Енергийна комисия одобри законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество по Проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и Ядрената програма за граждански цели на България, подписано в София на 12 февруари 2024 г.
България, както и други държави членки използват ядрена енергия като част от своя национален енергиен микс, според депутатите. Ядрената енергия е доказан беземисионен ресурс и като такъв тя е ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната за гарантиране на сигурни и надеждни енергийни доставки, както и за ефективна борба с климатичните промени.
Европейската зелена сделка не изключва развитието на ядрената енергия, се посочва в мотивите. Доказателство за това са двете нови стратегии на ЕК за интегриране на енергийния сектор и развитие на водорода, публикувани на 8 юли 2020 г. по линия на Европейската зелена сделка.
В тях всички анализи и предложения се базират на данни от Съобщението на Европейската комисия "Чиста планета за всички европейци" и предоставят възможност за използване на ядрени технологии за производство на декарбонизирани газове, в т.ч. водород.
Продължаване на експлоатацията на наличните мощности от България, както и реализирането на нови ядрени мощности ще е от стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност на страната, редуциране на емисиите от парникови газове и намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси по разходоефективен и конкурентоспособен начин, в контекста на целта на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и приоритетите на Европейската зелена сделка. ЕК и ЕВРАТОМ не са поставяли въпроса за технологията и мястото, където ще се изгражда нов блок, стана ясно от думите на енергийния министър Румен Радев, цитирани от News.bg.
По думите му целта е всичко да стане по максимално прозрачен начин. От "Възраждане" спориха с министъра за технологиите, изпълнителя на инженеринга и други въпроси, но до сериозен дебат не се стигна. 17 депутати бяха "за" ратификацията, 4 гласуваха "против".