Икономистът Георги Ангелов: В Германия е важно да се състави стабилно правителство, а в България - правителството да се състави бързо

Четирите партии, които ще формират евентуалното коалиционно правителство, успяха да договорят по 18 теми в 18 работни групи, обхващащи всички министерски ресори – от земеделие и туризъм до финанси и икономика. Всичко това само за пет дни!

За сравнение в Германия също имат преговори и работни групи за новото правителство, но тампреговорите отнеха близо два месеца и се стигна до по-големи детайли. Причината за това бързане в България е, че нашата конституция дава кратки срокове за свикване на парламента и връчване на мандати за правителство, докато в Германия важното е да се сформира стабилно правителство, а не безсмислено да се бърза. Дали българският, или германският модел е по-добър, ще видим с времето, но не е лошо за в бъдеще да осигуряваме повече време за коалиционни преговори.

Ще се съсредоточа основно в идеите за икономиката. В договорените между партиите идеи можем да разграничим няколко типа мерки: мерки тип "добри пожелания", радикални мерки, мерки за продължаване на сегашната политика. 1. Мярка тип “добро пожелание” е елиминиране на корупцията – тя беше записана в повечето работни групи и се ползва с пълна подкрепа между четирите партии, а и извън тях, в цялото общество.

И наистина, всички подкрепят да се премахне корупцията, от което очевидно ще произтекат положителни резултати, включително за икономиката. Но как да се премахне корупцията, това е въпросът. Друга подобна мярка е България да е привлекателна инвестиционна дестинация. Отново пълен консенсус има за тази идея и между другото, всички правителства последните десетилетия са си поставяли такава цел, но невинаги с голям успех. Очевидно, че страната ще има полза от повече инвестиции, местни и чужди, очевидно, че икономиката ще спечели от повече инвестиции.

Но как да стане? Има добри модели по света. Например едно от важните неща е Агенцията по инвестициите, която стои ниско в административната стълбица, да се издигне на ниво премиер или поне вицепремиер. И задължително политиката по стимулиране на инвестициите трябва да е финансово обезпечена, особено що се отнася до големи стратегически инвеститори, за които се конкурират поне 10 други страни във всеки един момент. Пожелателно звучат и неща като "по-добра бизнес среда", "иновации", "конкурентност" и т.н. Все пак в тези области има и някои конкретни и адекватни мерки като електронни услуги, отпадане на мокрия печат, мълчаливо съгласие.

Нито една от тези мерки не е нова – от много години има борба за това. Съпротивата обикновено е толкова силна, че успява да пресече опитите за реформи. Въпросът е може ли сложна 4-партийна коалиция да прояви достатъчно политическа воля, за да ги изпълни най-после? Дано е така. 2. Интересно е, че въпреки сложната структура на коалицията с разнообразни партии в документа влязоха и някои доста радикални идеи. Например вдигане на прага за регистрация по ДДС първоначално до 100 хиляди, а после до 166 хиляди лева, с уговорката, че ще се увеличиби било наистина революция за България.

В тази връзка е и определянето на механизъм за минималната заплата и максималния осигурителен доход. Това от години държавата се опитва да го направи, но така и не успява заради обструкция от синдикати и работодатели. Сега отново се говори, че ще се договаря механизмът с тях, което предварително обрича мярката на неуспех. Точно обратното, трябва да се каже на тристранката, че има 3 месеца срок да се разбере за механизма, в противен случай държавата еднолично ще го въведе.

Не може десетилетие да стоим заложници на липсата на работещ тристранен диалог. Бих насърчил евентуалното ново правителство да е по-решително, защото иначе нещата ще продължат да буксуват. Тъй като се говори за вдигане на прага по ДДС и на максималния осигурителен доход – но от различни дати, което означава, че първо ще натоварим фирмите с по-висок осигурителен доход, а после ще ги разтоварим, като вдигнем прага по ДДС. А не е ли по-добре двете неща да станат едновременно? Прагът по ДДС и прагът на осигуровките да се вдигнат едновременно, така че всички малки фирми и самонаети да спечелят от промяната?

Ето един разумен начин да се правят реформи – да се комбинират така, че максимално повече хора да спечелят от тях. Като похвалих идеята да се въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата, нека кажа и една критика – конкретната сума, записана за 2022 г., е 700 лева. Но 700 лева е само 7,7% увеличение, което вероятно ще се окаже по-ниско от инфлацията до края на тази година. Как социалната партия БСП предлага най-ниското увеличение на минималната заплата от десетилетие насам, непонятно е. При сегашната инфлация и при дефицит на кадри заплатите трябва да растат по-бързо, не по-бавно.

Това сякаш не се разбира – фокусът е върху социални мерки, а не може само с тях, нужно е да има и растеж на доходите. Друга радикална идея е стимулиране на инвестиции в реални активи при реинвестиране в производствени активи – т.е. бизнесите да имат стимул да инвестират, а не да разпределят дивиденти. Това е важно и липсва в нашата данъчна система до момента. Друга радикална идея е да се премахне харченето на пари с постановления и да се прави актуализация всеки път, т.е. парламентът да обсъжда всички промени в бюджета.

И понеже е толкова радикална, едва ли ще стане, но като цел звучи добре – поне да има някакви правила за това кое може да прави правителството и кое парламентът. 3. Има и много неща, които се запазват от предишни правителства – като мерките 60/40, запазване на ниските антикризисни ставки за книги и ресторанти, пари за строителство на детски градини, запазване на валутния борд и валутния курс, приемане на еврото, запазване на данъчните ставки, на финансовата стабилност и много други. Това е положително, наистина трябва да има последователност и приемственост за тези неща, които вече работят добре като политики. Но като се запазват антикризисните мерки, не става ясно докога се запазват.

Все пак ние вечно ли ще подпомагаме фирмите с оправдание, че са засегнати от кризата или от цените на тока? Още повече че много фирми вече вдигнаха цените на стоките и услугите, които продават, и съответно вече са покрили разходите за поскъпналия ток. Да се подпомагат фирми, които вече са вдигналите цените си, е двойно компенсиране – в същото време домакинствата не са получили никаква особена подкрепа, а те плащат цената.

Източник 24 часа