Как съвременните геномни технологии могат да помогнат на фермерите да вземат по-информирани решения за развитието на своите стада? Как генетичният потенциал на животните може да бъде оценен още в ранна възраст и какви възможности открива това пред млечното говедовъдство в България?
Тези въпроси бяха във фокуса на специализирания семинар "Генотипиране на млечни говеда, геномна селекция”, организиран съвместно от Аграрен университет - Пловдив и "Обединена млечна компания”. Събитието събра фермери от различни региони на страната, представители на академичната общност и международни експерти, обединени от интереса към практическото приложение на геномните технологии в животновъдството.
От генетичния потенциал до по-информираните решения във фермата
Сред основните акценти на семинара бе възможността геномната информация да се използва за по-ранна и по-прецизна прогноза на развъдната стойност на животните. За разлика от традиционните подходи, които разчитат в значителна степен на произхода и наблюдаваните характеристики на самото животно, геномната оценка позволява реализацията на генетичния потенциал да бъде прогнозирана още в ранна възраст. Това дава възможност на фермерите да идентифицират по-рано перспективните животни, да планират по-ефективно развъдната дейност и да вземат решения, основани на допълнителна обективна информация.
Научната перспектива по темата бе представена от проф. д-р Васил Николов, преподавател по генетика и селекция на животните в Аграрен университет - Пловдив и утвърден специалист с дългогодишен опит в развъдната дейност в България.
"Геномната селекция ни дава възможност да правим реален отбор на животните за разплод, да съкращаваме генерационния интервал и да вземаме по-точни решения. Но за да използваме пълноценно тези възможности, трябва да знаем как генетичният потенциал на животните се проявява в нашите условия. Затова е важно да съчетаем геномната оценка с реалните данни за продуктивността и да изградим собствена национална референтна популация”. Без оценка на животните по фенотип - реализацията на продуктивния им потенциал, геномната оценка е безсмислена, споделя проф. д-р Николов.
Той подчерта и необходимостта селекцията да отговаря на реалните потребности на пазара. Освен количеството произведено мляко, все по-голямо значение има и неговият състав, биологичната му пълноценност, здравословното състояние на животните, репродуктивните им качества и ефективното използване на фуражите. Именно балансираният подход при селекцията, включваща всички тези признаци, може да подпомогне дългосрочната устойчивост и икономическата ефективност на млечните ферми.
Международен опит и практически приложения на геномните технологии
Практическите възможности на генотипирането бяха представени от Юра Пеков - главен оперативен директор на Breedi - платформа за геномен анализ при млечни говеда, базирана в Нидерландия.
Докато традиционните методи за селекция по фенотип дават едва 15-20% надеждност на прогнозата, съчетаването на родословие, фенотип и геномни данни повишава до 70-80% прецизността при ключовите показатели. Пеков илюстрира ползите от този подход с конкретен пример от практиката. Във ферма животните, отбрани въз основа на геномната им оценка за възпроизводство на стадото, впоследствие са постигнали по-висока млечна продуктивност в сравнение с тези, определени за продажба. Разликата при първата лактация е с между 200 и 300 кг повече мляко и над 700 кг при втората.
"Целта ни е да постигнем възможно най-висока точност при оценката на генетичния потенциал на всяко животно, така че фермерите да могат да вземат по-информирани решения за селекцията. Предимството на геномната оценка е, че тя позволява да се идентифицират най-перспективните животни още в ранна възраст и да се предприемат действия за подобряване на стадото веднага, без да се изчакват едно или две поколения”, споделя Юра Пеков.
Според изчисленията на експертите за породата Холщайн са необходими около 8 000 генотипирани и фенотипирани животни, за да се постигне 70% точност в прогнозирането на показателя мляко на местно ниво - цел, която при обединени усилия на държавата, науката и бизнеса може да даде първите работещи резултати в рамките на 8 до 12 месеца. Това може да намали зависимостта от внос на генетичен материал, следвайки опита на Ирландия, която свива вноса от 100% на 15%.
Любопитен детайл, представен от Пеков, бе парадоксът с международните класации на разплодните животни. Данните показват, че бик, класиран на първо място в Канада, заема едва около стотна позиция в САЩ, и обратното. Причината е, че генотипът се проявява в зависимост от конкретния климат, хранене, отглеждане, изисквания на пазара - фактор, който прави директното копиране на чужди класации неефективно за българските условия. Ето защо сред важните теми бе и възможността за изграждане на национална геномна база в България. Според Пеков съчетанието на генетичните данни с информацията за продуктивността на животните в местни условия би позволило разработването на по-точни оценки за българските стада и би подпомогнало дългосрочното развитие на местната развъдна дейност.
Когато науката и бизнесът работят заедно
Съвместната инициатива на Аграрен университет - Пловдив и "Обединена млечна компания” ЕАД постави акцент и върху значението на сътрудничеството между академичната общност и бизнеса за развитието на българското животновъдство. Семинарът създаде възможност за обмен на знания и професионален опит между учени, международни експерти и фермери, като постави на фокус практическото приложение на научните постижения в реалните условия на фермите.
"Партньорството с академичната общност е естествена стъпка от стремежа ни да свързваме съвременната наука с реалния бизнес в подкрепа на българските стопанства. Инвестираме в тези отношения, за да развиваме сектора съвместно с производителите и да надграждаме стандартите по цялата верига”, споделя Деян Камаринчев, Изпълнителен директор, "Обединена млечна компания”.
Събитието поставя началото на поредица от срещи, насочени към обмена на знания и добри практики в сектора. "Обединена млечна компания” и Аграрен университет - Пловдив планират провеждането на още специализирани семинари, посветени на актуални и практически полезни теми за фермерите. Подобни инициативи придобиват все по-голямо значение на фона на променящите се изисквания към млечното производство и необходимостта от по-ефективно управление на стопанствата.