За да не е къса паметта ни - русофилският преврат на 9 август 1886 г. и уроците от него

Преди 140 години през нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. в София група офицери, водени от майор Петър Груев и капитаните Анастас Бендерев, Радко Димитриев и Георги Вазов, извършват военен преврат, припомня проф. Пламен Павлов.

В авантюрата са въвлечени юнкерите от Военното училище, Струмският и артилерийският полк. Княз Александър Батенберг е заставен да подпише своята абдикация и под военен конвой е изпратен в Русия. Извършителите на преврата се опитват да наложат ново правителство с министри от различни партии. Опитът е неуспешен, след което отново под руска диктовка е предложен кабинет от русофили начело с митрополит Климент (Васил Друмев). Лишено от политическа и обществена подкрепа, русофилското правителство не е в състояние да поеме функциите си, а трима от предложените за министри (почти половината от кабинета, в онази епоха от 7 министри) категорично отказват да се включат в него.

Провокираният от Русия антиконституционен преврат е на фона на еуфорията, обхванала българското общество със Съединението и блестящата военна победа над Сърбия… Причината за него не е традиционното съперничество на политическите партии, а грубата намеса на "Освободителката"! В руските планове не се харесва, че Съединението и последвалите събития издигат авторитета на младата държава и нейния владетел, въпреки че реално Княжеството България не разполага с подкрепата на нито една от "Великите сили". Уви, Руската империя е не само брутален, но коварен противник. В Санкт Петербург продължават да схващат младата българска държава като "свое" творение, призвано да бъде марионетка и логистична "база" за завладяване на бленувания Константинопол в кроежите на северната империя за излаз на "топлите морета".

Събитията от 1885-1886 г. стабилизират позициите на княз Александър и му печелят симпатиите на обикновените българи. Растящата му популярност и новия стил на независима политика дразнят особено силно император Александър III, който и в чисто персонален план не "долюбва" своя братовчед още от юношеските им години… Руската позиция е определяща за умерените либерали на Драган Цанков и румелийската Народна партия, докато либералите около д-р Васил Радославов и пловдивските им съмишленици стоят твърдо зад княза и са против руските претенции. 

Петко Каравелов, Стефан Стамболов и техните съратници са за подобряване на отношенията с Русия, но без отстраняването на Батенберг. Появява се разделението на "русофили" и "националисти" по думите на съвременника Симеон Радев. На втората категория пропагандата тенденциозно "лепи" етикета "русофоби". Така или иначе, в пълно противоречие с конституцията, при настойчивите внушения на руските дипломати в София в политическата борба се включват част от военните. Мнозина от тях са руски възпитаници, други смятат, че заслугите им в Сръбско-българска война не са оценени достатъчно високо от княза…

В маниера на любимата на руската политика дезинформация в София е пуснат слух за нова, по-добре организирана сръбска агресия, която може да бъде осуетена само от руския император. В крайна сметка, Александър III нарежда на своите дипломати да предприемат "решителни действия в България" – с други думи, нареждането за свалянето на княз Александър идва директно от Петербург!

За щастие, в тогавашна България съществуват достатъчно силни и отговорни политици. Начело е председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който по същото време е в родното си Търново. С присъщата си енергия и желязна воля Стамболов организира съпротивата с помощта на телеграфа на търновската гара… Решителна роля играят офицерите от пловдивския гарнизон начело с майор Сава Муткуров, подкрепени от командирите на повечето военни части. Наред с лоялността си към княза и конституцията, противниците на преврата се опасяват за съдбата на Съединението предвид отрицателната позиция на Русия.

Стамболов обвинява митрополит Климент и правителството в държавна измяна и определя Муткуров за главнокомандващ войската, като му е наредено да настъпи към София. На 12 август е съставено временно правителство начело с Петко Каравелов, което просъществува едва четири дни. Военният министър майор Олимпий Панов предотвратява въоръжен сблъсък между двата лагера и убеждава Бендерев и други превратаджии да напуснат София и страната.

При отсъствието на държавния глава е обявен Регентски съвет, в който влизат Каравелов, Стамболов и майор Константин Никифоров. Стамболов изпраща телеграма с покана до Батенберг да се завърне в България. На 16 август е съставено правителство начело с д-р Васил Радославов, управлявало до юни следващата година – признак за започналата стабилизация. След известно колебание възстановеният на престола княз се завръща в България. Същевременно отправя молба до Александър III, искайки неговото съгласие, но среща груб отказ. На 25 август Батенберг абдикира за втори път. Преди да напусне България назначава Регентство в състав Стамболов, Каравелов и Муткуров.

Крайно недоволна от развитието на събитията, Русия преминава към още по-груба намеса. Пред септември в София като специален пратеник на Александър III пристига ген. Николай Каулбарс, брат на ген. Александър Каулбарс, военен министър на Княжеството две години по-рано. Пратеникът отправя ултимативни искания към правителството – да освободи арестуваните за участието им в преврата, да отмени военното положение и отложи изборите за Велико Народно събрание.

Същевременно Каулбарс изпраща до Петербург предложение за интервенция по море и окупация на България. Подобно на ситуацията със Съединението, Великобритания подкрепя българската позиция. Каулбарс прекратява контактите с управляващите и започва обиколка в страната, намесва се в предизборната борба, призовава населението и военните на бунт срещу властта, която не приема "… волята на императора…" Във Варна акостират два руски военни кораба със стотици моряци, а руската агентура се опитва да предизвика безредици. Най-драстиченият пример е опитът за бунт, организиран от руския капитан Набоков в Бургас. За кратко градът е под контрола на увлечените в авантюрата офицери, но метежът не среща подкрепата на населението и по-голямата част от войската.

Изборите протичат при сравнително ниска активност, белязани от тежки инциденти. Един от тях е убийството на околийския управител на Дупница от разярени русофили, които се укриват в руското дипломатическо агентство в София! Великото народно събрание започва заседанията си в Търново на 19 октомври 1886 г. На овакантения български престол е избран датският принц Валдемар, но под натиска на Русия следва отказ.

На свой ред руската дипломация чрез Високата порта издига кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели. Както изглежда, идеята именно той да бъде български княз не е чак толкова нова – Мингрели, подобно на Батенберг, е участник в Руско-турската освободителна война, което може да бъде изтъкнато като негов актив пред българите. И все пак, "офертата" е напълно неподходяща – грузинският принц на практика е "почетен заложник" в Санкт Петербург, няма родствени връзки с европейските дворове, влиянието му в международен план е равно на нула, ако не и с отрицателен знак…

Нещо повече, сред българите родината на руския кандидат за български княз буди неприятни асоциации с безчинствата на черкезите! Така или иначе, предложението е отхвърлено от регентството и Великото народно събрание, а и от "Великите сили". В отговор Каулбарс и руските дипломати напускат страната. Така на 6 ноември 1886 г. за повече от десет години дипломатическите отношения между двете страни са прекратени – изцяло по вина на Руската империя, която продължава да третира младото княжество като своя марионетка.