Изследване: Българите почиват колкото в Австрия и Финландия, но работят по-дълго

В държавите от Централна и Източна Европа, включително България, които се присъединиха към ЕС през последните почти 20 години, се работи повече и се почива по-малко от средното за съюза. Но когато се добавят националните празници, се оказва, че българите имат право на средно 36 почивни дни, което е около месец и половина без да се работи.

Това поставя България в една група с Австрия и Финландия, само ден по-малко от Германия (37 дни), по-добре от средното за 27-те страни членки (33.3 дни), от "старите" 14 държави в ЕС (34.1 дни) и почти седмица повече от средното за 13-те "нови", влезли след 2004 г. (30.6 дни)

Данните са от нов доклад на "Юрофаунд" - Европейската фондация за подобряване на живота и условията за работа, част от структурите на Европейския съюз. Повечето заключения са на базата на колективните трудови договори за това колко часа седмично трябва да продължава заетостта, на минималните дни за отпуск и на добавените към тях национални празници.

Както и на национални особености като тази, че "в България повечето извънреден труд не се заплаща като такъв поради местната система на сумирано работно време", срещу която протестират двата водещи профсъюза, а споразумението в Тристранния съвет този регламент да се прилага само в отрасли, където работата трябва да се извършва непрекъснато, остана неизпълнено, пише в текста.

• Данните в доклада сочат, че 40-часова работна седмица, каквато има в България, е правило в Източна Европа, където средният показател е 39.7 часа. Не изглежда драстична разликата от средния показател за "старите" членове на ЕС - 37.6 часа (или около един пълен работен ден по-малко в месеца). Франция се откроява с отчетливо по-къса работна седмица от 35.7 часа;
• Сериозните разлики започват при минималните годишни отпуски. В Малта, например, се полагат 28 дни, а в Дания и Германия - по 30 дни. По-малко отпускат единствено в Кипър (21 дни). Броят на националните празници е този, който издига България в различна категория. Докато германците не работят в 7 такива дни в годината, българите ползват 12 почивни национални празници - колкото Кипър, Малта и Словакия;
• Сравнението при общия брой неработни часове през седмицата и почивни/празнични дни в годината показва разлика от повече от две седмици между най-много и най-малко работещите в ЕС. Работник на пълен работен ден в Естония или Унгария, където колективното договаряне играе незначителна роля, има най-дългото нормално годишно работно време от 1856 часа годишно; докато един работник във Франция има най-краткото работно време от 1608 часа. В България този показател е 1792 часа;
• "Работно време през 2021-2022 г.", както е пълното име на доклада на Eurofound, анализира най-важните промени в регулирането на работното време в Европа през посочени период. От тях транспонирането на две европейски директиви: Директивата за равновесието между професионалния и личния живот и Директивата за прозрачните и предвидими условия на труд, са определени като най-важните. 

Тези промени създадоха подобрени права за работниците по отношение на родителски отпуск, отпуск по бащинство или отпуск за полагащите грижи и гъвкави работни схеми за родители и полагащи грижи, както и гарантиране, че информацията за това кога ще трябва да се свърши работа се предоставя предварително на работниците.

Народното събрание в София прие промени в Кодекса на труда, с които транспонира в местното законодателство и двете директиви, влезли в сила от 1 август 2022 г. Една от най-важните промени по отношение на работното време е посочено въвеждането на възможността служителите писмено да поискат от своите работодатели изменение на трудовия договор връзка с преминаване от непълно работно време към пълно работно време. 

Промените уреждат и правото на отпуск за бащи (или осиновители) с деца до осемгодишна възраст, като се гарантира правото им на финансово обезщетение от държавното обществено осигуряване. Те могат да вземат до два месеца отпуск наведнъж или в по-кратки отрязъци време. Обобщените данни за ЕС разкриват, че миналата година колективно договорената работна седмица и била най-кратко в публичната администрация (37.7 часа), и най-дълга в сектора на търговията на дребно (38.5 часа).
Средното право на колективно договорен в ЕС платен годишен отпуск е 24.3 дни.

Като се има предвид значителното въздействие на пандемията от COVID-19 върху работата, констатациите разкриват, че средното обичайно седмично работно време на служителите на пълен работен ден е намаляло между 2019 г. и 2022 г. в 19 държави членки. Въпреки това работниците в държавите-членки, които са се присъединили към ЕС преди 2004 г., са работили средно с почти един час по-малко от тези, които са се присъединили през или след 2004 г., разлика, която остава постоянна повече от десетилетие.