5 стратегически гръцки енергийни проекта получават финансиране от ЕС, превръщат Гърция във водеща сила в областта на енергетиката на Балканите и в Южна Европа

 Гърция е страна, която е в челните редици на енергийния преход в Европа, с активен енергиен сектор и участие в няколко текущи проекта от голямо значение за собствения и европейския растеж в енергийния сектор. Това не бива да ни изненадва, като се има предвид географското разположение на Гърция като гранична точка между Запада, Изтока и Юга.

Европейският съюз включва 5 гръцки енергийни проекта в списъка на проектите от общ интерес (ПОИ), което означава, че имат право да получават публично финансиране от ЕС, като сред тях са проекти за съхранение, електроенергия и газ. В този списък с проекти са включени някои доста важни проекти, като газопровода EastMed - тристранен проект между Гърция, Кипър и Израел, газопровода Poseidon, който свързва гръцката част на Южния коридор с Италия, и междусистемния газопровод Гърция-България (IGB), който свързва Южния коридор с България, а в бъдеще и с Централна Европа.

Тези ПОИ са от особен интерес за Европа, специално с оглед на днешната ситуация. След енергийната криза и войната на Русия в Украйна стана повече от ясно, че Европа трябва да диверсифицира енергийните си източници. Тези проекти правят точно това, като осигуряват газ - ресурс, за който Европа отдавна разчита на Русия, от други източници.

Междусистемната газова връзка Гърция-България е газопровод, който свързва мрежите на Гърция и България. Проектът има за цел да повиши енергийната сигурност в двете страни, като осигури нов маршрут за внос и износ на газ. Газопроводът е с дължина приблизително 182 км, с капацитет 3 млрд. куб. м годишно и свързва Комотини в Гърция със Стара Загора. Прогнозната стойност на проекта е около 160 млн. евро, от който 45 млн. са финансирани от Европейската комисия, а строителството започна през май 2021 г.

Газопроводът е в експлоатация от октомври 2022 г. и допринася за развитието на Южния газов коридор - мрежа от тръбопроводи, по които ще се транспортира азебайджански природен газ от Каспийско море до Европа. БГНЕС припомня, че проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%).

Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). 4.875 млн. мегават часа са пренесени по газовия интерконектор Гърция-България за периода 1 октомври – 31 декември 2022 г. През декември, само месеци след въвеждането на газопровода в търговска експлоатация, капацитетът на IGB достига резервиране над 94%.

Към края на 2022 г. има регистрирани 11 ползватели на интерконектора, и през тази година 3,08 млн. мегават часа са пренесени по газовия интерконектор Гърция-България за периода 1 януари – 28 февруари 2023 г. От въвеждането на газопровода в търговска експлоатация на 1 октомври 2022 г. по него са пренесени общо 7,9 млн. мегават часа.

Към края на месец февруари има регистрирани 15 ползватели на IGB. Проектът се изтъква като начин за диверсификация на ресурсите на България и Източна Европа и като способ за ограничаване на влиянието на Русия поради нейния железен монопол върху газа в Източна Европа, пише Катимерини.

Газопровод EastMed
Газопроводът EastMed е проект за пренос на природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, като Гърция е една от транзитните страни. Тръбопроводът ще започва от Израел и ще преминава през Кипър, а след това през Гърция, по-специално остров Крит, преди да се свърже с европейската газопреносна мрежа през Италия, с газопровод Poseidon. Проектът е в сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел и е разработен с цел диверсификация на доставките на газ за Европа и повишаване на енергийната сигурност.

Очаква се газопроводът да бъде с дължина близо 1900 км и капацитет до 20 млрд. куб. м годишно. Прогнозната стойност на проекта е около 6-7 млрд. евро, а очакваната година на завършване е 2025 г, пише Global Energy Monitor. Триадата Гърция, Кипър и Израел подписаха междуправителствено споразумение за газопровода EastMed в Тел Авив на 20 март 2019 г. в присъствието на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в знак на подкрепа от страна на Вашингтон. Интересът на Америка към газопровода се дължи на искането на Вашингтон европейските му партньори да диверсифицират допълнително енергийния си внос.

Предвижда се газопроводът допълнително да намали зависимостта от природен газ от Русия. Проектът е обявен за ПОИ от Европейската комисия през 2019 г., а Европейската комисия е отпуснала 45 млн. евро за научни изследвания по него. Турция е в челните редици на противниците на проекта EastMed, тъй като твърди, че маршрутът на тръбопровода заобикаля турското крайбрежие, за да доставя газ от Източното Средиземноморие до Европа, и че проектът пренебрегва нейните равни права върху природните ресурси в кипърските териториални води.

През декември 2019 г. Турция и Либия сключиха морско споразумение за създаване на изключителна икономическа зона от южния средиземноморски бряг на Турция до североизточния бряг на Либия. Тази икономическа зона се възприема като пречка за проекта, тъй като тръбопроводът EastMed ще трябва да премине през нея. От 2022 г. САЩ се оттеглят от подкрепата за проекта, въпреки че строителството и напредъкът към завършването му продължава.

Други енергийни проекти
Другите 3 проекта се характеризират като ПОИ са гореспоменатият газопровод Poseidon между Гърция и Италия, подземното газохранилище в Кавала и междусистемната електрическа връзка EuroAsia между Израел, Кипър и Гърция. Другите два големи проекта в енергийния сектор на Гърция са два - междусистемният конектор GREGY-Elica между Египет и Атика и междусистемният конектор GAP, свързващ Египет с остров Крит. Газопроводът Poseidon, който свързва Италия с южния коридор, а в бъдеще и с EastMed, е с дължина 976 км и капацитет 20 млрд. куб. м годишно.

Началната дата на този предложен проект е между 2022 и 2025 г., а прогнозната стойност на проекта е от порядъка на 3,4 млрд. Евро, пише Global Energy Monitor. Въпреки че проектът има бурна история, като италианското правителство отхвърли изграждането му през май 2019 г., а сроковете за изграждането му бяха удължени от Министерството на околната среда на Италия, проектът все още се подкрепя от Европейската комисия и ще продължи да се осъществява нормално.

Южната част на Кавала е почти изчерпано офшорно газово находище, в което се добива газ от 1981 г. насам, с площ от 5 км² и се намира на 25 км южно от град Кавала в Северна Гърция. Проектът включва превръщането на изчерпаното морско газово находище в подземно съоръжение за съхранение на газ. Междусистемната връзка EuroAsia, която наскоро получи европейско финансиране в размер на 657 млн. евро от Механизма за свързване на Европа. Проектът на стойност 2,5 млрд. евро включва изграждането на подводен кабел с капацитет от 2000 MW (1 GW на първия етап) и обща дължина от около 1200 км., съобщи Катимерини.

Това електрическо трасе има потенциала да свърже Гърция с Австрия и да доставя зелена енергия в Южна Германия. Междусистемната връзка с първоначален капацитет от 3 GW, който на втория етап ще се увеличи до 9 GW, ще започва от Гърция и ще достига до Албания. Междусистемната връзка "GREGY - Elica Interconnector", промотирана от Copelouzos Group, чиято стойност се оценява на 3,5 млрд. евро. Подводен кабел с дължина 940 км ще свързва района на Ел Салум в Египет с Неа Макри в Атика, за да пренася 3 гигавата енергия, произведени от фотоволтаични и вятърни паркове, които ще бъдат изградени от Copelouzos Group в Египет, съобщава Катимерини.

Вестникът съобщава още, че проектът на Eunice Energy Group предвижда междусистемна връзка с по-малка дължина от района на Мерса Матрух в Египет до Гърция в Атеринолакос, Ласити, Крит, с кабел с дължина 400 км. Междусистемната електрическа връзка ГърцияАфрика (GAP) на Eunice е проектирана да пренася 2 гигавата енергия и е кандидат за статут на ПОИ.

Зелена енергия
 Гърция е постигнала значителен напредък в диверсификацията на енергийния си микс и в намаляването на зависимостта си от изкопаеми горива. Balkan Green Energy News съобщава, че гръцкото министерство на енергетиката и околната среда си е поставило за цел до 2030 г. да постигне 80% дял на възобновяемата енергия, а Гърция е и сред 40-те най-привлекателни пазари на възобновяема енергия в света, като заема 16-то място за 2022 г. Поради това зеленият сектор е доста активен и в Гърция има много проекти за възобновяема енергия.

Някои от възобновяемите енергийни източници, които се използват, са хидрокинетична енергия, вятърна енергия, соларна енергия, геотермална енергия и биомаса, като в арсенала на Гърция има впечатляващи и забележителни проекти в областта на възобновяемата енергия. В областта на водноелектрическата енергия проектът "Алиакмонас" в Северна Гърция е един от най-известните и значими проекти с капацитет от 1020 MW, пише Обществената електрическа компания на Гърция (DEI).

Помпената система за съхранение на енергия в Амфилохия е друг значим проект, който е една от най-големите инвестиции в съхранение на енергия в мрежата в Гърция. С общ инсталиран капацитет от 680 MW (производство) и 730 MW (изпомпване). Инвестицията надхвърля 500 млн. евро и осигурява годишно производство от приблизително 816,00 GWh и се счита за ПОИ от 2013-2014 г, пише енергийна компания TERNA.

Общият капацитет на вятърната енергия в Гърция е 3000 MW, а вятърни паркове са изградени в много части на страната. На остров Крит има няколко вятърни парка в 4 общини и общ капацитет от 202 MW, пише Hybrid Powers. Слънчевата енергия е една от най-обещаващите форми на възобновяема енергия в Гърция, тъй като вече отдавна се използва широко както за търговски, така и за битови нужди.

Един от най-амбициозните соларни проекти в Гърция е соларният парк в Козани, който обхваща площ от 4500 акра. Очаква се той да доставя 320 милиона kWh годишно, предаде Renewables Now. Геотермалната енергия е един от възобновяемите енергийни източници, които Гърция се опитва да използва от дълго време. Основните области на интерес по отношение на геотермалната енергия в Гърция са вулканичната дъга на островите в Егейското море, простираща се от Милос до Нисирос, и Северна Гърция, както съобщава Катимерини.

Въпреки това по проектите не са положени значителни усилия. Биомасата като възобновяем ресурс не е проучвана в голям мащаб в Гърция, но има един по-голям проект на хоризонта, в Аминтео, в Западна Македония. Проектът се очаква да бъде с мощност 25 MW и стойност почти 94 млн. евро и е под юрисдикцията на DEI, както съобщава Power Technology.

Тези програми имат потенциала да превърнат Гърция във водеща сила в областта на енергетиката на Балканите и в Южна Европа. Експанзията на Атина в областта на зелената енергия също може да бъде възприета като стратегическо предимство и стъпка напред към едно бъдеще на възобновяемите енергийни източници.

Източник: БГНЕС