Битката за енергийна диверсификация на България, европейските държави поеха на поход срещу руския газ

Последните две години енергийната диверсификация на България се превърна в основна цел за няколко правителства, както служебни така и редовни. До 2022 г. нещата с газа изглеждаха безоблачни, а руският газ единственият шанс на редица държави в Европа да покрият нуждите си. Всичко обаче се промени с нахлуването на Русия в Украйна. Санкции. Политика. Сигурност. Държавите от Европа поеха на поход срещу руския газ, а това разклати дори стабилните в енергиен и икономически план държави. В този текст ще се опитаме да обясним именно това. Разследването правим с помощта на Google Pinpoint, a всички документи с информация за енергината диверсификация на България, може да намерите на този линк.

От началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. енергийната сигурност на България бе определена като стратегически приоритет и национална кауза. В продължение на година след старта на конфликта от устата на почти всеки политик можеше да се чуе думата "диверсификация" и множество аргументи колко важна е тя. Но стана ли ясно какво изобщо означава тя и защо е толкова съществено страната ни да я има? 

Дефиницията на думата "диверсификация" може да бъде намерена във всеки един английски речник. Тъй като е чуждица, ще използваме значението, дадено в речника на Кеймбридж: "процес на включване на повече различни видове неща". За да го опростим още повече, можем да кажем, че диверсификацията е това да имаш множество опции да си осигуриш дадено нещо. Стъпвайки на това, съвсем логично следва енергийната диверсификация по дефиниция да представлява възможността да си осигуряваш енергийни суровини от няколко различни източника. Като целта е да не се стига до зависимост от само един източник, било то на газ, ток или гориво, за да може, ако нещо се обърка, да не изпадаме в положение на недостиг на дадената суровина.

След като изяснихме значението на тези две ключови понятия, можем с повече разбиране да погледнем към хронологията на събитията, които определиха енергийната диверсификация като един от най-важните аспекти на държавната ни политика.

ПРИРОДЕН ГАЗ

България не добива природен газ и задоволява нуждите на потреблението си чрез внос. Въпреки локализираните находища на синьо гориво в Черно море, до този момент те не са били развити до ниво експлоатация. Потреблението на природен газ на България от години се изчислява средно на 3 млрд. куб. метра природен газ годишно. Природният газ се използва широко като гориво в жилищни, частни и апартаментни сгради за отопление, топла вода и готвене. Както гориво за автомобили (газово оборудване за автомобили, газови двигатели), котелни, топлинни централи. Използва се и в химическата промишленост като суровина за различни органични вещества, например пластмаси.

У нас обаче много малък процент от домакинствата са "загазени", тоест използват директно синьото гориво за отопление. За разлика от Западна Европа, България не разчита особено на природния газ и за производство на електроенергия. В по-голямата част от случаите синьото гориво у нас се използва за индустриални и производствени цели. Така че у нас той е по-пряко свързан с цените на някои стоки и услуги, отколкото с отоплението на населението, тъй като по-високи производствени разходи за бизнесите означава по-високи цени за потребителите.

Индустриалните цели включват и производството на топлоенергия, тъй като основна суровина за топлофикационните централи е именно синьото гориво. Което показва ясната връзка на цената на природния газ с цената на парното. Според националната статистика около 20% (20,6%) от жилищата в страната са с централно отопление. Ако отворим картата на газопреносната мрежа на страната, ще видим, че на територията на България има 6 точки, при които нашата инфраструктура се свързва с тази на други държави. През тях реално могат да пристигат доставките на синьо гориво. На картата долу показваме трасетата и точките, от които влиза газ в България.

Това са: Странджа-Малкочлар в югоизточна България, която ни свързва с Турция, Кулата-Сидорокастро в югозападна България, която ни свързва с Гърция, Кюстендил-Жидилово в западна България, която ни свързва със Северна Македония, Киреево - Зайчар в северозападна България, която ни свързва със Сърбия. С Румъния ни свързват две газови точки – Русе -Гюргево и Негру Вода-Кардам. Отделно от това е газовият интерконектор между България и Гърция – Комотини  Стара Загора, който свързва България с Трансадриатическия газопровод и по този начин у нас пристигат доставки от Азербайджан. Нека не забравяме и прословутия газопровод "Турски поток", който обаче е само транзитен. Казано с други думи, България не получава никакъв газ през него, само пренася към други държави. По данни на Националния статистически институт за тази година до август месец 2024-та България е внесла 1 млрд. и 769 млн. куб. метра природен газ. Това количество е било внесено в България чрез 1749 доставки на синьо гориво, отново по данни на НСИ.

След като вече разполагаме с основните данни, време е да ги вкараме в някакъв контекст. До началото на 2022-ра година основен доставчик на природен газ за България беше Руската федерация. Делът на внесения руски газ в България е 61,3 процента от общо доставените в страната количества суровина през 2021 година в стойностно отношение. Година по-късно, това съотношение достига 83% дял (в стойностно отношение) от общия внос на газ в страната.

Тази информация се съдържа в "Бялата книга за международната икономика и търговия 2023" на Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония. Това кара и много от хората, както и от партиите да спекулират, че страната ни ще остане на студено, ще срещне сериозни трудности и ще плаща много скъпо, ако не внася газ от Русия.

След инвазията на Москва в Украйна Газпром поиска от своите клиенти плащанията да бъдат извършвани в рубли, а не в долари. България отказа да подпише такъв анекс в договора си с руския гигант, което доведе до едностранно спиране на доставките на синьо гориво към страната ни през април 2022 година. Това се оказа сериозен проблем по няколко причини:

ПЪРВА ПРИЧИНА: ЛИПСА НА АЛТЕРНАТИВНИ ИЗТОЧНИЦИ

Нека се върнем пак на газовите връзки на България със съседните страни. Към 2022-ра година, а и към днешна дата, газовите връзки на България със Сърбия и Северна Македония нямат особено отношение към вноса ни на синьо гориво. Ние само доставяме газ за тези страни, но не получаваме от тях такъв. От шест газови връзки махаме две и ни остават четири. Руският газ основно пристигаше през газовите връзки на България с Румъния. Връзката с Турция също предполага възможности за внос към България, тъй като Анкара е редовен купувач на синьо гориво от Газпром. След спирането на руското синьо гориво още две от връзките ни спират да ни носят природен газ. Което ни оставя само с два газопровода, през които получаваме суровина, плюс доставки на втечнен газ чрез танкери, които станаха много популярни през 2022-ра година. Към момента на разрива в отношенията с Газпром, интерконекторът с Гърция все още не е построен.

Проблемът обаче не е в тръбите, а в липсата на различни доставчици, които да снабдяват България с природен газ. Поради тоталната липса на вече споменатата диверсификация или разнообразие на доставчици, както и липсата на други дългосрочни договори, освен този с Газпром, България изпада в положение, при което трябва да купува синьо гориво на огромни цени от международните борси. Справка в регистъра на Булгаргаз ни припомня, че от април 2022-ра година до септември същата година цената на природния газ у нас скача от 142 лева за мегаватчас до колосалните 353 лева за мегаватчас. Едва през април 2023-та година цената на природния газ у нас пада под 100 лева за мегаватчас. А, както вече споменахме, природният газ е част от производствените разходи на немалко предприятия у нас, а по-високи производствени разходи означава по-скъпи стоки за нас - потребителите.

КАКВО СЕ НАПРАВИ?

На първо време правителството, водено тогава (пролетта на 2022 г.) от Кирил Петков се опита да осигури доставки на втечнен природен газ от Съединените щати, който да бъде разтоварен и регазифициран (върнат обратно в газообразно състояние) в Гърция и докаран в България. Основните упреци тогава бяха, че цените, на които е купен, са прекалено високи, като към тях се включва самата доставка чрез танкери, такси за разтоварване, регазифициране и доставка до България. Виждайки справката от Булгаргаз и цените на синьото гориво, става ясно, че цените на този природен газ определено не са били изгодни. През май месец 2022 година правителството на Кирил Петков беше свалено и управлението на държавата беше поето от двата служебни кабинета на Гълъб Донев, под ръководството на президента Румен Радев.

В началото на октомври 2022 година официално беше пуснат в експлоатация интерконекторът с Гърция, през който от Азербайджан започнаха да пристигат 1.5 млрд. куб. метра природен газ годишно. Този ход на България, макар и с доста забавяне, успя да донесе успокоение в цените, което според справката на Булгаргаз, от октомври 2022 г. до април 2023 г. цената на синьото гориво постепенно спада до под 100 лева. Интерконекторът с Гърция е може би най-голямата стъпка на България в справянето й със зависимостта от руския природен газ. Върху него официално са работили пет правителства – последният кабинет Борисов, два кабинета на Стефан Янев, един на Кирил Петков и този на Гълъб Донев. И нито едно не може да се похвали, че е свършило работата особено бързо.

ВТОРА ПРИЧИНА: ДОГОВОРЪТ С "БОТАШ"

На 3 януари 2023 година, на власт все още е кабинетът на Гълъб Донев, бе подписано така нареченото споразумение между Булгаргаз и турския газов оператор "БОТАШ". То предвижда турската държавна компания да даде достъп до своите терминали за втечнен газ и до газопреносната си мрежа на "Булгаргаз". Така България си осигури допълнителен маршрут за доставки на природен газ. Срокът на договора е 13 години и предвижда възможност за пренос на 1,85 млрд. куб. метра газ годишно. Това е около половината количество природен газ, което се използва в България. Със споразумението България получава достъп до пет терминала за втечнен природен газ в Турция. Капацитетът, който е залегнал в подписаното споразумение, е наличен, а може и да бъде увеличен, се каза още тогава от турския енергиен министър.

Това споразумение беше определяно като "перлата в короната" на управлението на служебния кабинет на президента Румен Радев, но се радва на много кратка слава. Самият документ е обект на търговска тайна и точните параметри в него не са известни на обществеността. През лятото на 2023 година обаче се появиха медийни публикации, че договорът всъщност нанася огромни щети на бюджета на Булгаргаз. Темата беше подета от редица народни представители, създаде се и временна комисия в 49-ото Народно събрание, която да разследва всички факти и обстоятелства около сключеното споразумение.

Заключението, до което стигнаха депутатите, беше, че държавният газов доставчик "Булгаргаз" плаща по близо половин милион долара на ден на турската държавна енергийна компания "БОТАШ" само за капацитета за разтоварване и доставка на втечнен газ. Независимо дали България внася тези количества или не. Освен това, "Булгаргаз" е задължена да резервира за "БОТАШ" входящ дневен капацитет и достъп до газопреносната мрежа на България. Резултатът, според проверката на депутатите, бил загуба на много пари и пазарен дял на Булгаргаз. И друго, договорът създавал предпоставки за влизане на руски природен газ у нас, което беше забранено от Европейската комисия. А неустойките при едностранно прекратяване са сериозни, колкото пълния размер на сумата, която България трябва да плати за всичките 13 години.

Докладът на временната комисия беше изпратен към прокуратурата и ДАНС, беше стартирана и проверка на Европейската прокуратура. През април месец тази година депутатите от 49-ото Народно събрание взеха решение, с което задължиха министъра на енергетиката (към онзи момент служебен ресорен министър е Владимир Малинов) да предоговори споразумението, за да бъдат по-изгодни за България клаузите в него. До анекс в договора обаче и към момента не е оповестено да се е стигнало.

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

От гледна точка на електроенергията България не е в същото положение, както при природния газ. Това е така защото страната ни се води нетен износител на ток, тоест произвеждаме повече, отколкото използваме, което ни позволява да изнасяме. Ако погледнем в сайта на Електроенергийния системен оператор ще видим, че на пръв поглед източниците на ток в България са много и разнообразни. Което е същността на думата диверсификация. В така наречения микс влиза електроенергия от топлоелектрически централи, водноелектрически централи, АЕЦ "Козлодуй" и вятърни паркове. До тук добре. Ако се вгледаме по-внимателно обаче, ще видим, че това е само повърхността.

От общия микс на страната над 53% се произвежда от въглищните централи, а 26% от АЕЦ "Козлодуй". Общо това прави почти 80% от целия ток, който се произвежда в България. Близо 7% от електроенергията идва от ВЕЦ, което оставя едва 13% за всички останали източници, включително приоритетните за Европейския съюз възобновяеми енергийни източници. Те включват соларна, вятърна, хидроелектрическа и геотермална енергия. Към тази група спадат също енергията от биомаса и водородните горива. Тези енергийни източници са екологични и отделят по-малко парникови газове от изкопаемите горива, каквито са въглищата. Припомняме, че в началото на мандата на миналия състав на Европейската комисия, европарламентът прие законодателния акт за климата, който постави за цел намаляването на емисиите от парникови газове с 55% до 2030 г. и въведе правно изискване ЕС да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Защо това има значение? Защото един от инструментите, с които Европейският съюз се бори с парниковите газове и масовото използване на изкопаеми горива са квотите за въглеродни емисии. На кратко казано, квотите и въобще пазарът за въглеродни емисии съществуват на следния принцип, който цапа - плаща. Подобен тип предприятия като топлоелектрическите централи например отделят огромно количество въглероден диоксид, който замърсява въздуха. Въглеродният диоксид, който ТЕЦ-овете отделят е наричан въглеродни или нетни емисии. Принципът на пазара за нетни емисии е, че на всеки тон, който се отделя, трябва да се плаща съответна такса. Най-високата до момента цена за нетни въглеродни емисии беше през март 2023 година, когато за 1 тон се плащаха 100 евро. Към днешна дата тази цена е спаднала и варира около 62 евро.

А предприятия като топлоелектрическите централи отделят стотици тонове нетни емисии на ден. Което означава, че им се налага да плащат стотици евро, за да могат да продължат да функционират. Това влиза в графата на вече споменатите производствени разходи, които допълнително вдигат цената на електроенергията, тъй като ТЕЦ-овете трябва да компенсират парите, които са платили за това, че замърсяват. Така излезе въпросът кое е по-изгодно – преобразуване, реновиране или затваряне на ТЕЦ-вете или пък плащане на санкция за замърсяване и по-висока цена на тока, но запазване на количествата електроенергия.

Ако например 1 мегаватчас произведена електроенергия от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" струва 100 лева, то към тези 100 лева трябва да добавим още около 120 лева, което прави крайната цена 220 лева. Това прави цената на електроенергията от въглищни централни неконкурентна. Токът от АЕЦ "Козлодуй", например, е много по-евтин, както и този от водноелектрическите централи. А скъпият ток не се продава добре.

 В Плана за възстановяване и устойчивост България сама си е заложила да намали въглеродните емисии с 40% до 2026 г. Критици на тази идея твърдят, че ако страната ни изпълни този ангажимент, който сами сме поели, ще трябва да затворим всички ТЕЦ-ове, които произвеждат над 50% от електроенергията. През зимата, която на много места у нас продължава до 7 месеца, този дял достига до 60%. От общо инсталирани 13 000 мегавата мощност, тези на ТЕЦ-овете са 7 000 MW – над 50%. АЕЦ "Козлодуй" разполага с 2 000 MW.

Критиците на заложените в ПВУ реформи твърдят още, че ако България ликвидира своите ТЕЦ, а все още не са изградени заместващи мощности като 7-ми и 8-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй" или газови централи, цената на тока за бита и индустрията ще стане непосилна. А обещанието, което страната ни е дала на Брюксел е до 2038 да затвори и последната топлоелектрическа централа. По всичко личи обаче, че въглищните централи е много вероятно да спрат да работят преди тази дата чисто по икономически причини.

По-големият проблем обаче е друг. Заместващи мощности с капацитет 7000 MW могат да бъдат изградени в рамките на обозримото бъдеще при добро планиране и ясна стратегия. И такива, които отговарят на изискванията на Европейската комисия. Стратегия обаче липсва в социалния аспект на така наречения справедлив преход. Затварянето на топлоелектрическите централи и въглищните мини ще доведе до загуба на стотици хиляди работни места. Особено в област Стара Загора. Според териториалните планове за справедлив преход, които изпратихме към Еврокомисията едва тази година само на територията на Стара Загора засегнатите работни места от това затваряне ще бъдат на 10 000, както е записано в териториалните планове за справедлив преход.

Още по-големият проблем е, че посоката, в която върви ЕС е ясна от много отдавна, а през последните години не се направи почти нищо, за да се измисли ясен и точен план как работещите в Маришкия басейн ще могат да се преквалифицират и да продължат да работят. Темата със затварянето на ТЕЦ-овете от години предизвиква искри на политическия терен, които обаче до момента не са довели до нищо. От две години Брюксел очаква от нас изпълнени реформи в енергийната сфера, а ние от две години се опитваме да убедим Еврокомисията, че нещо сме се объркали, когато сме давали обещанията и сме си залагали целите. А времето, с което разполагаме става все по-малко.

Като заключение можем да кажем, че България все пак върви в посока към диверсифициране или разнообразяване на източниците си на енергия. Определени стъпки са били направени, които са довели до положителен ефект. В същото време продължава да прозира липсата на цялостната стратегия и визия каква е голямата картинка, която гоним. Каква е целта на България като държава, а не на конкретно управление. Какво би било полезно и успешно за страната ни? А реформите, ако се правят на парче, са обречени да не постигнат пълния ефект, който е заложен. В крайна сметка, идея на реформите е да подобрят качеството на живот и благосъстоянието на хората, да реформират остарели и неработещи системи, а не просто да бъдат отпуснати средствата от Европейския съюз.  

Източник: NOVA