Цигани бият военни и милиционери в комунистическа България

Един призрак броди в съзнанието на част от сънародниците ни – призракът на комунистическата Аркадия. Казано на по-човешки език – броди измислицата, че по времето на комунистическата диктатура в народната република всичко е било по мед и масло. И дори циганите са били по-тихи от водата и по-ниски от тревата, възторгват се днешните уникално лесни за залъгване наши сънародници. Според пръсканите в прогресия лъжи за онова време, циганите не са правили никакви золуми и са работили настойчиво, мирно и тихо, в разбирателство и сговор с останалите български граждани. От време на време, пак според тези измислици, са ставали единични престъпления, извършвани от представители на този етнос, но милиция и армия са ги смазвали с желязна ръка. Абсурдни глупости са това! Като допълнение, от известно време по форуми, във фейсбук, по села и паланки се разказва една случка (която е абсолютна измислица) за някогашния конекрадец Стою Неделчев-Чочоолу, след 9 септември станал генерал и един от влиятелните хора в народната република. Та според тази абсолютна измислица, цигани от пловдивския квартал Столипиново били убили през 1978 г. племенника на Чочоолу и неговата съпруга. Някогашният конекрадец бил вдигнал част от танковото поделение в Карлово и танковете разрушили десетки къщи, смазали физически десетки цигани, нахлула милицията и командоси и не щеш ли на другия ден убийците били намерени. Истински потрес е, че тази измишльотина се разпространява с впечатляваща скорост, започва да живее собствен живот във възпълените глави на част от гламавите ни сънародници и дори вдъхновява днешните привърженици на диктатура и силна ръка като пример как трябвало да се процедира с циганите.

Трудно е да се каже откъде и кога точно се е родила тази фантасмагория, но със сигурност в документите на Държавна сигурност и МВР има документи още от 1972 г., в които се описват подобни слухове. Ето какво пише на 6 юли 1972 г. началникът на Окръжно управление на МВР-Сливен:
"От 01.06.т.г. досега последователно от Окръжните управления на МВР-Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Бургас, Варна, Габрово, В. Търново и други поделения към нас бяха отправени запитвания вярно ли е, че войник от сливенско поделение с танк отишъл в циганския квартал, разрушил 40-50 къщи и прегазил няколко десетки граждани от цигански произход, защото група младежи изнасилили сестра му. Такъв случай в Сливенски окръг няма".

Документалната истина е, че всичко, което днес се регистрира като престъпност, извършвана от този етнос, е съществувала и тогава. Има дори немалко случаи на пребити от цигани военни и милиционери. Ето един от тези случаи. Лейтенант Пламен Стоименов Кръстев завършва през 1978 г. политически профил във ВНВВУ "Г. Раковски". Изпратен е за заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на 48-а АТК-Габровница. На 6 август 1983 г. лейтенант Кръстев и негов приятел с фамилия Донков се спречкват с група цигани, надявайки се униформата им да ги респектира. Не им се получава и са пребити от индобългарите. Лейтенантът и неговият приятел потърсили съдействието на милицията за задържането на побойниците. В момент, когато един от циганите прави опит да избяга, лейтенант Кръстев го прострелва в крака с личния си пистолет. Ситуацията ескалира, появява се голяма тълпа от цигани, която не само че не се дава на военните и милиционерите, но и пребива притеклите се на помощ на военните двама милиционери. Пристигналите допълнителни милиционерски части едва успяват да укротят тълпата и да предотвратят провеждането на спонтанен протестен митинг от цигани пред Окръжния съвет на БКП в Монтана. Циганската престъпност не е преставала през всичките 45 години на комунистическата диктатура. В бележка на отдел "Криминален" на Дирекция на народната милиция от 1967 г. се казва, че "престъпността сред циганското население е активна се вижда и от следните факти - от излежаващите присъди, влезли в законна сила в Сливенския затвор за жени, 25-30 % са от цигански произход. От излежаващите присъди в затвора Белене 30 % от лицата са от цигански произход".

А ето какво пише в друг документ, изготвен десет години по-късно, през 70-те год. и представляващ част от  мащабно засекретено изследване по циганския въпрос:

"Основната част от извършителите на кражби, убийства, изнасилвания, хулигански деяния и други аморални прояви от различните окръзи са от средата на циганското население". Истината е, че циганската  (или ромската) престъпност не е рожба на демокрацията, а тежък факт и в годините на светлия комунизъм – габежи, побоища, изнасилване на старици и деца. Кампанийните, стихийни и с много обратни ефекти опити на тоталитарната власт да изселва големи групи цигани от гетата в големите градове (които тя самата е създала с Постановление на МС от 1958 г.), много често завършват с крах. А ситуацията след тези кампании често е по-лоша, отколкото преди тях. Пример – в началото на 60-те год. във връзка с приетиятогава указ "За борба с хулиганството" са изселени от гетата на големите градове ( махала "Татарли" в кв. "Разсадника" в София, кв. "Столипиново" в Пловдив, кв."Лозенец" в Ст. Загора и т.н.) десетки хиляди цигани, вкл. много криминални елементи, но и немалко напълно невинни, живеещи без да създават конфликти и престъпления цигански семейства. Впрочем, по същия тоталитарен начин се е процедирало и с десетки хиляди българи, които комунистическата власт е смятала за опасни. Тези изселени в малки градове и села цигански семейства са оставяни буквално на произвола и там, където са били закарвани, престъпността е избухвала в огромни размери. Циганските набези по българските села и паланки не е от днес, другарки и другари. Тя е резултат от отвратителен процес на социално инженерство, които БКП е практикувала десетилетия наред. За тези, които не помнят ще припомня, че репресивните кампании инспирирани в ЦК на БКП и Политбюро на ЦК често след известно време се обръщаха на 180 градуса.

Подобна е ситуацията и с изселванията на циагните. Две години след горната кампания по изселване на десетки хиляди криминални елементи и семейства, в ЦК на БКП решават, че са извършили грешка и започват връщането им в гетата и населените места, от които са били насилствено преместени. В цитираната вече бележка на отдел "Криминален" на Дирекция на народната милиция от 1967 г. се изразява ясно мнение, че тази стъпка ще изложи на риск населението там, където се завръщат хилядите "опасни криминални и стопански престъпници, готови да извършат всеки момент убийства, грабежи, кражби и др. престъпления". И наистина, скоро след завръщането си тези опасни престъпници започват старата песен на нов глас. Добавят обаче и нов мотив към обичайните мотиви за престъпления – те започват да отмъщават на онези, които подозират, че са виновни за тяхното разобличаване. И през 1967-68 г. в гетата се понася една напълно изкуствено инспирирана от социалното инженерство на БКП вълна от побои, осакатявания и немалко убийства. В масивите на Държавен архив-Пловдив се съдържат огромно количество сърцераздирателни трагедии, вкл. свързани с тормоз на цигани над българи в кв "Столипиново". През 60-те години в къщи на изселени по време на описаните по-горе кампании цигани, Градския народен съвет настанява български семейства. Веднага започват сблъсъци и непрекъснат тормоз от страна на циганите върху настанените българи, вкл. побои. Една от жените от тези семества е претърпяла съвсем скоро сърдечна операция, но това не спира цигани да хлопат на прозорците и на вратата на къщата й, да я псуват и заплашват нощем, докато съпругът й е нощна смяна на работа. Когато жената се оплакала на другаря Амуджев в ГНС на Пловдив, знаете ли какъв бил неговият съвет – да се запаси с камъни през деня, да не ходи сама в махалата, а вечер, когато циганите дойдат пак да я тормозят "да ги бие отвътре с камъни".

Една от основните причини за бума от циганска престъпност в годините на социализма е създаването от режима на циганските гета със споменатото вече Постановление № 258 на МС от 17 декември 1958 г. за уреждане въпросите на циганското население в България. В документите на МВР от 60-те и 70-те години на миналия век ясно се засича "подобряване" на замислите, техниките и изобретателността на престъпниците от циганския етнос. Насилственото изпращане на циганите да работят основно неквалифициран труд в предприятия и ТКЗС-та оставя рояците техни деца в гетата без никакъв надзор. Както пише в една "Информация за работата на Отечествения фронт сред циганското население в Благоевградски окръг през 1963 г.":
"Двата интерната обаче се оказаха недостатъчни да задоволят нуждите на окръга. Все още голям брой деца остават без никакъв надзор...необходимо е мрежата от ясли и детски градини да се развие повече сред тях, тъй като според статистиката до като сред българското население, раждаемостта е към 17 %, при циганското е към 60%". Тези безпризорни циганчета са в основата на бума на детската престъпност и особено в джебчийските кражби. Когато са 12-13 годишни, те се отървават от възможността да бъдат подведени под отговорност. Впоследствие с тях се пълнят трудово-възпитателните училища, откъдето те излизав вече изпечени престъпници. Част от тях се включват във върлуващите по селата и малките градове банди, като криминалната джебчийска банда на Никола Бенов например, тероризирала години наред Плевен и окръга. В пазарни дни, използвайки специално органзирана мрежа от наети за бързо придвижване таксите, те извършвали десетки кражби по пазари, автобуси, магазини, автогари и кръчми.

През 80-те год. тоталитарните власти констатират дори повишаване и "разнообразяване" на на криминалната активност. По това време вече се появяват и "магистрални" цигански банди, които обират пътуващи през страната турски гастарбайтери. Според справка на управление "Криминално" на Дирекция на народната милиция от 17.08.1982 г.:
"През последните години данните показват, че средногодишно от цигани се извършват над 35 на сто от грабежите, 38 на сто от джебчийските кражби, 25 на сто от кражбите на лично имущество, 33 на сто от хазарта и др. Освен това чувствително се активизираха циганите от бившите скитници-катунари...много цигани притежават лични превозни средства, които използват предимно за осъществяване на престъпните си намерения". Не са изключения и случаите на обезоръжаване на милиционери, съчетано със заплахи за убийство – към тях и към семействата им. Още през 60-те години са отчетени подобни случаи в пловдивския квартал "Столипиново", където циганите притежават и собствено ловно оръжие – "да се отнеме на циганите ловното оръжие, което е не по-малко от 50 пушки в квартала",  както пише в една справка. 

Това е истината за комунистическата Аркадия, вкл. циганската престъпност в нея. Тази истина няма нищо общо с лакърдиите и измислиците, които днес се надпреварват да говорят по медиите очевидно нередовни хорица. Единственият извод, който може да се направи при запознаването с документите за състоянието на циганската престъпност от онова време е, че тя в определен смисъл е била катализирана от опитите за социална инженерия, непреставали през целия 45-годишен период на комунистическия режим. А това, което днес ни се вижда като бум на тази престъпност, не е по-различно от мащабите на онази циганска престъпност, която обаче е останала заключена в секретните документи на МВР и ДС и в безбройните лични трагедии.