Моделът "Бони и Клайд от Харвард": Цената на тока за бизнеса у нас 408 лева, в Румъния - 180 лева

Бизнесът предлага 217 лева компенсация за мегаватчас за небитовите потребители за месец декември. Предложението е адресирано в писмо до премиера и министрите на финансите, икономиката и енергетиката с копие до КЕВР и е подкрепено от над 140 браншови организации, съобщи пред БНР Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).

Според него подобна компенсаторна мярка трябва да продължи "докато има такъв пазар, който е счупен, който не работи, такива свръхекстремно високи цени". Велев определи овладяването на енергийната криза като най-неотложната и най-спешната задача пред новия кабинет. "408 лева за мегаватчас е средната цена за ноември. Декември прогнозираме да стигне до 450“, изтъкна Васил Велев.

"В съседна Сърбия цената за небитовите потребители е 130 лева, а в Румъния цената е от порядъка на 180 лева, а в Турция – по-ниска", допълни той. Това е голям риск за икономиката и за обществения сектор, категоричен е Велев. "Борсовите цени са приблизително еднакви, но в във всички страни има индивидуални решения, които да компенсират тези свръхцени за съответните потребители". Цените за бита и сега са субсидирани. Ако продължат да бъдат потискани и субсидирани, това ще доведе или до фалити на дружествата, които снабдяват с електроенергия, топлоенергия и вода, или до кръстосано субсидиране и фалити в индустрията, коментира Васил Велев.

"Когато се субсидират едни цени, тази субсидия някой я плаща. И става така, че който потребява повече, той получава по-голяма субсидия. По-заможните граждани, които потребяват повече, получават по-голяма субсидия, която я плащат всъщност по-бедните. Това задържане на цените не е социална политика. Социалната политика е компенсиране на най-нискодоходните с енергийни помощи, с други средства, а не субсидиране за всички, включително и за тези, които могат да си плащат реалните сметки и тези, които не могат", каза Велев.

Растящите цени на тока ще подклаждат инфлацията, но този процес може да се овладее чрез несимволично и своевременно компенсиране на тези високи цени, посочи той. "Парите са тук, в България. Ние имаме само 7% електропроизводство на основата на поскъпналия природен газ. Другите 93%, суровините, не са поскъпнали – въглищата са на същите цени, вода, вятър, атом – всичко това със същата себестойност", обясни Велев.

Обхватът на антикризисните мерки у нас е над два пъти по-малък от средния за ЕС, изтъкна още Васил Велев. "Те и сега не са в оптимален дизайн. Това, което у нас отсъства като мярка, е подкрепа на фиксираните разходи на предприятията в пострадали сектори", обобщи той.