АИКБ: Кирил Петков и Асен Василев създават нови обръчи от фирми

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) индиректно упрекна двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в създаване на нови корупционни кръгове.

В гневно становище работодателската организация поиска спешно свикване на Националния икономически съвет, чийто председател е Кирил Петков, за да бъде обсъдено бързото внасяне за одобрение в Брюксел на Плана за възстановяване и устойчивост, както и възстановяването на европрограмите за подпомагане на инвестициите и иновациите в предприятията.

"За нас острият проблем е замразяването на пари за създаването на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове", посочват от ръководството на АИКБ, цитирани от "Сега". 

Работодателската организация имат предвид новата гаранционна схема за кредитиране на бизнеса чрез Фонда на фондовете, заради която служебните министри Кирил Петков и Асен Василев отклониха 100 млн. лв. безвъзмездна помощ от ОП "Иновации и конкурентоспособност". Бизнесът не е съгласен и с предложената по настояване на Петков промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост. Бюджетът на програмата за икономическа трансформация по плана бе намален от 1,7 на 1,2 млрд. лв. безвъзмедно финансиране, като орязването от 500 млв. се компенсира с предложено голямо частно финансиране в размер на 1,7 млрд. лв. 

"Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица“, заяви председателят на УС Васил Велев.

От АИКБ посочва, че и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и не постигат никакъв ефект за икономиката ни. Пример за това са програмите на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15%, както и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от "Фонда на фондовете“, които за 5 години са инвестирали едва 14% от ресурса, с който разполагат.

"От началото на ковид-кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции", смятат от АИКБ.

За смущаващи свързаности на Кирил Петков и Асен Василев с инвестиционни посредници, които печелят от участие в гаранционни схеми с публични средства заговориха преди време и депутати от ГЕРБ и ИТН. Любомир Каримански от ИТН посочи като притеснителен фактът че, съпругът на служебния зам.-министър на финансите Виолета Лорер, която отговоря за Фонда на фондовете, е парнтьор по програмата "Джереми", с която фондът работи.

Депутатът от ИТН посочи, че е интересно да се види кои фирми са получили финансиране от фонда. Той даде и друг пример за "обвързаности и влияние на определени кръгове" -  към Фонда на фондовете има фонд "Мецанин растеж" с бюджет от 75.3 млн. лв., а избраният финансов посредник в него е заменен с фирма "Сивърлайн" с управител Евгени Ангелов, бивш зам.-министър на икономиката от ГЕРБ и съветник на президента Росен Плевнелиев и председател на асоциацията за дялово и рисково финансиране.

АИКБ настоява да се преработят програмните документи в енергетиката и климата, а именно Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г., както и свързаните с това национални планове, в т.ч. Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България.

"Въпреки многократните и навременни предупреждения от страна на бизнеса, вече сме свидетели на пагубни за икономиката ни последици от лошо управлявания процес на договаряне на механизми за капацитет, половинчатите усилия в посока либерализация на електроенергийния пазар, включително нереализирано преразглеждане на проблемни дългосрочни договори.

Бизнесът е притеснен, че България ще пропусне всякакви възможности за осигуряване на адекватно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи.

И настояват държавните институции да се ангажират с пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство с ясно поставени междинни срокове 2025 г., 2030 г. и крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – 31 декември 2035 г. За същия период трябва да се разработят плановете за заместващи мощности и социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия.

"Това трябва да се случи по прозрачен, съгласуван и утвърден от обществото ни модел на преход, хармонизиращ на националните ни и на общоевропейските ни интереси – без фалшиви популистки обещания, които единствено водят до трайно влошаване на икономическите перспективи (регионални и национални), до ощетяване на засегнатите групи, до необратими демографски деформации и загуба на национален ресурс, посочват от АИКБ.