Военното ни разузнаване и след 1989 г. е водено на къса верижка от ГРУ

Комунистическото военно разузнаване РУ-ГЩ (познато още с абревиатурата РУМНО, която също ще използваме в този анализ, бел. ред.) беше напълно контролирано от съветското ГРУ преди 10 ноември 1989 г. Особено скандален е фактът, че и след тази дата уж деполитизираното посткомунистическо военно разузнаване остава силно зависимо до 1991 г. от съветското, а след това и от руското ГРУ. В България днес тече унизителен процес на историческа подмяна, процес на пренаписване на историята със задна дата. Размерите на това отвратително и срамно дело е приело мащабите на истинска пандемия. Едно от най-настоятелните негови проявления е опитът да ни се представят някогашните кадрови служители в репресивните служби на тоталитарна България като патриоти и професионалисти. Бивши офицери от тези служби преуспяват в налагането на напълно невярната мантра,  че в ДС и РУ-ГЩ били работили "образовани и подготвени хора", които се грижели за "защитата на националните интереси на страната". Това е стопроцентова лъжа. Нагла, замърсяваща и с далеч отиващи последици лъжа, която от известно време се съживява, сякаш да покаже, че страната ни и част от населението тук не става за нищо друго, освен за лош пример.

Как иначе да се оцени този срамен откат назад в оценката на миналото? Нищо от тези твърдения не намира потвърждение в автентичните документи на тези две служби, които се намират в Централизирания архив на Комисията по досиетата. Нищо! Когато човек се запознае с документите от този архив, първото, което разбира е, че никога ДС и РУМНО не са работили за националните интереси на България. До края на 1989 г. няма да намерите нито един документ от тези служби, в който да се споменава термина "национален интерес", камо ли да се грижат за защитата му. Затова пък са безброй документите, които доказват по неопровержим начин, че комунистическите репресивни служби са били обикновен апендикс на съветските такива.

Особено неприемливо е, че и след сгромолясването на тоталитарния режим, военното разузнаване години наред е оглавявано от служители на някогашното РУМНО, мнозинството от които са завършили школата на ГРУ в Москва. Нека срамният разказ за филиала на ГРУ в България да започне сега. На 10 ноември 1989 г. началник на РУ-ГЩ е ген.-полк. Васил Зикулов – заклет "гереушник" (човек на ГРУ), бивш шумкар, който е завършил Военна академия "Михаил Фрунзе" и Академията на Генералния щаб на Съветската армия "Климент Ворошилов". Зикулов е обикновен инструмент на съветското влияние във военното разузнаване, превръщайки се в доверено лице на най-дълго ръководилия съветското военно разузнаване ген.-полк. Пьотр Ивашутин. По негово време РУ-ГЩ се превръща въ "филиал на ГРУ". Оглавява РУМНО от 6 юни 1967 – 1 септември 1990 г.

През септември 1990 г. Зикулов е отстранен от току-що избрания вследствие на договорка между СДС и БСП за председател (президент) на републиката Желю Желев, дотогава лидер на създадената в края на 1989 г. опозиция. На негово място е назначен ген. Любен Добрев. Биографията и обвързаностите му със Съветите по нищо не се различават от тези на Зикулов, но Добрев е особено близък с тогавашния министър-председател Андрей Луканов, който в специален доклад до Желев предлага да бъде назначен.

Любен Добрев е завършил Военнодипломатическата академия (10-месечния курс) на ГРУ в Москва, както и Генералщабна академия в Съветите. Между юли 1974 и 1987 г. е заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА по агентурното разузнаване. Изцяло просъветска, промосковска креатура, за което говори и фактът, че е лансиран от потомствения съветски агент Андрей Луканов, който е бил секретен сътрудник на РУМНО. Информацията за това разкри преди няколко години в интервю за bTV началникът на отдел "Кадри" в РУ-ГЩ ген. Чавдар Калайджиев, вече покойник.

Наследен е от Чавдар Червенков, който в края на 70-те години е в РП-Брюксел (Резидентура под прикритие-Брюксел) под псевдоним "Панов". Работи срещу НАТО и ЕИО. Както може да видите от документите в личното му дело (ЛД) – част от добитите от него в белгийската столица документални материали са изпратени на ГРУ на ГЩ на ВС на СССР.

Ген. Червенков е начело на посткомунистическото военно разузнаване от 1 септември 1991-10 март 1993 г. Днес Чавдар Червенков е програмен ръководител във финансирания от американски източници Център за изследване на демокрацията.

От 10 март 1993 до 2 декември 1994 директор на военното разузнаване е Любомир Гечев. Той произхожда от прокомунистически род - бащата и майката са били ятаци на шумкарите, майката е призната за АБПФК след 09.09.44 г.

В началото на 80-те години на миналия век, Любомир Гечев е помощник на военното аташе във Вашингтон, където извършва разузнавателни и организационни задачи на територията на САЩ под псевдонима "Вутов". От документ с указания, които са му дадени при завръщането му в София в годишен отпуск разбираме, че шест от добитите от Гечев документи във Вашингтон са предадени на съветското ГРУ.

След като се завръща от САЩ, Любомир Гечев става зам.-началник на отдел "Военнополитическа и военностратегическа обстановка", където е под ръководството на Чавдар Червенков, началник на същия отдел.

Особено интересен факт е обстоятелството, че днешният директор на Държавна агенция "Разузнаване" Антоан Любомиров Гечев е син на същия този румнаджия и шпионстващ във Вашингтон в началото на 80-те Любомир Гечев. Но за този скандален случай ще четете в специално разследване на Zonanews след няколко дни.

От 2 декември 1994 г. до 8 февруари 2002 г. началник на РУ-ГЩ на БА (преименувано през 2000 г. на служба "Военна информация") е ген.-лейт. Ангел Кацаров. Той също е съветски възпитаник - в периода септември 1976 – септември 1979 г. е слушател във ВА "Фрунзе" в Москва, в най-застойните брежневистки години на Съветите. Връща се в България и назначен за ст.пом.началник на РУ (Разузнавателното управление) към Командването на Сухопътните войски (КСВ). В периода 1984-1986 г. е слушател във Военната академия "Кл. Ворошилов" към ГЩ на Съветската армия, а след завръщането си става зам.-началник на РУ-КСВ. В атестацията му от 25.10.1989 г. пише: "Да се включи в списъка на резервните кадри за издигане на длъжност "Зам.-началник на Разузнавателно управление към ГЩ".

И наистина, само след 2 години с указ № 243 от 2 август 1991 г. е назначен за заместник-началник на РУ-ГЩ и повишен в чин генерал-майор.

От 8 февруари 2002 г. до 1 септември 2010 г. началник на служба "Военна информация" е ген.майор Пламен Студенков. На 26.03.2021 г. бившият директор на Служба "Военно разузнаване" Пламен Студенков и неговият някогашен заместник Стефан Дянков Стефанов бяха разпитани като свидетели по безпрецедентното разследване на разкритата група руски шпиони, инсталирани в Служба "Военно разузнаване" и МО. Стефан Стефанов е разработван по руска линия още през 2001 г., заподозрян, че е част от групата на бившия офицер от РУМНО Яни Янев и служителката от секретния архив Лиляна Гешева, които бяха обвинени в шпионаж за Русия, но на трета инстанция през 2009 г. бяха оправдани. Оказа се, че доказателствата по делото са изчезнали между отделните съдебни инстанции, което е тотален скандал. И така една перфектна разработка на ВКР от 2000-2001 г. срещу руския шпионаж отиде по дяволите. Въпросната Лиляна Гешева е била в нееднозначни отношения със Стефан Дянков Стефанов, както и с Яни Янев, който пък почина наскоро. 

По данни на Zonanews, поне единият е бил запознат с дейността на Резидента на шпионската група Иван Илиев, която бе разоббличена от ДАНС и българската прокуратура през пролетта на тази година, но не е предприел нищо в тази връзка, не е уведомил и ДАНС за информацията, която разследващите предполагат, че е получил за дейността на руските шпиони в СВИ. Студенков и Стефанов са били съответно директор и зам.-директор на Служба "Военна информация" (днес Служба "Военно разузнаване) до лятото на 2010 г.

Да видим какво показват разсекретените документи от архива на РУМНО за тези проблемни хора, които са били на ключови позиции във военното ни разузнаване. Пламен Иванов Студенков е роден на 2.11.1952 г. в с. Сенник, Габровски окръг. Баща му Иван Събев Студенков е партиен секретар на цех 200 при ЗСА "Ст. Бъчваров". През 1970 г. завършва средно образование в гр. Севлиево и същата година кандидатства във ВНВУ "В. Левски", профил "мотострелкови". Военното училище завършва през 1974 г. с доста нисък успех - 4,72. Член е на БКП от 1974 г., приет е в 392 ППО (първична партийна организация) на ВНВУ. От същата година до 1979 г. е командир на взвод и рота във ВНВУ "В. Левски". През 1975 г. сключва брак с Надежда Стефанова от Русе. Съпругата му има сестра-близначка, която е работила в Градския народен съвет в Дебелец. През 1976 и 1979 г. му се раждат две деца - Иван и Стефан.

От 1979 до 1981 г. е слушател във ВА "Г.С.Раковски", I-ви факултет, профил "мотострелкови". Предложен е на вниманието на Мандатната комисия във военното разузнаване като евентуален кандидат за работа там и през септември 1981 г. постъпва в РУ-ГЩ (РУМНО). От 01.10.1981 г. до 31.7.1982 г. е на курс по турски език във Военна академия "Г.С.Раковски", след завършването на който постъпва в отделение "Турция" на РУ-ГЩ. През 1983 г. вече е старши помощник-началник на отдел "Балкански страни, Азия и Африка" към служба "Информация" на РУМНО (РУ-ГЩ).

Няколко години по-късно оглавява отделение "Турция" в отдел "Балкански страни, Азия и Африка", а от 01.10.1988 г. е началник на отделение "Сухопътни войски" на отдел "Въоръжени сили и ТВД" към служба "Информация" при РУ-ГЩ. Майор. В оценката за работата му през 1988 г. особен акцент е поставен на следното: "Проявява висока активност в живота на ППО и партийната група. През 1988 г. ППО оцени, че като комунист играе авангардна роля".  В партийната му характеристика от 1987 г. е записано: "Той е комунист с изграден марксистко-ленински мироглед...от класово-партийни позиции оценява проблемите на международната обстановка".

Поразителното в неговото кадрово развитие е, че Пламен Студенков посреща 10 ноември 1989 г. във школата на ГРУ в Москва, където е изпратен на 10-месечен курс през септември 1989 г. Пламен Студенков се завръща от школата на ГРУ в Съветския съюз през юли 1990 г. и няколко месеца по-късно веднага е издигнат за зам.-началник на отдел "Въоръжени сили и ТВД" на служба "Информация" при РУ-ГЩ. 

Бившият зам.-директор на Служба "Военна информация", днес "Военно разузнаване", Стефан Дянков Стефанов е роден на 22.07.1951 г. в гр. Русе. През 1969 г. завършва средното си образование в Техникум по машиностроене гр. Русе. Същата година кандидатства и е приет за курсант във ВНВУ "В. Левски", профил "танкист-строеви". Завършва през 1973 г. и е назначен за командир на взвод в под. 34240-гр. Шумен, а след това командир на рота в същото поделение. Сключва брак с Бояна Денчева Стефанова, икономист-счетоводител.

През 1979 г. постъпва като слушател във ВА "Г.С.Раковски", танкист-команден профил, която завършва през юли 1981 г. Член на БКП от 1970 г. Също като Студенков и той през 1981 г. е представен на вниманието на Мандатната комисия в РУМНО (РУ-ГЩ) и през септември 1981 г. приет на служба в комунистическото военно разузнаване.

През 1982 г. е пом.началник на отдел "Балкански страни, Азия и Африка", където са колеги с Пламен Студенков. През 1987-1988 г. също се обучава 10 месеца в школата на ГРУ в Москва. Завръща се и веднага е издигнат в йерархията - също като Студенков две години по-късно. От 1989 г. е старши-помощник началник на отдел в служба "Информация" на РУ-ГЩ.

През пролетта на 1990 г. е прогнозиран за обучение във Военната академия на ГЩ на ВС на СССР. На 01.10.1990 г. е назначен за началник на отделение "Сухопътни войски" в отдел "Въоръжени сили и ТВД" на служба "Информация" при РУ-ГЩ. 

Друг ключов зам.-началник на РУ-ГЩ и СВИ в периода 1992-2005 г. е ген.-майор Стоимен Стоименов. Назначаването му на тази ключова позиция в структурата на военното разузнаване след 10 ноември 1989 г. е едно от най-скандалните решения. Защо това е така? Нека видим какви качества и "експертиза" има Стоимен Стоименов, та в началото на 90-те години на миналия век става един от тримата зам.-началници на военното разузнаване.

Четем "План – предложение за обсъждане в Колегиума на МНО разстановката на политическите офицери от българската народна армия – номенклатура на Колегиума и на ЦК на БКП на заседанието на 29.08.1983 г. Тук подполковник Стоимен Цветанов Стоименов е описан с всички подробности. Роден на 24 септември 1942 г. в с. Щърково, Пазарджишки окръг. Член е на БКП от 1963 г.! Вижте сега каква е кариерата на "експерта" по национална сигурност Стоимен Стоименов: в БНА е офицер от 1965 г. като командир на взвод; после секретар на ПК на ДКМС; помощник-началник по работата сред членовете на ДКМС в съединение; инструктор в отдела "За работа сред членовете на ДКМС" – ГлПУНА; ст.помощник началник на отдела "За работа сред членовете на ДКМС" – ГлПУНА; зам.-началник на отдела "За работа сред членовете на ДКМС" – ГлПУНА; началник на отдела "За работа сред членовете на ДКМС" в ПУ на СВ; ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част), той началник ПО на 11 тбр (танкова бригада); ЗКПЧ, той и началник на политотдела на 1 мсд (мотострелкова дивизия). 100-процентов комунистически политически офицер, от онези, които осигуряваха налагането на болшевишката идеология в армията и следяха зорко някой да не се отклони от "правата линия" на партията.

През 1985 г. е прехвърлен в отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП. Преди това обаче Стоимен Стоименов отива на висш академичен курс във светая светих на комунистическата партийна Мека – Военно-политическата академия "Владимир Илич Ленин" в Москва.

Стоименов упорито отричаше, че е бил в тази академия, докато преди осем години политологът Антон Тодоров го разобличи с документи от Военно-историческия архив във Велико Търново. Ето, виждате документи от този архив, които доказват, че някогашният президентски съветник по националната сигурност Стоимен Стоименов е завършил ВПА "В.И.Ленин" в Москва в средата на 80-те години на миналия век. Молбата на министъра на отбраната Добри Джуров и началника на ГлПУНА Митко Митков за изпращането му във ВПА "Ленин" в Москва е удовлетворена от отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП и другарят Стоимен Стоименов започва "образоването" си в най-комунистическото място на света, в най-ретроградната и червена академия – Военно-политическата академия на Съветската армия "В.И.Ленин" в Москва. 

За това той получава съгласувано разрешение и от ЦК на ДКМС в лицето на Станка Шопова, тъй като в момента на заминаването си за Москва е началник на отдела за работа сред членовете на ДКМС при ГлПУНА. След завръщането си от обучение във Военно-политическата академия "Ленин" в Москва, Стоимен Стоименов става инструктор в отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП, който през 1984 г. е преименуван на отдел "Социална и национална сигурност", оглавяван от един от най-доверените хора на Москва в България - ген.-полк. Велко Палин. За да разберете статута на този отдел и неговото ключово значение за осигуряване на комунистическата диктатура в България е нужно да се запознаете с "Основни положения за работата на отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП:

1. Общи положения
   Отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП е помощен орган, който съдействува на Централния комитет и на неговите ръководни органи за разработване и осъществуване на политиката на партията в областта на националната и социалната сигурност на страната. Щатът на отдела се утвърждава от Секретариата на ЦК на БКП. Личният състав на отдела се състои от политически и технически сътрудници. Политическите сътрудници са генерали и офицери на действителна военна слуужба със запазени права на военнослужещи и специалисти с висше юридическо образование. Те са номенклатура на Политбюро или Секретариата на ЦК на БКП".

И още: "Отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП наблюдава дейността по изпълнение на партийните решения от: министерствата на народната отбрана, на вътрешните работи и на правосъдието, Главната прокуратура, Върховния съд,...В своята всестранна дейност в помощ на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП отделът:
- подпомага Централния комитет и неговите органи ...;
- прилага системно и последователно политическия подход и стил на революционно мислене и дейност...в работата по изпълнението на партийните решения;
- обогатява изпитаните и утвърждава нови партийни методи, форми и средства за издигане на раввнището на партийната работа и ръководство;
- задълбочено и системно изучава кадрите в наблюдаваните ведомства... съдействува на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП за правилен подбор, разпределение, оценка и възпитания на номенклатурните и създаване на резервни кадри...".

Просто не е за вярване – вместо антибългарската дейност на тези служители и крепители на тоталитарната комунистическа власт да бъде еднозначно оценена, а те да бъдат ограничени чрез лустрационни закони от заемането на важни и влиятелни позиции във властта в "демократична" България, ние ги виждаме инсталирани на ключови постове вече над 31 години! Това е позорище!

Не знам дали си давате сметка какво са правили такива като президентския съветник в онова отвратително време, когато БКП беше наложила диктатурата си с помощта на съветските танкове. Една от основните функции на тези хора беше да парират всеки опит на неподчинение и неприемане на политиката на БКП. За да се издигне в навечерието на 10 ноември 1989 г. до началник на политотдела на 3-та армия е трябвало  да бъде изключително предан – на БКП и Москва. Нещо повече – заемането на генералска длъжност с чин полковник е означавало само едно – този човек е готвен от висшите си покровители от компартията за евентуален наследник на ген.-полк. Велко Палин начело на най-важния отдел на антибългарската БКП – "Социална и национална сигурност". Междувременно защитава дисертация с вселенски важната и интересна тема: "Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество". С тази тема той става "кандидат на военните науки" във военна академия "Г.С. Раковски", по научна специалност "ПС и ППР в БНА" (партийно строителство и партийно-политическа работа). Днес, заради необикновен и много важен научен принос той се кичи с титлата "доктор на военните науки", защото както виждате човечето си има защитена дисертация. 

Стоимен Стоименов няма завършена Генералщабна академия, но ето че през 1991 г., вече в демократични времена, получава генералско звание. През 1990 г. е готвен за военен аташе в Москва, но аташе отива ген. Стоян Топалов. Какво, мислите че това е знак за справедливия заник на кариерата на московския ставленик Стоимен Стоименов ли? Неее, грешка. Такъв справедлив заник щеше да се случи в друга държава, не и в сбърканата от поскомунистическите издевателства България. Година по-късно неведима ръка го тегли нагоре и го поставя по ключови постове в държавата. През 1991-1992 г. е инсталиран за началник на пресцентъра и говорител на МО. Указът за това е издаден с подписа на тогавашния "демократичен" президент Желю Желев.

През 1992 г. Стоименов е назначен за заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на българската армия (Служба "Военна информация") по административните въпроси и началник на отдел "Координация на военното сътрудничество и ръководството на военните представителства в западните страни" (КВС и РВП). В това си амплоа Стоименов е шеф и на т.н. Мандатна комисия, която селектира и одобрява всички мандати зад граница на оперативните работници, вкл. резиденти.

Нека повторим – човек, който е бил дясна ръка на московския "ставленик" ген.-полк. Велко Палин преди 10 ноември, след тази дата става един от най-важните хора във военно разузнаване на "демократична" България. По това време службата има трима зам.-началници: един по агентурната (оперативната) работа; един по информацията (анализа) и един по логистиката. Този последният, по  логистиката (тила) става Стоимен Стоименов. Не се заблуждавайте по описанието, освен тиловашките дейности в ресора на Стоименов е бил и отдел "Кадри"! Това е най-важното назначение в неговата кариера след 10 ноември. В това си качество този човек е бил председател на комисията по кадрите на военното ни разузнаване. За да се разберат правомощията и значението на тази комисия е достатъчно да кажа само това – през нея са преминавали всички назначения зад граница, вкл. резидентите на военното ни разузнаване. Последна дума за всички тях е имал сътрудникът на комунистическия московски сатрап ген.-полк. Велко Палин и инстурктор в отдел "Военно-административен" ("Социална и национална сигурност") в ЦК на БКП Стоимен Стоименов. Този човек е казвал кой ще работи във военното ни разузнаване и къде. Толкоз. А ние чакахме лустрация, декомунизация и т.н. Друг път! Виждате, че комунистическите копои растат във висшата държавна  йерархия дори и двадесет-тридесет години след като промосковския режим на БКП е паднал.

Нека видим какви са резултатите от дейността на Стоимен Стоименов, докато е кадрувал във военното ни разузнаване от средата на 90-те та чак до 2005 г. Четем отговор на воения министър Аньо Ангелов през юли 2012 г., който отговаря на въпрос на народния представител Иван Н. Иванов относно реформата в служба "Военна информация":
"Конкретно на въпроса Ви за процента от командния ръководен състав, назначен в структурите на службата преди 1991 г. Ще посоча, че в резултат на извършените организационно-щатни промени през 2011г., освобождаване на военнослужещи от военна служба и преназначаване на служещи към 1 юли 2012 г., такъв ръководен и команден състав, който е работил в структурите на службата преди 1991г., съставлява 44%". Без коментар! Стоимен Стоименов буквално натъпква службата с маса политически офицери от тоталитарно време и ги прави оперативни работници и шефове. Емблематичен е случая с началника на втори оперативен отдел, с инициали В.П., който е завършил политически профил във военно-строителното училище!!! Същият В.П. е пратен след време военен аташе в натовска държава. 

След всичко описано дотук неизбежно възникват няколко въпроса:

• каква е била подготовката на Стоименов като разузнавач и къде я е получил?;
• колко чужди езика знае и кога се е явявал на изпити за това?;
• колко военни агенти е виждал на терен и колко е вербовал?;
• колко тайника е заредил или иззел?;
• колко шифрограми е написал и какъв е бил изобщо приноса му за информационния процес в службата?

Даже няма нужда от особени усилия, за да отговорим – нула. Голяма, кръгла нула – това е отговорът на тези въпроси. Този човек е бил обикновен комунистически имплант във военното ни разузнаване. След пенсионирането си 2005 г. Стоименов става член на една дузина прокомунистически, леви организации, гравитиращи все около БСП, имал е дори кабинет на "Позитано 20", а през 2010 г. Стоимен Стоименов е бил на работа на граждански договор в ДАНС, за да, забележете, "обучава" кадрите на Агенцията. През 2012 г. стана за около година и половина съветник по националната сигурност на президента Росен Плевнелиев, но вследствие на разкритията на политолога Антон Тодоров, вкл. и отвореното писмо, което той написа до президента Плевнелиев, Стоименов беше отстранен през лятото на 2013 г. и незабавно се появи като съветник в парламентарната комисия по национална сигурност с председател тогава Димитър Дъбов от БСП. Днес Стоименов е основен душеприказчик на Румен Радев и основен фактор в провежданата от него антизападна и проруска политика и кадрови решения. 

Кратко прессъобщение на пресцентъра на служебното правителство в началото на октомври ни уведоми за назначение, което беше публична тайна за запознатите от няколко седмици. Със заповед на служебния  министър-председател Стефан Янев Бисер Борисов беше освободен от длъжността заместник-председател на Държавна агенция "Технически операции"  (ДАТО) и веднага назначен с указ на Румен Радев за председател на същата агенция. Ако трябва с едно изречение да се опише случилото се, то изречението е следното – през зетя на ген. Стоимен Стоименов комунистическото РУМНО (военното разузнаване) овладя ДАТО.

Новият директор на службата е съпруг на една от двете дъщери на Стоименов – Гинка Стоименова Борисова, журналист от БТА, която от 2018 г. е държавен експерт в Дирекция "Комуникации" (пресцентъра) на Народното събрание.