4000-4500 мегавата нови базови мощности гарантират сигурност

Производството на електроенергия от въглищните централи спрямо 2022 г., когато беше големият бум, е паднало приблизително с 40%. За сметка на това производството на ток от ВЕИ е в сериозен подем. Това обясни в интервю за БНР Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

По думите му, само за първите месеци на тази година има над 200% ръст от соларните централи, директно присъединени към преносната мрежа, а при присъединените към разпределителната мрежа ръстът е 60-70% спрямо същия период на миналата година. През 2024 г. се очаква още между 800 и 1000 мегавата централи от ВЕИ да се присъединят към преносната и разпределителната мрежа, уточни Цачев.

В последните години в страната обаче няма изградени нови конкурентни базови мощности. Факт е, че има изградени много ВЕИ, но те могат да намалят цената само в определен диапазон, заяви Цачев.

"ВЕИ от слънце и вятър са с непостоянен характер. На тях не може да се разчита да бъдат водещи в осигуряване на адекватността на електроенергийната система. Необходимо е да бъдат изградени нови базови нискоемисионни мощности".

В този смисъл Цачев акцентира върху решението за изграждане на новите два блока за АЕЦ "Козлодуй" и подчерта, че не трябва да се забравя и площадката на АЕЦ "Белене", защото страната ни ще има "нужда от минимум 4000-4500 мегавата нови базови мощности, за да продължим да си гарантираме енергийната сигурност".

"Ядрените централи не би трябвало да продават енергията си в краткосрочните сегменти – ден напред и в рамките на деня. Ако централа като АЕЦ "Козлодуй" продава в дългосрочните сегменти на пазара, тя няма да има никакъв проблем с реализацията", коментира специалистът.

"Тази година ръстът на потреблението на електрическа енергия през декември и януари се дължи в много голяма степен, над 80%, на това, че хората масово преминават към отопление с климатици", посочи още Ангелин Цачев.