Financial Times: България е решила чрез данъци да изрита "Газпром" и "Лукойл" от европейските пазари

Българското правителство наложи високи данъци върху дейността на руските енергийни компании. Основната цел на тази мярка е да принуди "Газпром" и "Лукойл" да напуснат европейския пазар, като направи бизнеса им много по-малко печеливш, обясниха пред Financial Times представители на българското правителство.

"Газпром" спря да доставя газ за България малко след началото на войната в Украйна: тогава Русия поиска страните от ЕС да преминат към схема за плащане "с рубли", но повечето отказаха да го направят. Транзитните доставки за Унгария и Сърбия през територията на България обаче продължават. Сега правителството, което беше сформирано през май и след няколко години на нестабилност и безпорядък във властта, пое ясен курс за укрепване на връзките с ЕС, въведе данък от 10 евро / MWh върху транзита на руски газ.

Това е около 20% от цената, на която се търгува европейският газ: котировки на фючърсите на нидерландската борса TTF се колебаят около 50 евро през последната седмица. В случая с руския газ тази цифра може да е още по-висока: договорните цени на "Газпром" традиционно са по-ниски, отколкото на спот пазара. Транзитните такси обаче обикновено са само няколко процента.

Изчислението е следното, обясни пред FT човек, запознат с решението на правителството:

"Въпреки че вече не консумираме руски газ, ние на практика и в момента помагаме на Европа да продължи да го консумира. Основната задача е да се направят доставките много по-малко печеливши (за Газпром, бел. ред.) и да се принудят Сърбия и Унгария да търсят (природен газ, бел. ред.) другаде".

Дори след началото на войната руските власти помогнаха на Унгария няколко пъти, тъй като тя остана единствената страна, лоялна на Москва в ЕС, а премиерът Виктор Орбан редовно ограничаваше въвеждането на санкции и ограничителни мерки (срещу РФ, бел. ред.). Будапеща се съгласи да плаща за газ в рубли, през лятото на 2022 г. Русия се съгласи на допълнителни доставки за Унгария, а през есента държавният търговец на енергия MOV се съгласи да отложи зимните плащания по договора с "Газпром".

Унгария купува около 4,5 милиарда кубически метра природен газ годишно от Русия, което е повече от 80% от нуждите й от внос на газ. Външният министър Петер Сиярто нарече българския данък "неприемлив", целящ да подкопае енергийната сигурност на Унгария и сътрудничеството й с Русия. Но благодарение на това сътрудничество страната е добре подготвена за новия зимен сезон, каза Сиярто в началото на октомври. Той също така се оплака, че Европейският съюз изисква Унгария да не купува руски газ, но в същото време не помага за диверсифициране на доставките.

Данъкът би намалил транзитните печалби на "Газпром", но не би оскъпил газа за потребителите в Унгария и Сърбия, контрира българският финансов министър Асен Василев, тъй като повечето договори на "Газпром" фиксират цената на границата на приемащата страна. "Данъкът е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на съюза от руските изкопаеми горива", каза Василев.

София иска да се отърве и от "Лукойл", която притежава най-голямата петролна рафинерия на Балканския полуостров - рафинерията "Нефтохим" в Бургас. Тя получава руски петрол от Новоросийск. България остава единствената страна в ЕС, в която руският петрол се превозва по море (през септември доставките бяха около 183 000 барела на денонощие).

През септември българският парламент вече реши, че рафинерията трябва да намали потреблението си на руски петрол до 80% до края на тази година и напълно да се откаже от него до октомври 2024 г. А наскоро правителството въведе 60 % данък върху печалбата на "Нефтохим". Ставката ще се върне на 15% едва след като рафинерията има нов собственик, заявява финансовият министър Асен Василев пред Financial Times. Според него действията на правителството са принудили "Лукойл" да започне да търси купувачи, а някои вече са проявили интерес.

Правителството също така нареди на рафинерията да похарчат най-малко 500 милиона евро за модернизиране и преконфигуриране на оборудването за преработка на петрол с по-ниско съдържание на сяра от руския клас "Урал", който се купува в момента. По-рано Василев нарече замяната на Русия с други източници "въпрос на логистика": "За да се премине към петрол, който не се доставя през Черно море, е необходимо значително да се увеличи – може би двойно – капацитетът за съхранение, така че рафинерията да може да работи 20-30 дни без нито един танкер".

По думите на министъра през последните месеци правителството е извършило енергийни реформи, които са били отложени с 10-15 години. По-специално, съветският газопровод, предназначен за транспортиране на газ до Гърция и Турция, е оборудван с механизъм, който осигурява изпомпване в обратна посока.

Добавена е нова връзка на границата с Гърция, а допълнителни връзки се изграждат на границите със Сърбия и Румъния. Газохранилищата в България са пълни на 96,9% в навечерието на отоплителния сезон по данни на Gas Infrastructure Europe.