"Министерството на икономиката и индустрията, с подкрепата на Европейската комисия, започна разработване на Национална индустриална стратегия. Тя ще обхваща два ключови сектора на икономиката ни, които са и високовъглеродни и енергоинтензивни - преработващата и добивната промишленост. Стратегията ще набележи необходимите за зеления преход действия - намаляване на въглеродния отпечатък, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност, както и въвеждане на иновативни и кръгови модели на производството". Това обяви министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов на конференцията "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".
Министър Николов посочи, че целта на стратегията е успешното интегриране на българската индустрия в европейските и глобалните вериги на стойността, като в контекста на европейските зелени амбиции се създадат условия за развитие на промишлеността по нов, модерен и иновативен начин, с по-ефективно използване на ресурсите и на енергията за съответния регион.
По думите му изискванията на Зелената сделка и цените на електроенергията налагат българските компании от енергоинтензивните индустрии да изразходват все повече средства за иновативни технологии, ИКТ решения и изграждане на собствени ВЕИ мощности, но пълната им декарбонизация изисква инвестиции надхвърлящи възможностите им. Министър Николов подчерта, че за много от регионите, в които са разположени, тези предприятия са структуроопределящи и имат съществено значение за социално-икономическото развитие.
Д-р Николов акцентира върху необходимостта от допълнителна финансова подкрепа за българските предприятия. "Мащабът на необходимите реформи изисква по-голяма подкрепа от страна на ЕС и подготовка на план за реформиране на индустрията чрез технологична модернизация и дигитализация, която да осигури запазване на производствата, работните места и успешно включване в европейските и глобалните вериги на стойността", категоричен бе той.
По неговите думи декарбонизацията поставя пред компаниите множество предизвикателства. "Постигането на неутралитет по отношение климата изисква планиране, оценка на техническата осъществимост и икономическата рентабилност на прехода и инвестиране на значителни средства в чисти технологии и енергоизточници", добави икономическият министър.
Той подчерта, че зеленият преход поставя най-големи предизвикателства пред енергоинтензивните индустрии, които имат съществен дял в структурата на българската икономика и значителен принос за експорта. Сред тях министър Николов посочи отраслите - химическата промишленост, металургията, обработката на метали, машиностроенето, електротехниката и други. "Тези индустрии са важна част от веригата на стойността със значение за много други сектори", каза още той.
Министър Николов определи разработването и въвеждането на иновации в индустрията като особено важно за отстояване и повишаване на конкурентоспособността, както на нашата страна, така и на ЕС като цяло. "Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергоинтензивната индустрия", подчерта той и добави, че добивът и производството на метали и редкоземни елементи и иновациите са в основата на зелените и дигиталните технологии.
"Ето защо е необходима проактивна индустриална политика и активна подкрепа за иновациите може да възстанови позициите на Европейската индустрия на глобалната сцена и да намали стратегическите й зависимости в чувствителни сектори като енергетика, критични суровини и цифрови технологии и други", каза още д-р Петко Николов.
.png?s=224166)
.JPG?s=215594)
