Третият годишен доклад на Института по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство УНСС предупреждава за трайно нарастване на публичния дълг. За по-бавен икономически растеж от прогнозите на правителството и инфлация от 11.6% - двойно по-висока спрямо официалните допускания на правителството. Документът съдържа и експертен анализ за последствията от евентуално присъединяване на България към еврозоната през 2024 г., който може да постави началото на реална обществена дискусия. Основните изводи в тази глава са, че замяна на лева с евро при сегашното равнище на конвергенция с икономиката на еврозоната, вещае трайно ускоряване на инфлацията и риск от разхлабване на фискалната дисциплина, който може да доведе до значително нарастване на публичния дълг.
Гл.ас.д-р Дияна Митева пред Zonanews:
Д-р Митева, в доклада изготвилите го експерти, сред които сте Вие казвате, че очаквате растежът на реалния БВП да се забави до 3.5%. Цифрата е доста по-ниска от промотираната от правителството. Какви са икономическите аргументи и какво трябва да очакваме?
Докладът е изработен на базата на публикуваната до края на годината институционална информация, като в него се вземат и данните от международните институции: МВФ, Централни банки и др. Растежът на глобалната икономика се повиши през 2021 година. Но с изчерпването на положителните ефекти от възстановяването, с изчерпването на фискалните стимули, имплементирани по отношение на борбата с пандемията, както и със затягането на паричната политика, растежът плавно ще се забави. Проявилата се инфлация миналата година - особено в края, доведе до затягане на паричната политика на водещите централни банки. Да, цифрите са по-ниски от тези, които залага правителството.
Така е за света, но за България 2021 година бе нулева по отношение на фискални стимули, защото националният план за възстановяване и развитие все още не е внесен, да не говорим за одобрен. 2022 също върви към нулева, или почти нулева дори при одобряване на плана.
В тази прогноза, все пак съзирам светлика наистина в по-същественото усвояване на средства от Националния план за възстановяване и развитие, но това по-съществено очакваме да се случи едва през 2023 година.Тогава - в 2023 година очакваме малко по-лека среда за бизнеса.
Прогнозирате инфлацията на средногодишна база да се ускори съществено до 11.6% през 2022 г. спрямо 2.9% през 2021 г. Как ще се отрази това на качеството на живот на всички ни?
Тази висока инфлация на средногодишна база се дължи основно на тежестта на всички групи, върху които се отразяват преките и косвени ефекти на високите цени на горивата и суровините. Допускаме продължаващ растеж на световните цени на храните. Също така и на разходите на труд. И нашата централна банка залага увеличаване на разходите за труд, а всичко това неизбежно води до нарастване на инфлацията.
В доклада говорите за увеличението и на цените на регулирания пазар на енергията (за бита) до около 10 %.
Да, това ще стане най-късно втората половина на годината и също води до по-висока инфлация. Очакваме цените на петрола и храните да се успокои постепенно през 2023-2024 година и евентуално тогава ще имаме едно забавяне на инфлацията.
Глътка "въздух" едва през 2024 година?
Ще започне постепенно от 2023 година, но много зависи от мерките, които ще въведе и фискалната политика, която ще прилага правителството.
Можете ли да посочите поне няколко наложителни мерки, които правителството трябва да въведе?
Не бих си позволила да посочвам конкретни мерки, но със сигурност мерки трябва да бъдат насочени в областта на енергетиката, на енергийните ресурси - това основно притеснява и бизнеса, и населението. Виждаме какъв голям ефект има цената на енергийните ресурси върху основните доставчици на услуги и стоки. Това е едно от ключовите неща, които влияят на усещането на хората за стабилността на икономиката.
Трябва да има и едно внимателно премисляне относно мерките за справяне с ковид кризата. Трябва да бъдат внимателно премерени. Възможно е вече да се погледне целия период и да се даде оценка кои са работещи, да се премине към усъвършенстване на мерките и да бъдат прилагани само оказалите се работещи такива.
%20(1).JPG?s=183562)
.jpg?s=355140)
.jpg?s=355140)
