Еврокомисарят по енергетиката на ЕС: От февруари 2022 г. насам сме похарчили повече пари за закупуване на изкопаеми горива от Русия, отколкото сме дали в помощ на Украйна

Европейската комисия обяви на 6 май всеобхватен план за постепенно премахване на целия внос на руски газ и петрол до края на 2027 г., което е знакова стъпка за прекъсване на енергийните връзки с Москва в отговор на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Съобщението, подробно описано в прессъобщение на Европейската комисия, подчертава ангажимента на ЕС за енергийна независимост и включва мерки за справяне със заобикалянето на санкциите, ограничаване на руските ядрени материали и подобряване на проследимостта на вноса на газ.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта икономическите и геополитическите последици от този преход. "От февруари 2022 г. насам сме похарчили повече пари за закупуване на изкопаеми горива от Русия в ЕС, отколкото сме дали в помощ на Украйна", посочи той.

Това изявление подчертава неотложността на отказването на ЕС от руската енергия, която косвено финансира военните усилия на Москва. Йоргенсен също така предупреди да не се връщаме към руски внос, дори ако бъде постигнато мирно споразумение, позовавайки се на ненадеждността на Русия като енергиен партньор.

Стратегията на ЕС се основава на плана REPowerEU, приет през май 2022 г., който има за цел да намали зависимостта от руски изкопаеми горива чрез диверсификация, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Комисията докладва, че повечето от целите на REPowerEU са изпълнени, като вече е постигнато значително намаляване на вноса на руска енергия. Въпреки това, остават предизвикателства, особено за страните, които все още зависят от руските доставки, и поради способността на Русия да заобикаля санкциите.

Намаляването на вноса на руски газ и петрол от ЕС от 2022 г. насам

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., ЕС постигна значителен напредък в намаляването на зависимостта си от руски изкопаеми горива. Преди инвазията Русия доставяше приблизително 45% от вноса на газ в ЕС (155 милиарда кубически метра през 2021 г.) и 27% от вноса на петрол. До 2024 г. тези цифри са спаднали драстично:

Делът на руския газ във вноса на ЕС спадна от 45% през 2021 г. до 19% до края на 2024 г., като общият внос намаля от 155 млрд. куб. м до приблизително 54 млрд. куб. м (включително 32 млрд. куб. м по тръбопровод и 20 млрд. куб. м като втечнен природен газ). Това представлява намаление на обема с около 65%.

Забележително е, че вносът на газ по тръбопроводи рязко спадна, след като Русия намали доставките и тръбопроводите "Северен поток" бяха спрени, въпреки че вносът на втечнен природен газ се увеличи с 18% от 2023 г. до 2024 г., достигайки 16,5 милиона метрични тона.

Вносът на руски петрол спадна от 27% от общия дял на ЕС през 2022 г. до едва 3% до края на 2024 г. ЕС забрани морския внос на руски суров петрол от 5 декември 2022 г. и на рафинирани петролни продукти от 5 февруари 2023 г. Тези санкции, съчетани с ценови таван на Г-7, намалиха вноса на ЕС с приблизително 90%. В парично изражение разходите на ЕС за руски изкопаеми горива спаднаха от 16 милиарда евро на месец в началото на 2022 г. до 1 милиард евро на месец до края на 2023 г.

Внос на въглища

ЕС наложи пълна забрана за внос на руски въглища през август 2022 г., намалявайки дела на Русия от 47,9% през 2021 г. до нула до края на 2022 г. ЕС постигна това чрез диверсифициране на доставчиците. Норвегия (33,6% от вноса на газ през 2024 г.), Съединените щати (16,7%) и Алжир (14,1%) станаха основни доставчици на газ. Беше ускорено и внедряването на възобновяема енергия. Потреблението на газ също намаля с 10-12% през 2022 г. поради мерки за ефективност, по-меко време и намалено промишлено търсене.

Въпреки тези постижения, ЕС похарчи 21,9 милиарда евро за руски изкопаеми горива през 2024 г., което е едва 1% намаление спрямо предходната година, надхвърляйки 18,7 милиарда евро финансова помощ за Украйна (без военна помощ). Тази разлика подчертава необходимостта от по-нататъшни действия за постигане на целта за постепенно премахване до 2027 г.

Страните от ЕС все още са зависими от руския петрол и газ

Въпреки че ЕС като цяло е намалил зависимостта си, няколко държави членки продължават да разчитат в голяма степен на руска енергия, особено на газ и ядрено гориво, поради инфраструктурни ограничения, дългосрочни договори и политическа съпротива срещу санкциите:

Унгария остава една от най-зависимите от руската енергия, получавайки газ по тръбопровода "Турски поток" и поддържайки изключителна зависимост от руско ядрено гориво за четирите си ядрени реактора. Унгарското правителство, водено от Виктор Орбан, активно се противопоставя на санкциите на ЕС срещу руския газ, позовавайки се на икономически опасения.

"Газпром" доставя излишния газ на Унгария, което позволява препродажбата му на трети страни, което генерира значителни данъчни приходи. Словакия също зависи от руския газ чрез газопровода "Турски поток" и печели приблизително 1,5 милиарда долара годишно от препродажбата и транзита на руски газ. Подобно на Унгария, тя разчита изцяло на руско ядрено гориво и технологии. Словакия се противопостави на газовите санкции, твърдейки, че алтернативите биха увеличили разходите за енергия.

Руският газ представлява по-голямата част от вноса на газ в Австрия, доставян предимно по тръбопроводи през Украйна (до изтичането на транзитния договор през януари 2025 г.). Австрийските производители протестираха срещу загубата на тези доставки, въпреки че има алтернативи чрез "Турски поток". Белгия, Франция и Испания са основни входни точки за руски втечнен природен газ, като вносът се е увеличил с 12% през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Франция, по-специално, поддържа ядрени връзки с Русия, внася обогатен уран и си сътрудничи с "Росатом" по проекти. Липсата на забрана за втечнен газ в целия ЕС позволи този внос да продължи.

България не внася руски газ, но получава транзитни такси за транспортиране на газ до Сърбия, Унгария и Австрия чрез "Турски поток", наречен в страната "Балкански поток". Молдова е силно зависима от руския газ и е изправена пред значителни предизвикателства, тъй като доставките се пренасочват, което изостря енергийната несигурност. Съпротивата на Унгария и Словакия блокира единодушните санкции на ЕС срещу руския газ, тъй като санкциите изискват одобрение от всички 27 държави членки. Европейската комисия проучва правни механизми, като например позоваване на "форсмажор", за да освободи компаниите от договори "вземай или плащай" с "Газпром", въпреки че това е рисковано от санкции или арбитраж.

Пренасочване на износа на петрол и газ от Русия към други пазари

Русия смекчи въздействието на санкциите на ЕС, като пренасочи износа си на петрол и газ към пазари извън Запада, особено в Азия, и като използва вратичките в санкциите. Въпреки спада в приходите от 6% през 2024 г. (242 милиарда евро от изкопаеми горива в световен мащаб), Русия е спечелила приблизително 847 милиарда евро от износ на изкопаеми горива след инвазията, демонстрирайки устойчивост в търговията си с енергия.

Русия пренасочи износа си на петрол към Китай, Индия и Турция, които сега представляват по-голямата част от продажбите на суров петрол и рафинирани продукти.

През 2023 г. индийската рафинерия Вадинар, 49% собственост на руската "Роснефт", преработи 82 милиона барела руски суров петрол, доставяйки рафинирани продукти като дизел на ЕС чрез вратичка в санкциите. Тази "вратичка в рафинирането" позволява руският суров петрол да се преработва в трети страни и да се продава на ЕС като неруски продукти, генерирайки приблизително 1,1 милиарда евро данъчни приходи за Кремъл през 2023 г. Русия също така използва "флот в сянка"" от 558 остарели, лошо поддържани танкера за транспортиране на 61% от износа си на морски петрол (83 милиарда евро през 2024 г.), като избягва ограничението на цената от 60 долара за барел на Г-7.

Русия изпитва затруднения да замени пазара на ЕС за природен газ поради ограничената тръбопроводна инфраструктура до Азия. Износът за Китай чрез тръбопровода "Силата на Сибир" се предлага на по-ниски цени (10 долара/мегаватчас в сравнение с 34 долара/мегаватчас в Европа), а обемите са ограничени. Приходите на "Газпром" са спаднали със 70% през първата половина на 2023 г. в сравнение със средните стойности за периода 2018-2022 г., което отразява загубата на доходоносния пазар на ЕС.

Русия обаче увеличи износа на втечнен природен газ за ЕС и други пазари, възползвайки се от липсата на санкции върху втечнения газ. След забраната на ЕС за въглища, Русия пренасочи износа си към Азия, по-специално Китай и Индия, въпреки че глобалните приходи (23 милиарда евро през 2024 г.) са по-малко значителни от тези от петрол и газ.

Способността на Русия да заобикаля санкциите се улеснява от слабото прилагане и използването на посредници. Например, страните от Г-7+ са внесли петролни продукти на стойност 18 милиарда евро от индийски и турски рафинерии през 2024 г., като 9 милиарда евро са получени от руски суров петрол, което е генерирало 4 милиарда евро данъци за Русия. ЕС сега предлага мерки за затваряне на вратичката в рафинирането, ограничаване на газовите потоци по "Турски поток" и насочване към сенчестия флот, за да се ограничи допълнително приходите на Русия.

Предизвикателства и бъдещи стъпки

Планът на ЕС за премахване на вноса на енергия от Русия до 2027 г. е изправен пред няколко препятствия. Осигуряването на алтернативни доставки е от решаващо значение, като се очаква нови проекти за втечнен природен газ в САЩ и Катар да заработят до 2026 г., което потенциално би стабилизирало цените. Конкуренцията за втечнен газ обаче се засилва, особено от Китай, което би могло да натовари световните доставки. ЕС залага и на възобновяеми енергийни източници, като през 2024 г. ще увеличи капацитета си за възобновяеми енергийни източници със 700 гигавата, за да намали търсенето на изкопаеми горива.

Заобикалянето на санкциите остава постоянен проблем. ЕС се стреми да подобри проследимостта на руския газ и да ограничи вноса на ядрени материали, но единодушното съгласие между държавите членки е трудно. Правото на вето на Унгария и икономическите интереси на страни като Словакия усложняват напредъка. Предстоящата пътна карта на Комисията, забавена поради несигурности около търговската политика на САЩ при президента Доналд Тръмп, ще предложи мита за руския газ и мерки за противодействие на сенчестия флот.

Източник: Euroactiv