Велики българи описват Русия като управлявана от "зверове и идиоти", а руснаците - като "най-див и най-варварски народ"

Утре е 2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. На този ден се почитат и всички загинали във въстания и войни за свободата и независимостта на страната. Почитаме паметта на нашите герои на този ден, въпреки че фактическата датата на смъртта на Христо Ботев е 1 юни.

Днес, когато немалко българи са с буквално "промити мозъци" от рашистката и прокремълска пропаганда и се позорят като защитават варварската война на Москва в Украйна, е нужно да си припомним каква е Русия в съзнанието на Ботев и на други велики българи.

"Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на "общата повинност" и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.

Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха "куда Макар телят не гонял", не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска?

На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество"
(Христо Ботев, в. "Знаме", г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)

И Ботев, както и Левски е знаел, че османският гнет ще бъде заменен с руски. Със сигурност, мнението му е било повлияно от писанията на Георги Раковски, който още от 1861 г. в своя брошура описва зверства, на които в Русия са подлагани българите, подлъгани да се заселят там, уж за да избегнат турското робство. По този повод Ботев отбелязва в своя статия: "Жалостни слухове достигат до нас из руска Бесарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашия народ намери прибежище в страшните години на своите страдания – пише Ботев в своя статия. - И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм!".

Апостолът на свободата многократно е предупреждавал съратниците си да не чакат помощ от Русия за Освобождението. "Никому не се надявайте - говореше той. - Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство..."

За това свидетелства и писмото му до Филип Тотю от 1871 г. В него той отново се опитва да парира идеята на свои съратници да отправят апел към Русия: "За първото, което вий ни предлагате и искате го по-скоро, чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско Величество за помощ, на което сте уверени, че бездруго ще ни помогне! Дай Боже да помогне и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате!".

Според Апостола този въпрос е най-деликатният и е централен за всички други "наредби", защото, като се тръгне по тази линия, тя ще има последици. След което Левски минавана следващия въпрос - кога да се атакува, и там отново посочва, че е против да се търси помощ от Русия, с чиито шпиони е имал личен сблъсък. Левски е казвал, че е искал, след като освободи България, да отиде да помогне на изстрадалите руснаци да премахнат гнета на царя и помешчиците Причината е, че още тогава Апостола е смятал, че Руската империя е олицетворение на злото, както и Османската – не заради друго, а заради стремежа към потисничество.

Доказателствата за позицията му са в биографията му, писана от Захарий Стоянов, където пресъздава свидетелски разкази от първа ръка. За целта той е разговарял с очевидци и съратници на Апостола като Христо Иванов, Иван Арабаджията и др. Една от емблематичните дискусии е със съселянин на Арабаджията - Божил Гергев, на която са присъствали Димитър Общи, Ангел Кънчев, Сава Младенов. Тогава Апостола е запитан какво ще прави - какъв иска да стане, когато бъде отхвърлен турският хомот. "Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - бил отговорът му, записан дума по дума от Захарий Стоянов. - Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече. "Под натиска на русофилите и най-вече след 1944 г. отговорът на Апостола е променен - че ще се бори за свободата на "други народи".

Захари Стоянов коментира нееднократно антибългарската политика на руската империя. "Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България?

"Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее?

Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като ù препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: "Дойдете и ни спасете" – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман!

Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: "Ще плачете за зеленото парцалче". Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: "Стрижено е !" – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти…"
(Захарий Стоянов, в. "Независимост", 1886 г.)

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…."

(Захарий Стоянов, из предисловието към брошурата на Г.С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.)

"Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!…

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование…

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования ù дали".
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)

"(…) Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество."
(Стефан Стамболов, в. "Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.)

"О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки…

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!"
(Иван Вазов, из "На руските воини", 1916 г.)

"Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичанете, защото те поддържаха страната на турците и високо проповядваха, че Россия не иде да освобождава християните от турците, но иде да ги пороби и с време завладее и погълни. Кой българин вярваше тия немско-английски палаври? Кой не се отнасяше към тях с презрение и даже с отвращение като към подли и безчестни интриги? А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за бълг. Независимост и народност, като гледа какво вършат в България и навън руссите, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави и уместни… Едно време турците душаха бълг. Свобода и народност, днес същото дело искат да вършат нашите братя освободители. Едно време всяко зло за българете идеше от Ц-град, днес иде от Петербург…"
(Стефан Стамболов, "Дневник", 6 декември 1886 г., /71, 106-108/)