Жп и авиокатастрофи със стотици загинали бележат края на комунистическия режим

Помните ли трагедията в село Хитрино преди няколко години. Веднага след катастрофта част от медийното говорене и писане се концентрирла в пласирането на с една-единствена теза – при социализма и другаря Тодор Живков такива неща нямаше. Айде бе, вие ли ще ни кажете, на нас, които сме го живели онова време. Но понеже в сериозните анализи принципът "дума срещу дума" не върви, нека погледнем и прочетем какво са запазили архивите за онова време – имало ли е катастрофи, обръщали ли са се влакови композиции, рухвали ли са пътнически самолети, гърмели ли са оръжейни заводи и складове, имало ли е масова хекатомба по пътищата на народната република.

На 14 септември1988 г. в кв. Илиянци се случва една от най-страшните жп катастрофи в история на НРБ. От документите в архива на Държавна сигурност разбираме, че проведените следствени мероприятия разкриват следната картина на трагедията - в 15.00 часа от Централна гара-София за Горна Оряховица потегля експресният пътнически влак "Янтра". В 15,11 ч. при осигурено танзитно преминаване със скорост 76 км/час влакът навлиза в района на гара Илиянци. По същото време железопътна композиция в състав от дизелов локомотив и 24 товарни вагона ( с обща тежест 800 тона) педприема маневра при неподготвен за нея маршрут, в резултат на което се ударя странично в четвъртия и следващите го шест вагона от преминаващия експресен влак. На място загиват 8 (впоследствие цифрата достига 10 души), ранени са 85 пътници, от които 30 са в тежко и критично състояне. Нанесени са значителни материални щети.

Още първоначалните следствени действия показват, че катастрофата е предизвикана вследствие на грубо нарушаване на разпоредбите и правилата за движение на железопътния транспорт. Немърливостта и тоталното безхаберие на социалистическият жп персонал, демонстративно газене на правилата,  плюс грохналите железници водят до поредица от жп катастрофи само за една година. "Законът е врата в полето" – такава поговорка има само тук и в Русия. 

Правете си сами изводите. Един от най-информираните хора по онова време – ген.-майор Кирил Величков, началник на Четвърто управление на Държавна сигурност (стопанското контраразузнаване) пише в доклада си "Застрашени обекти на народното стопанство от крупни производствени аварии и други произшествия" следното: "В сравнение с второто шестмесечие на 1987 г. броят на авариите, експлозиите и жп катастрофите се е увеличил с около 35 %, а на предпоставките за такива – с около 50 %. Висока устойчивост бележи бракът в железопътния транспорт и все още не малък е броят на предпоставките за авиационни произшествия. Не се измени съществено обстановката и през втората половина на 1988 година, която ще се запомни с няколко тежки транспортни произшествия".  

На 03.01.1988 г. около 23 часа на гара Димитровград пътнически влак 1207, който се подготвял за композиране от трета маневра, ударил опашката на заминаващия за Пловдив пътнически влак № 1102. Ранени са шест души и са нанесени сериозни щети на два от вагоните. Виновни според разследването са машинистът на маневрения локомотив Емил Милчев, предприел маневра без да е получи сигнал от маневрената бригада и ръководителят движение Благой Канев, преждавременно включил маневрения светофар преди да се е изтеглил заминаващия.

На 29.01.1988 г. в 16,45 часа на километър 227+400 между гарите с. Церковски и гр. Карнобат на път № 1 дерайлира вагон.  

На 26 март 1988 г. от гара Девня за гара Карнобат в 22,22 ч. потегля товарен влак № 30558 в състав от 37 товарни вагона, превозващ цимент, захар и други товари. В 03,22 часа на следващия ден влакът преминава по втори главен коловоз транзит през гара Завет, Бургаска област,  община Сунгурларе. На стрелка № 2 дерайлира 24-ят пореден вагон в композицията и след него в разстояние на около 200 метра дерайлират общо 8 вагона, от които седем циментовози и един покрит товарен вагон превозващ захар, пакетирана, която не се е разпиляла. Щетите са за над 100 000 лв. Причината – релсите са силно покрити с кал. Трима души загиват при жп катастрофа до гара Одърне, Плевенско. 

На 11.04.1988 г. около 21,00 часа на жп линия Септември-Велинград на гара Цепина дерайлират и се преобръщат пет вагона. От извършения оглед с участието на специалисти от Жп депо-гр.Септември е установено, че причина за дерайлирането на вагоните е скъсване на колоос на първата дерайлирала цистерна. Поради грубо нарушаване на правилата за движение на влакове се случва и жп катастрофа на гара Гривица с експресния влак "Синия Дунав". Загиват двама машинисти, тежко пострадали са трима пътници. Повредени са два електровоза, седем цистерни, контактната мрежа и жп трасето като щетите са за над 200 000 лв.

Според секретна справка на ОУ на МВР-Варна с рег. № 19485/27.10.1988 г. "над 90 % от автобусите марка "Икарус" са изминали двойно и тройно амортизационния си пробег, а внос на такива няма от 5 години. Закупените в последно време български автобуси "Чавдар" са с крайно лоши технически показатели, бързо излизат от строя и са нежелани от шофьорите. Снабдяването с резервни части е незадоволително".

Според строго секретна справка на ОУ на МВР-София относно състоянието на жп транспорта в Софийски регион от началото на годината до сега "през изтеклите месеци на 1988 година са допуснати в Софийски регион голямо число жп катастрофи, аварии и бракове, които са в резултат на безотговорни действия на ръководители движение, постови стрелочници, маневристи и други жп работници. В това отношение не прави изключение нито една гара в района на СЕТРД – София окръг, като слабостите се допускат от всички служители в т.ч. началник гари, дежурни ръководители, стрелочници и т.н". 

Анализът на получената информация в Четвърто управление на Държавна сигурност показва, че през първото шестмесечие на 1988 г. са станали 89 по-значителни промишлени аварии, експлозии, транспортни катастофи и други произшествия. Допуснати са 61 предпоставки за авиационни произшествия. Нека проследим една от най-ужасните от тях. На 2 август 1988 г. диктаторът Тодор Живков трябва да лети за Варна от София. Поради тази причина с бързане и суетене е променена цялата организация на летището.

По това време там е кацнала световноизвестната американска летяща очна клиника "Орбис" и около 17.00 ч. той отива на преглед в самолета-клиника. Полетът му с правителствения самолет Ту-154 първоначално е насрочен за същия час, но се отлага поради прегледа на Живков. Излитането е отменено за 17,35 ч., но и този час също не е категоричен, тъй като никой не знае кога точно Живков ще се появи. Това отлага закриване на летището, каквото се прави в случаите на полети с особено важни пътници, с какъвто статут се ползват Т. Живков.

 Единственият самолет, който получава разрешение да излети преди забраната  е фаталният "Як-40”. Суетенето и напрежението достигат огромни висоти заради страха да не се предизвика сприхавостта на престарелия диктатор, поради което на самолетът е разпоредено да излита не от началото на пистата, а от западната зона за рулиране. Поради това фаталният "Як-40" тръгва от 1800 м, докато цялата дължина е 2500 м, с което се подписва смъртната присъда на десетки пътници в него. За издигане на този тип самолети били необходими 1550 м и командирът на самолета е разполагал с необходимия разстояние, но само ако е стартирал от началото на пистата.

За да рулира самолета дотам е трябвало да изгуби още няколко минути, а всички са в напрежение от това, че всеки момент ще се появи и Тодор Живков, който не търпи никакви разтакавания. Самолетът тръгва от 1800 метър на пистата, не успява да набере височина и се забива в коритото на река Искър, което се изпълва с окървавените тела на част от пътниците. Избухва пожар и останалите в корпуса пътници са овъглени. В това време самолетът на превъзнасяният днес от малоумни хора диктатор Тодор Живков спокойно излита и поема към Варна. 

От "Информация относно новополучени данни във връзка с разследването на самолетната катастрофа на летище София" на IV-то Управление-ДС, с рег. № 8317/05.08.1988 г., че действията на трите противопожарни коли били напълно хаотични и неефективни. За неефективността на действията на противопожарната служба говори фактът, че 60 % от жертвите са загинали вследствие изгаряне, а не от удара. Наложило се първата пожарна кола да изчака втората, за да се настави шланга, тъй като колите не можели да минат по моста над р. Искър и да се приближат максимално до горящия самолет, поради това, че имало опасения от срутване на моста.

Още през 1975 г. имало препоръка за изграждането на нов мост именно с тази цел, но за тринадесет години никой не си е помръднал пръста за реализирането й. Гасенето на горящият "Як-40" се извършвало само от едната страна на самолета, освен вода била използвана и пяна, което довело до задушаване на част от пътниците. Като потвърждание на това разследващите от ДС посочват, че при друга авиокатастрофата (януари 1984 г.) в с. Кривина също била използвана пяна и след аутопсията на загиналите било доказано, че част от тях са починали от задушаване. 

Сравнете всичко това, което прочетохте и действията на управляващите тогава комунистически гаулайтери с действията на демократична власт и поведението на министър-председателя по време на катастрофата в Хитрино Бойко Борисов. Мисля, че разликата е от небето до земята и тя не е в полза на комунистическите мизантропи. Припомнете си мигновената реакция, незабавното задействане на цялата държавна машина и методичното решаване на последиците от Борисов и министрите на 10 декември 2016 г. , вкл. докато се даде възможността на разследващите да проведат в детайли нужните специфични десйствия. И сравнете с действията на Григор Стоичков и тогавашния министър на транспорта Васил Цанов, които още на 2 август 1988 г. заповядват всички останки от самолетната катастрофа да бъдат заровени, поради което ключови доказателства са погубени.