вас, затова помислете сериозно дали да продължите със самоунижаването и блеенето за изгубената "Аркадия" преди 10 ноември. Кощунствено е днес това да ни се представя като нещо, за което трябвало, моля Ви се, да съжаляваме и заради премахването на което психолевичарски орки си позволяват да говорят за нов Народен съд. Извинявайте, във всяка нормална държава разпространяващите подобни покушения срещу свободата ни отдавна щяха да са прибрани на студено и осъдени за разпространяването на човеконенавистнически идеологии. Няма да стане само с приказки, ще трябва и кьотек – това от мен да го знаете. На зло куче трябва зъл прът! А комунетата са противни и зли същества – доказали са го много пъти и винаги стигат до едно и също – терор, репресии и ангария. А, да – и до задължителни неща, които според хаоса в главите им трябвало да правим, за да заживеем добре. Абсолютно същата безнадеждна финансова ситуация виждаме и в другия машиностроителен "бисер" - Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Русе. Няма как в рамките на този ограничен анализ да публикувам дори една хилядна от всичко, което имам и за този мастодонт, затова ще Ви осведомя за няколко числа, които са сублимат на неговата пълна стопанска и финансова несъстоятелност. Съдете сами – към 31 декември 1987 г. "печалбата" му с обратен знак (т.е. загубата) е в размер на над 6 млн. лв., а само година по-късно загубата от машиностроителните подвизи на небългарските комунета вече наближава 10 млн. лв.! Имам една мечта – може би ще трябва да издам като дебели, тежки томове десетките хиляди факсимилета, които притежавам в личния си архив, които безапулационно разобличават най-гнусните лъжи на прокомунистическата митология, за да може, когато твърдоглавите Ви събеседници не разбират от дума, да си помогнете с тях, докато набивате истината и фактите в бетонните им чутури. Особено обичам една докладна записка на директора на следващия прехвален "флагман" на комунистическото машиностроене – Завода за металорежещи машини (ЗММ) в Сливен. Винаги, когато Ви се наложи да докажете, че днешните прокомунистически носталгици са пример за някаква неноправима обратна еволюция на човешки род, можете да си помогнете с долния документ:

До
Др. Председател
на СО "КАТП"
София
Копие: ОбК на БКП
Сливен
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА
от
инж. Симеон Василев Съмналиев, директор на ЗММ-Сливен

Др. Председател, през периода 1987-88 г. заводът значително изостава в изпълнението на производствената си програма и бележи рязко снижаване на показателите спрямо предшистващите периоди. Причините за това са комплексни, като започнем с нашите слабости при осъществуване на ръководството и организацията и завършим с основните, заключаващи се в неритмична доставка на кооперирани възли и детайли, липсата на отливка и лошо качество на всички кооперирани доставки...На Вас Ви е изяснено, че ЗММ-Сливен е един от основните износители в системата на СО "КАТП" по второ направление и до голяма степен определя валутната програма на СО "КАТП". Всичко това е добре, но износа по второ направление нас буквално ни разорява. Планираните количества за II-ро направление за 1988 г. ще носят загуба от 1 млн. 300 х.лв...Като добавим към това, че тези аномалии са в продължение на години, ние сериозно се замисляме в процеса на действие на новия икономически механизъм ще можем ли при това положение да съществуваме или не. По отношение на възпроизводствения процес 1988 г. започна със задължения по кредити за капитални вложения в размер на 4 млн. и 500 х.лв...Само тези задължения с амортизациите и отчисленията не можем да покрием, камо ли да осъществуваме възпроизводство. В продължение на години в завода освен 2 бр. РВ (вертикален обработващ център, бел. моя) и 3 броя центри 032, нищо ново като оборудване не е влязло в завода, поради причините, които посочихме по-горе – липса на средства за възпроизводство".

Същата съсипия е била ситуацията и в толкова прехваленото днес селско стопанство по времето на комунистическия режим. Често може да чуете, че демокрацията била разтурила иначе много ефективното, качествено и добре развиващо се по времето на социализма животновъдство. Да, ама не. Документалната истина в сигнална записка от май 1985 г. на Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране, до председателя на МС Гриша Филипов, първия зам.-председател на МС Чудомир Александров и секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов:
"След 1978 г. се очерта тенденция на значително задържане на разширеното възпроизводство на основните стада, особено на преживните животни. За шестгодишния период до края на 1984 г. в обществения сектор кравите намаляха с 12 700 броя, а овцете майки – с 274 400 броя. (…) През последните години намаляват основните стада и за отрасъла като цяло. Само през 1984 г. в сравнение с 1983 г. кравите са намалени с 8100 броя, основните свине майки – с 800 броя и овцете майки - с 286 800 броя. (…) Същевременно не се достигат показателите за продуктивността, както разчетените по плана, така и тези, които НАПС си постави в началото на 1983 г. (...) Очертава се неизпълнение на петилетния разчет за броя на животните за отрасъла на кравите с над 50 000 броя, овцете майки с около 1 400 000 броя, а така също на свинете майки и носачките. В страната ни, с изключение на овцете, на 1000 дка стопанисвана земя се отглеждат до два и повече пъти по-малко животни, отколкото в другите европейски социалистически страни. В резултат на това производството на животинска продукция на 1000 дка стопанисвана земя е ниско. (…) Отчетът за броя на животните през I тримесечие на 1985 г. показва, че е налице все още трайната тенденция, установена през последните години – непрекъснато намаляване броя на животните. Така например, говедата през I тримесечие на 1985 г. са намалени с 8600 бр. спрямо I тримесечие на 1984 г.; свинете – с 53 600 бр.; овцете – с 327 400 бр. и птиците – с 532 700 броя. (…) Като прибавим и неизпълнението на разчетите за бройките животни и в личния сектор, където се очертава същата тенденция за намаление, неизпълнението ще бъде още по-голямо". 

Кои са основните причини за тази катастрофа в социалистическото селско стопанство? Нека обясня. Първо, не се е изпълнявал плана за производство на концентрирани, сочни и груби фуражи и не се осигурява необходимият резерв от тях. За периода 1981–1984 г. планът за производство на зърнени фуражи е изпълнен на 80,6%, в т.ч. на соя и грах – 60,5%; на сено – 85,2% и на силаж – 73,5%. Второ, значителна част от материално-техническата база на животновъдството, особено на овцевъдството и говедовъдството, е била в допотопно състояние. Трето, спряно е развитието на свиневъдството – изграждането на база за производство на малки прасета за угояване, поради разбирането, че само с говеда и овце ще се решава проблемът за месото. Четвърто, при нормативен срок за строителство 24 месеца, към 1985 г. все още не са били завършени започнатите още през 1979 г. птицекомбинати за носачки в Слънчево-Варненски окръг и за бройлери в Стара Загора. В далечната 1975 г. е започнато и десет години по-късно е продължавало строителството на птицекомбината в Толбухин, хибридния център в Раниславци – Софийско; свинекомплексите в Бръшлян – Русенски окръг; Никола Козлево – Шуменски окръг; Пъстрен – Старозагорски окръг. В документите има абсолютно скандални факти в тази посока - строителството на свинекомплекса в с. Рогозен, Врачански окръг е започнато през 1972 г. И през 1985 г. още не е било завършено.

Ето каква е била кадровата обезпеченост в животновъдството - само 9,2% от животновъдите са били до 30-годишна възраст, а над 50-годишните са 40,8%. Едва 25% от работещите в животновъдството са имали квалификация, докато в ГДР те са били 85%. Сърце не ми дава да Ви спестя и следните числа – порадвайте им се:
"През последните четири години (1981–1984 г.) от 100 майки се получават едва 78,3–81,4 телета; 91,5–101,4 агнета и 1462,4–1509,6 прасета. (…) През 1984 г. в обществените стопанства на НАПС са отпаднали (умрели и заклани по необходимост): 72 053 бр. говеда, 1 000 774 бр. овце, 774 454 свине и 17 118 069 птици. От тях умрелите животни са 34 596 бр. говеда, 600 683 бр. овце, 565 025 бр. свине и 16 693 497 бр. птици.  (…) Говедовъдството е недостатъчно ефективно, а овцевъдството е губещо. (…) За първите три години на VIII петилетка в обществения сектор на НАПС, средногодишната печалба в говедовъдството е около 28 млн. лева, а през 1983 г. е само около 5 млн. лева. За същия период средногодишната загуба в овцевъдството е около 44 млн. лева, като през 1983 г. тя надхвърля 68 млн. лева…" Документалната истина е, че дори оранжерийните производства на зеленчуци за износ в Съветския съюз са работили на гигантски загуби. Не аз, архивите на самата комунистическа държава го показват:
"Представяме за разглеждане технико-икономическа обосновка за създаване на съвместно научно-производствено обединение по оранжерийното зеленчукопроизводство между НР България и СССР, в частта за българската страна. (...) По съществуващите цени към 1985 г. предложената производствена програма приключва със загуба 14 033 000 лв. (таблица №10)...". Фактите и истината за времето преди 10 ноември 1989 г. се заменят от митове – няма по пряк път към "робството" от този.

Една друга, също много фалшива ария на комунистическите носталгици е тази как преди 1990 г. консервната промишленост в България била сред водещите в Европа:
"Осеяните из страната консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждат над 40 предприятия в България, които дават препитание на десетки хиляди работници. Дворовете на консервните комбинати са били  пълни със суровина, а работници почти винаги не са стигали.".  Това е митологията, защото тя напълно игнорира фактите – и за т.н необятен съветски пазар, който едва ли не поглъщал всичко, без значение на качеството (чудя се това може ли да е повод за гордост, нима все някога не е нормално съветските потребители да прогледнат), и за износа по второ направление (напълно нерентабилен и много по-малък в обемите си от декларирания). А за качеството да не говорим – изследвал съм архивните фондове на десетина консервни комбината, в различни райони на страната. Навсякъде е било едно и също – разсипия, изключително ниско качество и на входящите суровини, и на изходящата продукция, висока себестойност и много брак. От всичко, по много. След падането на болшевишкия режим в България всичко това лъсва като въшка на чело. Започвам с фактите. Истинските факти! Четем "Отчетен доклад за дейността на ОСП "Булгарплод"-Стара Загора за 1975 г.":
"През 1975 г. не се произведе продукция за 257 х.лв., производителността на труда се изпълни едва на 76 % и се допусна преразход на ФРЗ с 25 х.лв. Задачата на цеха в Чирпан беше да донесе 71 х.лв. печалба..., а се реализира 142 х.лв. загуба...През годината имаше редица пропуски в производството, за което говорят редица факти – върнат вагон с нектар праскови от границата, преработка на вагони с краставици и домати на пристанището при налицие на бомбаж, спрени вагони с лютеница за лоша заготовка...Основното производство на плодов цех – компот от белени праскови, не е на нужното ниво. Лошо почистване на прасковите, лошо измиване след обелване, лоша сортировка...През 1975 г. на ОСП "Булгарплод" беше поставена задача да изнесе 14,5 тона плодове и зеленчуци. Ние изнесохме едва 8 тона...от 8 тона осъществен износ загубихме 182 х.лв., ако бяхме изнесли цялото предвидено количество, това значи да загубим над 300 х.лв. Защо се случи така? – Защото ние имаме над 80 върнати вагона от нашата и чуждестранните граници, а всеки върнат вагон за нас е от 1000 до 1500 лв. загуба навло, сторшен амбалаж, бракове и фири".  

Нека видим какво е положението в Консервния комбинат в Димитровград през 70-те години на миналия век:
"Отчетохме, че имаме преразход на заплатите, на суровините, на текущия ремонт, на вода, на пара и ел.енергия, а всичко това, в крайна сметка, се отразява на резултата. А за отчетното деветмесечие при нас резултата (печалбата) е много лош."  Как да е добър резултата, след като:
"...всички машини и съоръжения от трите основни цеха са модел отпреди 1939 г., с ниска производителност, с изключение на две затварачни машини. В предприятието се намират три фасулочистачни машини, от които две са български. Поради някои недостатъци в конструкцията, двете български фасулочистачни машини, производство на ДМЗ "Червено знаме"-Стара Загора, не работят изобщо."  Качеството на произвежданата продукция е много лошо, защото и входните суровини са некачествени. Както ще прочетете в документа по-долу – връщат се заради това ниво на качество десетки тонове и десетки вагони от пристанищата, което прави дейността на комбината напълно нерентабилна:
"Червената капия беше недостатъчна, в по-голямата си част дребна, неедноцветна, което създаваше големи трудности пи изкупуването, тъй като ТКЗС-тата настояваха за голям процент екстра качество, влизахме в спорове и се стигаше в някои моменти да връщат колите и да отиват в Първомай или Стара Загора. Истината е обаче, че капията отговаряше за екстра качество не повече от 30 %. Все по същата причина се наложи да изкупим и зелена капия, която се работи като зелена с разрешение на кантората...По производството на фаршировани пиперки...От експедираните 1100 тона ни се върнаха от пристанище Русе 40 тона заради миризма на фенол и прегоряло олио...Върнати ни бяха 23 вагона домати от пристанището поради пресечена заливка, наличие на зелени петна и смачкани такива".  

Днес често може да чуете или прочетете, че млечните произведения преди 10 ноември 1989 г. били с неподражаемо високо качество, изработени единствено от първокачествени суровини и едва ли не сме заливали външните пазари с висококачествени сирена, кашкавали и други млечни произведения. Ама дошло лошото СДС и съсипало всичко. Горе-долу това е глупавата и напълно невярна мантра, която се върти в главите на част от сънародниците ни. Каква е документалната истина? Поради липса на достатъчно място ще бъда съвсем тезисен, а ми се иска да представя поне минимална част от това, което съм открил в регионалните архиви. Четем "Доклад за изпълнението на плана за социално-икономическото развитие на комбинат "Млечна промишленост" – Враца" през 1979 година:
"Извършените през м.януари т.г. съвместни проверки с ОАПС показаха, че болшинството от кравефермите в окръга нямат условия за охлаждане на цялото произвеждано количество мляко нямат условия за окачествяване млякото за киселинност и чистота. Особено тревожно е положението с овчето мляко, където няма почти нищо. Но най-нерадостна е картината с приемането на млякото от личните домакинства – няма изградени пунктове, няма вани за охлаждане, няма никакви условия за окачествяване…Поради завишена киселинност през 1979 год. бяха върнати 167 т мляко, макар истинската цифра да е най-малко два пъти по-голяма. Приети са 171 т инхибиторни млека и 801 т оводнено мляко и то без заведенията в Криводол, Михайлово, Липница, Кнежа, Селановци и К. поле, където не провеждаме никакъв контрол, а и никой от нас почти не се интересува от този въпрос...По-горе стана дума за организацията в изкупуването. Действително при нас тя сериозно издиша особено през м.април, май и юни. Недостигат коли, цистерни и приемчици, не се спазват почти никакви графици. Возенето на млякото трае по 15-18 ч. на ден, колкото време горят неорпавдано и парните котли..."  Нека видим какво е било състоянието на комбинат "Млечна промишленост" в Сливен през 1989 г.

Четем "Доклад-анализ за стопанската дейност и икономическото състояние на предприятие "Млечна промишленост"-Сливен за 1989 г.":
"Обезценената продукция за 1989 год. възлиза на 103 241 лв. при загуба от 52 115 лв., а обезценената продукция за 1988 год.  е 59014 лв. при загуба от 23429 лв. Обезцененото 8882 кг. Краве сирене е производство на цех Сливен, суровината е с изключително лоша посирваемост потвърдено и от повиканите комисии от София и Видин, сиренето влошава своите качества още на 10-15 ден от неговото производство, има сладникав вкус и неприятен мирис...Цеха за производство на сирене в гр. Нова Загора също изпълни производствената си програма и произведе в повече 72 т. Сирене, но постигнатите икономически резултати на цеха не са добри като спрямо постигнатото през 1988 год. цеха отчита 72000 лв. загуби от недостигнат рандеман...Най-тревожно е положението в цеха за производдство на сирене в Сливен, Котел, Стара река. Отчита се за годината влошаване качеството на произвежданата продукция, от неизпълнение на рандемана Сливен има загуби на стойност 104000 лв. и преразход на спомагателни материали за 3733 лв., Котел загуби от рандеман 35770 лв., загуби от гориво за 5040 лв. и Стара река загуби от рандеман за 7162 лв."  Според кухите кратуни на комунистическите носталгици това били данни от края на 80-те години, когато всичко вече вървяло надолу. Аз обаче съм подготвен с данни от началото на 80-те години на 20 век, при това за състоянието на качеството на млечните произведения в друг окръг – Кюстендилски.

Четем "Информация-обзор за качеството на продукцията, произведена през 1981 г. в поделение "Млечна промишленост"-Кюстендил":
"През 1981 г. са изкупени 26752,3 т. краве и 8279,1 т. овче мляко при средна масленост 3,6 %. Качество на изкупеното мляко (оводнено – 7423,1 т. или  21,19 %) през отчетния период не беше задоволително. Особено лошо беше през летните месеци. Въпреки двукратното му изкупуване се получаваха прокиснали млека…На много места в личния сектор няма елементарни условия за охлаждане и съхранение на млякото…Тревожно е положението с рефракционното число, което за кравето мляко се движи от 37 до 38, 8…Овчите млека в края на сезона идваха масово оводнени…Маститни млека се съдържат в цялото количество краве мляко…В цех Ст. Димитров няма хладилник за съхранение на масло. Същото се съхранява при висока температура и влошава качеството си. Сметаната е преокачествена за по-ниска масленост…Кравето сирене на цех Ст. Димитров получи оценка "2". След оценката цехът спря работа и са произведени само 10 т. за поправка на оценката…" Това е положението през 1981 г.

Да видим дали нещо се е подобрило там две години по-късно:
"През 1983 г. са изкупени 27 090,5 т. краве и 8084,8 т. овче мляко, при средна масленост 3,6 %...Качеството на изкупеното мляко не е задоволително…По отношение на бактериалното замърсяване млеката са много лоши. Това личи и от редуктазните проби, макар те да не отразяват съвсем реално картината особено през зимните месеци. Общия броя на микроорганизми в суровото мляко се движат от порядъка на 50 до 100 млн. в мл. През летните месеци получавахме и фалшифицирани млека. Най-често се среща смесването на здрави с кисели млека, които при термизация се пресичаха. За прикриване на оводняването прибягваха до поставяне на сол, захар и др. В завода постъпват ежедневно големи количества оводнено мляко, особено в края на годината. Въпреки мерките, които се вземат не сме в състояние да спрем този вид фалшфикации. От страна на ДВСК не получаваме никакво съдействие, а напротив – като че ли се стремят да прикрият истинското положение…". 

Ако слушате прокомунистическите носталгици днес, падането на режима на диктатора Тодор Живков е най-странното нещо, което се било случило преди 29 години. Толкова всичко било по мед и масло, че можел да изкара още няколко петилетки. Когато обаче четете документите на комунистическите тайни служби, изводът е точно обратен – единственото чудно нещо е защо този напълно девалвирал във всякакъв смисъл режим се е задържал толкова дълго време. В строго секретните справки на ДС и МВР от онова време има стотици свидетелства, че през 1988-1989 г. почти няма предприятие, в което да не е съществувало различна степен на социално напрежение. Причините са много прозаични – забавени заплати, рязко съкращение на заплащането, скандални партийни назначения, лошо управление, тотални провали на стопанската дейност, която функционерите на БКП надзирават или "ръководят". Примерите за това са легион, от най-различни сфери на народното стопанство. Започвам със "Сигнална записка относно  влошено икономическо и финансово положоение на МК "ВМЗ"-Сопот и създадени предпоставки за възникване на социално напрежение сред неговите трудови колективи". Документът е с гриф "Строго секретно" и е изготвен от Областното управление на МВР-Пловдив. Носи рег. № С2173/10.03.1989 г. Според него комбинатът е приключил 1988 г. с неизплатена готова продукция на склад на стойност 104 млн. лв., независимо че тя уж формално е била осигурена с комисионен договор за износ чрез ТП "Кинтекс" – София. Пропуснатата печалба е била в размер на 32 млн. лева и сериозно е утежнила икономическото и финансово положение на комбината. В производствената програма на цавода за 1989 г. е заложен още по тежък проблем - 34 % от продукцията, която е заложена да бъде произведена е била с неосигурени договори за реализация. И това при положение, че планът по обем е бил по-малък от този за 1988 г. с 11 %. И още – не са били формирани необходимите фондове за погасяване заемите за използвани инвестиции и разплащане за доставено оборудване по I-во и II-ро направление. В началото на месец февруари 1989 г. е налице преразход на фонд "Разширяване и техническо усъвършенстване" в размер на почти 5 млн. лева.

Невъзстановения преразход на фонд "Работна заплата" е почти 17 млн. лв. Свръхнормативните запаси от стоково материални ценности са били в размер на 142 110 000 лева. Като краен резултат от всичко това и съобразно с изискванията на член 97 от глава четвърта на Правилника за приложение на Указ № 56 за стопанската дейност не са били гарантирани планово за 1989 г. индивидуалните работни заплати на около 10 000 човека, от които 3000 по това време са живеели на територията на Карловска община! Хайде сега да видим дали ще се намери дори и един празноглавец, който да обвини демокрацията за това, което се е случило през 1987-89 г. на ВМЗ-Сопот и община Карлово. Истината е, че днес финансовото и пазарно положение на същото предприятие е на светлинни години напред и нагоре и това е ясно дори за бездомните кучета в Сопот и Карлово. На тези, на които не им е ясно да си помислят докъде са се докарали. Според справка на Дирекция на народната милиция с рег. № У-288/04.03.1989 г., в СМК – Пловдив /III-то строително управление/ е създадено социално напрежение сред работниците и административния персонал. Управлението е приключило 1988 г. със значителни загуби и преразход на фонд "Работна заплата" в размер на 365 000 лв. А за 1989 г. дори не са осигурени средства за заплати н аадминистративния персонал на управлението. Нека обърна внимание - това е половин година преди Т. Живков да бъде свален - няма нито опозиция, няма СДС, няма никой. Но прехваленият комунистически режим е довел нещата дотам, че няма пари за заплати дори в строителствотото, което уж винаги се било развивало в изпреварващи темпове! Имало е нещо гнило в комунистическа България, не мислите ли? Според "Справка относно получени данни за неудачно сключен договор от ТК "ЗТМ"-гр. Радомир" на ОУ на МВР-София, рег. № 2243/13.06.1989 г.  през август 1986 г. между ВТИД "Техноимпорт" – София и финландската фирма "Оутокумпу-ой" е сключен договор под № 516597 за производство и доставка от българска страна на 35 бр. кофи за меден шлак на финландската фирма. Изработката на кофите е възложена на ТК "ЗНМ" – Радомир. Вследствие на допуснатите слабоости по сключването и реализацията на договора, още в началото на експлоатацията на кофите в заводите на финландската фирма се получават много дефекти.За отстраняването им завода изпраща периодично специалисти-заварчици от България. От август 1987 г. до април 1989 г. са били командировани 39 души, вкл. и ръководители, които са престояли общо 615 човекодни. Всичко това е за сметка на завода и е приспаднато от стойността на кофите. Вследствие на това общите разходи по ремонта на изнесената продукция надхвърлят 300 000 лева и правят сделката абсолютно нерентабилна. Ръководството в Радомир и София взема решение "сметката" да се плати чрез удръжки на заплатите на работниците, което води до масови протести и нежелание да се плаща некадърността на партийното и "мениджърското" ръководство на комбината.

През цялата 1988 и 1989 г. служебните документи на МВР и ДС изобилстват с описания от подобни случаи, които са в директна вражда с днешните сиропирани версии за онова време. Ще рече човек, че тогава сме живели в някаква Аркадия. А документалната истина е точно обратната. Например предприятието за плодове и зеленчуци към АПК-Михайловград поради крайно лошите резултати от приключването на 1988 г. направо е фалирало. И това се случва година преди падането на режима. В трудова кооперация "Крум Бъчваров"-Видин монтажна бригада от 10 работници е отказала да работи поради системно неизплащане на трудовото възнаграждение. Общинските управления на МВР-Кула и Белоградчик не спират да сигнализират за недостиг на основни хранителни стоки, мляко и млечни произведения, захар, олио и др. в общините, обслужвани от тях. Недоволството на гражданите е повсеместно, а днес Северозападна България е бастион на прокомунистическата носталгия. Какъв лош атестат за способностите на човешката памет! През пролетта на 1989 г. в два от производствените участъци на "Булгарцвет" – Пловдив работничките се явяват на работа, но демонстративно отказват да изпълняват трудовите си задължения поради крайно ниско заплащане. Предприятието, подобно на хиляди други, е в тежко финансово положение в резултат на теглен банков заем за около 2 млн. лева. Късно засадените блокове с краставици и домати за износ е довело до спадане на цената им на пазара и от 1200 щ. долара на тон, чуждите контрагенти на "Булгарцвет"-Пловдив са склонни да заплащат едва 350 щ.долара на тон. В края на юни 1989 г. в хладилен завод "Антон Иванов" има изоставане със 10 000 броя домашни хладилници от плана. Стопанска милиция се заема със случая и установява, че причината е прозаична - това се дължи на липсата на ламарина от МК "Кремиковци". Социалният ефект е също предвидив - работниците от цеховете масово подават молби за напускане, тъй като не могат да получат полагащото им се трудово възнаграждение. По същото време работнически недоволства тресат и Михайловградска област. Според Обзорна оперативна сводка на Окръжното управление на МВР-Михайловград на 26.06.1989 г. 23-ма работници от Завод 1 на МК "Аврам Стоянов" – Михайловград отказали да работят. Поводът за отказа се състоял в забавяне на заплатите им с месеци и информацията, че като решение на този казус ръководството та комбината е взело решение всички възнаграждения да бъдат уравнени на 120 лв., а едва в края на годината при възможност да се дават допълнителните суми. Поради лошото финансово състояние на държавна фирма "Фитинги"-Михайловград, която към края на май 1989 г. е  имала неизпълнение на прозиводствената си програма със 750 000 лева, на работещите в нея не са били изплатени заплати за месец април. Това веднага води до масово недоволство. Съществувало нарушение на производствения ритъм в дървообработващ завод "Замфир Попов"-Берковица, тъй като голяма част от работещите в гатерния цех на завода, (основно лица от цигански произход) напуснали работа поради системно забавяне на изплащането на възнагражденията. В Автостопанство "Товарни превози" – Видин съществувало голямо неизпълнение на плана за превозите. Само през последните дни на м.май не били извозени 53760 тона договорирани товари, в резултат на което не били реализирани 680 000 лева приходи. В резултат на това предприятието било пред фалит, а неговите служители масово напускали поради неизплащане на трудовите възнаграждения. Бургаска област също не е пощадена от масови работнически недоволства заради неизплатени или бавещи се с месеци възнаграждения.

В служебния Бюлетин на Областното управление на МВР-Бургас, характеризиращ оперативната обстановка в Областно управление на МВР – Бургас по линия на Управление IV—ДС са описани стряскащи данни за керамичен завод "Тунджа"-Стралджа. Икономическо състояние на завода е със силно влошени показатели -  приключил е полугодието с около 1 млн. лв. дефицит. От това силно е намалял фонд "Работна заплата" и се е снижило значително трудовото възнаграждение на работниците и служителите в предприятието. При щат 167 човека в момента работели едва 126, при това значителна част от тях били с недостатъчна квалификация и лоша трудова дисциплина. През 1989 г. обема на промишлената продукция на Оптико-механичен завод-София намалява  от 74 млн. на 15 млн. лева в сравнение с 1988 г., поради което са уволнени 20 % от работниците и служителите. В резултат на това е възникнало социално напрежение сред трудовия колектив и се изразява недоволство към ръководството на висшестоящата организация СО "Металхим". Това предприятие е било част от военно-промишления комплекс, за който днес ни се разправят какви ли не небивалици – до една свързани с "цветущото" му състояние. През юни 1989 г. сред трудовия колектив на комбинат "Г. Генов"-Враца също избуява сериозно недоволство, главната причина за което била нередовното, несвоевременно и непълно изплащане на работните заплати, поради тежкото финансово и икономическо състояние на комбината. При общо 88 милиона лева основни средства заемите им възлизали на 92 милиона! В десетки предприятия на Врачанска област ситуацията е сходна. В циментовия завод "Вилхелм Пик" в с. Бели Извор вследствие неизпълнението на плана за април, не е могъл да бъде формиран необходимия фонд "Работна заплата", в резултат на което заплатите щели да бъдат изплатени едва на 79 %. Възникнало било недоволство и сред колектива на ТКЦХ – Мизия във връзка с трудовите възнаграждения. Заплатите на всички работници в Хартиена фабрика-1 там били намалени с между 10 и 100 лева. Една строго секретна информация на Общинското управление на МВР в Троян, посветена на настроенията на населението и трудовите колективи е констатира, че "поради липсата или нередовното снабдяване на населението със стоки от първа необходимост се създават условия за групово изразяване на недоволство". Оказва се, че ден след свалянето на Т. Живков, на 11.11.1989 г. в с. Гумощник за пореден път не е доставен хляб и това е накарало селяните да се съберат на площада и да искат намеса на ръководители от областен мащаб за решаване на проблема. Има една руска поговорка: "Конец, делу венец" или "Краят увенчава делото".След 45 г. комунистическо управление, какъв да е резултатът освен липса на хляб. "Дайте ни фактите и ще Ви дадем правото", съветват римските юристи. "И да ни дадете фактите, ние пак ще вярваме на посткомунистическите лакърдии", отговарят част от българите. Едно от последните изследвания сред българската публика регистрира заявена готовност на 18 % от младите българи да живеят в нова версия на "комунизъм или социализъм". Това показва смущаваща тенденция, която съвсем не е толкова безобидна, колкото може да Ви се стори на пръв поглед. Липсата на настоятелност, проникновеност и последователност в изучаването и разпространяването на истинските факти за времето преди 10 ноември 1989 г. може само да катализира процес на "тържество на бесовете" (по Емил Чоран). Българският социализъм остана едно масово престъпление без наказание и без покаяние. Единствено документалната истина за онова време може да поправи донякъде тази несправедливост.