Балтийските държави призоваха ЕС да ускори забраната за руски петрол

На среща на енергийните министри на ЕС на 26 юни Естония, Латвия и Литва призоваха Брюксел да ускори приемането на отложени планове за пълна забрана на вноса на руски петрол. Според Financial Times балтийските държави твърдят, че приходите на Москва от износ на енергия директно финансират войната на Русия в Украйна.

Според изданието Европейската комисия е обещала да представи съответно предложение. ЕС вече значително е намалил зависимостта си от руския петрол: информация от Комисията показва, че вносът от Русия ще представлява само 2% от общите доставки през 2025 г., в сравнение с 27% в началото на 2022 г.

ЕС също така възнамеряваше напълно да спре руския газ до 2027 г.; според представители на ЕС обаче войната с Иран е поставила тези планове на замразено място. Предложението за петролно ембарго трябваше да бъде представено на 15 април, но беше премахнато от предварителния дневен ред на Европейската комисия през март.

Забраната може да срещне съпротива от страни, силно зависими от руския петрол, предимно Унгария и Словакия, както и от страни членки, борещи се с високите цени на енергията. Отделните държави обаче няма да могат да наложат вето върху мярката, отбелязва FT.

Полският заместник-министър на енергетиката Войчех Врохна заяви пред Financial Times, че Варшава смята, че забраната трябва да бъде въведена "до края на годината".

"Разбираме опасенията относно цената, наличността на доставки и конкурентоспособността. Но това е цената, която трябва да платим, за да станем независими от руските ресурси", отбеляза той.

Призивите на балтийските държави идват на фона на временното споразумение между САЩ и Иран, което увеличи товаропотока през Ормузкия проток.

След среща на министрите на енергетиката, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че настоящата ситуация в Близкия изток увеличава вероятността Европа да може да избегне недостиг на реактивно гориво и други петролни продукти това лято. Той обаче предупреди: "Ако бъде постигнато [окончателно] споразумение, ще са необходими няколко месеца, за да се върнем към нормалното за петрола и няколко години за газа".

Щетите по инфраструктурата в страни като Катар, най-големият износител на втечнен природен газ (LNG) за Европа, означават, че някои заводи няма да могат бързо да възобновят производството, дори ако бъде постигнато устойчиво прекратяване на огъня, подчертава FT.