"Злото на България е княз Батенберг, той е немец, протестантин, шваба, не славянин и не православен - тръбяха на четири страни вестниците и хората на цар Александра III. - Най-добър княз за българите ще да бъде негова светлост принц Валдемар Датский, братът на руската царица", говореха тия вестници и агенти.
Приятелите на свободна България не повярваха на тия думи, защото тия миришеха малко на козе месо, защото имаха твърде общо и близко с благословената нагайка, с жандарската логика, с шпионската нравственост и с благодатния климат в Сибир и Сахалин. Приятелите бяха уверени, че княз Александър не е направил никакво зло на България, а да повреди Русия - той не бе в състояние, прочее, обвиненията, които се изсипаха отгоре му не бяха православни и покровителски, не произтичаха от чисто сърце.
- Ако княз Александър Батенберг, който се би за българската свобода, който играеше хоро с колибарите селяни, когото може да напада и псува всяка подкупена краста, който е покорен роб на своите министри и народно събрание, който е само сянка в България - разсъждаваха приятелите - трябвало да се изгони, то каква гаранция ще да имаме ние, че неговият неприятел, Александър III, който беси и коли своите поданици, като стадо овци, който стои по цели години затворен в своите каменни палати, който трепери от думата народ, свобода, независимост, народно право и пр., когото поддържат и крепят само подкупени жандари и шпиони, - ще да бъде наш защитник и благодетел? - Що за покровител е той, когато в най-лошите за нас времена - съединението и сръбската война, тоя благодетел играеше на ръченица и подаряваше султану скъпи-скъпи кожухи само и само да го въоръжи против нас? Но Русия ни освободи, ще кажат малодушните и рабските натури, почитателите на големите топове, на белите катани и на генералските каварджик мустаки.
- Да, но Русия ни освободи нас, руският народ, Александър II, а не Александър III. Какво добро е направил Негово Величество на нас българите? - Би се с турците в 1877 г., ще да възразят нечеститите синове на България. - Добре, ама княз Александър Батенберг не се ли би в Стара Загора? Не той ли воюва на Сливница? Казвайте де? Защо към него не сте признателни? Защо руският цар Александър III, който иска щото неговата воля да бъде божи глас в България, не уважава нашия Княз, ами даде заповед да го извлекат от палатите му по бели гащи като пъдарин?
Освен това, ако Русия ни е кръстила дете, както казваше едно време дядо Славейков, то тя ни е изяла прасе. Ако тя нас освободи от турците, тя се освободи от много трактати, отвори си Черно море, взе си Бесарабия, има си Карс, Ардахан, Батум и пр., които чинат десет пъти повече, отколкото нашата България. А пък не забравяйте, че ако в Балканския полуостров не живееха българи, ако да нямаше луди глави Хаджи Димитровци, Левсковци и други немирни елементи - то тя, Русия, не можеше да замирише тъдява. Кръв проливала Русия за нас българите, славяните, православните и пр., т.е. за нас, за нашите черни очи. Хай да се не види макар! Ами ташканците, бухарците, калмуците и башкирците, на които Русия всяка година пролива в земята кръв, и тие славяни ли са? От кого ги тя тях освобождава? Какво общо между православието и техните бели гъжви, високите им камили и конската им чорба? Пуста простотия. Пусто робско и животинско чувство! Има и друго още. Ние българите, не току-така хамен сме освободени наготово. 30 000 000 лева платихме на Русия разноски за войната; а Бесарабия, Карс и Черното море - за колко ги купувате?
(...) Разбирате ли, бе хора божи, че тай дипломация (руската, бел. ред.) не желае българско княжество, а задунайский български край, или друго подобно нещо (...) Прочее, всяки от вас трябва да разребе, господа избиратели, че днес за днес, Русия, т.е. 5-6 души мрачни личности, които държат всичко в ръцете си, са най-големите душмани на България. Тия хора, които управляват тамо нещастния руски народ с камчици, Сибир и Сахалин, с шпиони, жандарми, подкупи и тирания, естествено е, че една свободна България е трън в очите им...
Русчук, 16 ноември 1886 г.
Цитирано от "Какво направихме в Търново? (Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел и околиите), З. Стоянов, Лични свидетелство, изд. З. Стоянов", С., 2008, стр.441-449
.JPG?s=70425)
