Как Русия загуби газовата война с Европа

Русия беше надежден доставчик на природен газ за Европа в продължение на повече от 50 години. Страната изпълняваше задълженията си по договорите дори в разгара на Студената война. Репутацията на Москва изигра сериозна роля за пристрастяването на Германия към руския газ. Икономическият двигател на Европа формира собствен бизнес модел, основан на износа и на евтината енергия.

Това продължи до момента, в който на 24 февруари 2022 г. на украинска територия навлязоха първите руски танкове. Нахлуването на Русия в Украйна бе последвано от серия безпрецедентни санкции на Запада срещу Москва. Природният газ беше освободен от тях, за разлика от руския петрол и въглища, макар че Германия, която преди войната покриваше над 50% от своите енергийни нужди с внос от Русия, както и други страни полагаха усилия за намаляване на зависимостта си от руските доставки.

Отговорът на Москва на недвусмислената подкрепа на ЕС за Украйна беше превръщането на газовите доставки в оръжие. Блокът на 27-те страни членки преди инвазията получаваше над една трета от газа, от който се нуждаеше, именно от Русия. Държавната компания "Газпром" своеволно намали количествата по "Северен поток"-1, най-големия руски газопровод за Европа, а преди година го затвори за неопределено време.

В края на август миналата година руските действия доведоха до рекордни цени на природния газ в Европа. Това повиши инфлацията до исторически нива. Най-лошите опасения обаче не се сбъднаха. Европа избегна тоталната енергийна криза, благодарение на по-меката зима, намалената употреба на газ и по-големия внос на втечнен природен газ (LNG) от целия останал свят.

"Цялата руска стратегия беше самоунищожителна. Пълен провал", коментира Симоне Талиапиетра, енергийна експертка в мозъчния тръст "Брьогел" в Брюксел. "Кремъл си мислеше, че използвайки газа като оръжие срещу ЕС, блокът ще се принуди незабавно да намали подкрепата си за Украйна. Това се оказа изцяло погрешно."

Германският икономически модел е под въпрос

Същевременно сътресенията на газовите пазари принудиха енергоемки индустрии, като производството на химикали, торове, метали и хартия, да закрият мощности или да съкратят продукцията си. Производството в германските енергоемки сектори се срина с почти 20% спрямо предвоенните нива между края на 2021-ва и края на 2022 година.

Високите цени на енергията накърниха международната конкурентоспособност на страната. Почти една трета от германските производители обмислят или вече прилагат планове за преместване на производството си в чужбина на фона на високите енергийни разходи в Германия, пише в доклад на Германската търговско-промишлена камара.

Въпреки че газовите цени спаднаха драстично през последната година, те продължават да се по-високи, отколкото бяха през предишни години. Запасите от природен газ в Европа са запълнени на над 90 процента. Регионът замени голяма част от загубените руски доставки с газ от САЩ, Норвегия и Катар.

Търсенето на газ остава летаргично в рамките на забавянето на производствения сектор, което също държи цените под контрол. Въпреки това газовият пазар остава уязвим. Евентуални ниски температури през предстоящата зима и повишена нужда от отопление бързо биха могли да изчерпят натрупаните запаси.

Русия вече не е голям играч на газовия пазар

За Русия, която доставяше две трети от износа си на газ за Европа, решението за затваряне на "Северен поток" преследваше нейна собствена цел, смятат експерти. Пазарният дял на Москва в ЕС спадна драстично до около 10%, въпреки че Русия се опитва да пренасочи свободните количества. През 2022 г. износът на газ по тръбопроводите за Европа спадна с близо 60%, което накара "Газпром" да намали производството си с една пета. Очаква се газовият износ да спадне още повече през настоящата година.

"Русия изгуби позицията си като голям международен износител на газ - завинаги", категорична е Талиапиетра. Природният газ - в сравнение с петрола, който Москва доста успешно успя да пренасочи към страни като Китай и Индия, макар и с големи отстъпки - е по-трудно да се пренасочи. За това са необходими огромни инвестиции в тръбопроводи и инсталации за втечняване и регазификация.

По-голямата част от руската инфраструктура за износ на газ е предназначена за европейски клиенти. За Москва е предизвикателство да пренасочи свободните газови количества към източни купувачи като Китай. Руските газови приходи са намалели с почти 45% през първите 5 месеца на 2023-та в сравнение със същия период на миналата година - до 710 милиарда рубли (6,8 млрд. евро) 2023 г., съобщи Блумбърг, позовавайки се на данни на руското финансово министерство.

Ашутош Пандей, Дойче веле