България изпадна от групата на най-високо развитите държави в света според класация на Индекса на човешкото развитие на ООН. Румъния - нагоре с 15 места

България изпадна от групата на най-високо развитите държави в света според публикуваната в четвъртък класация на Индекса на човешкото развитие на ООН.

Слизайки с четири места надолу България е вече изпреварена от страни като Сърбия, Черна гора и Грузия, и е единствената държава от ЕС, която не намира място сред най-високо развитите държави в света.

Индексът на човешкото развитие на ООН, който се проследява от 1990 г., за да се измерят и други характеристики на благосъстоянието, освен икономическият растеж, взема предвид фактори като продължителност на живота, достъпа до образование и личните доходиу като измерител на качеството на живот.

Според тазгодишната класация, която представя ситуацията през 2021 г., България е на 68 място в света и втора в групата на "високо развити държави", която е водена от Албания. България изпреварва в нея Гренада, Барбадос и Антигуа и е в една компания с Украйна (77), Северна Македония (78), Китай (79), Бразилия (89) и др.

Данните, които ООН отчита в класацията за България са продължителност на живота при раждане от 71.8 г., 13.8 г., прекарани средно в образование и среден личен доход от 23 071 долара годишно.

За сравнение Швейцария, която тази година изпреварва Норвегия и е първа в Индекса на човешкото развитие, очакваната продължителност на живота е 84 години, времето, прекарано в обучение е средно 16.5 г., а средният доход - 66 хил. долара.

В другия край на скалата е Южен Судан, където средната продължителност на живота е 55 г., хората прекарват средно само 5.5 г. в училище и печелят 768 долара на година.

В сравнение с държавите, от които е заобиколена, България има много по-висок годишен доход на глава от население (изпреварващата я Албания е с 14.131 долара), но продължителността на живота и времето, прекарано в училище и университет, я дърпат надолу.

Румъния, с която България се сравнява в предишни класации, вече е с 15 места напред и заемайки 53-място в подреждането със 74.2 г. средна продължителност на живота, 14.2 г. в училище и личен доход от 30 027 долара годишно. Румъния е последна по развитие сред държавите от ЕС, изпреварена от Словакия (45) и Унгария (46).

Освен Швейцария, на върха на Индекса на човешкото развитие са още Норвегия (първа през 2020 г.) и Исландия, а във водещата десятка има още пет европейски държави - Дания (6), Швеция (7), Ирландия (8), Германия (9) и Нидерландия (10).

Трите най-слабо развити държави в света са Нигерия, Чад и Южен Судан.

От българските съседи най-високо се оценява благосъстоянието на гърците, които са 33-и в света с продължителност на живота 80.1 г., време, прекарано за образование - 20 г. и среден годишен доход от 29 002 долара. Турция е на 48 място, Румъния на 53-то, Сърбия на 63-то и единствената изпреварена от България - Северна Македония е на 10 места назад - на 78 място.

Пандемията и различните кризи, с които човечеството се сблъска през последните години са изтрили десетилетия напредък по отношение на продължителността на живота, образованието и икономическия просперитет, се казва в доклада на ООН.

Проучването отчита, че в девет от десет държави качеството на живота е спаднало по индекса на човешкото развитие на ООН.

Като основни причини за забавянето и връщането на човешкото развитие ООН посочва пандемията от COVID-19, войната в Украйна и въздействието на климатичните промени.

Неуспехите в повечето от 191 страни, включени в индекса, особено по отношение на продължителността на живота, върнаха нивата на развитие до тези, наблюдавани през 2016 г., обръщайки 30-годишна тенденция на напредък, заключават експертите на ООН. В САЩ например очакваната продължителност на живота е спаднала с повече от две години спрямо 2019 г.

През годините, откакто беше въведен индексът, много страни се сблъскаха с кризи и се плъзнаха назад, но глобалната тенденция постоянно се движеше нагоре. Миналата година беше първият път, когато индексът се понижи като цяло, а резултатите от тази година затвърдиха тази низходяща тенденция.

Въздействието обаче е неравномерно. Две трети от богатите страни успяха да се възстановят през миналата година, докато повечето други продължиха да отбелязват спад, пише Би Би Си.

Тазгодишният индекс се основава на данни от 2021 г. "Но перспективите за 2022 г. са мрачни", казва Ахим Щайнер, един от неговите автори, който посочва, че повече от 80 държави са изправени пред проблеми с изплащането на националния си дълг.

"Виждаме дълбоки смущения, чийто край ще се разиграе след няколко години", казва той пред Би Би Си.