МВФ: Скъпата енергия, рекордният дълг и AI застрашават световната икономика

Предупреждение
Световната икономика е изправена пред рискове от трайно високите цени на енергията, рекордния държавен дълг и инвестиционния бум около изкуствения интелект. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която призова правителствата да предприемат предпазни мерки във фискалната и паричната политика.

В реч преди годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица в Банкок, Георгиева заяви, че световната икономика в момента е под въздействието на две противоположни сили - негативен шок върху енергийните доставки вследствие на конфликтите в Близкия изток и положителен шок върху търсенето, предизвикан от развитието на изкуствения интелект, който обаче също засилва инфлационния натиск.

"Комбинираното въздействие на тези две сили е изключително неравномерно в различните части на света", заяви Георгиева и посочи, че бумът на изкуствения интелект заобикаля много държави.

Прогнози

Новите прогнози на МВФ, които ще бъдат представени по време на срещите в Банкок, ще покажат, че най-сериозно понижаване на очакванията за икономически растеж ще има в държавите, засегнати от войни. Сред тях Георгиева посочи Украйна, където са нанесени значителни щети на гражданската и икономическата инфраструктура, както и държави от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко намаляване на енергийния износ.

В подготвената си реч ръководителят на МВФ не посочва дали институцията ще промени прогнозата си от юли за глобален икономически растеж от 3% през 2026 г. Тогава фондът очакваше ускоряване до 3,4% през 2027 г.

Тази прогноза беше направена при допускането, че корабоплаването през Ормузкия проток постепенно ще започне да се възстановява от средата на юли и ще се върне към предвоенните равнища до март 2027 г. МВФ очакваше средна цена на петрола от 89 долара за барел през 2026 г. и 78 долара през 2027 г.

Според Георгиева обаче петролът продължава да струва около 100 долара за барел, а ограниченият капацитет на рафинериите добавя още около 100 долара на барел към маржовете при ключови нефтопродукти, включително дизела.

Предстоящият отоплителен сезон ще увеличи търсенето, докато доставките на природен газ остават ограничени заради заплахите за превоза на втечнен природен газ през Ормузкия проток.

"Дори войната в Залива да приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще остане за известно време", предупреди Георгиева. По думите ѝ фючърсите върху петрола сорт Брент сочат запазване на високите цени и през 2027 г.

Поскъпването на енергията увеличава инфлацията, основните лихвени проценти и доходността по държавните облигации. Георгиева посочи, че доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония е достигнала най-високите си равнища съответно от 2007, 2009 и 1996 г. и продължава да нараства.

Рекорден държавен дълг

Друг основен проблем, който ще обсъждат 191-те страни членки на МВФ следващата седмица, е нарастващият държавен дълг. Според фонда той вече е достигнал най-високото си равнище след Втората световна война и се очаква да надхвърли 100% от световния БВП преди 2030 г.

Георгиева посочи развитите икономики, начело със САЩ, като държавите с най-сериозен проблем по отношение на задлъжнялостта. Съотношението между държавния дълг и БВП при тях вече е по-високо, отколкото при развиващите се страни и държавите с ниски доходи.

По думите ѝ правителствата вече не могат да разчитат единствено на по-висок икономически растеж, за да разрешат фискалните си проблеми.

"И въпреки това не виждаме решителни действия във високо задлъжнелите развити икономики, където в момента са необходими надеждни средносрочни планове за фискална консолидация, подкрепени в някои случаи от незабавни фискални мерки, включително за намаляване на част от натиска върху паричната политика", заяви Георгиева.

След пет години и половина на инфлация над целевите равнища натискът върху цените продължава. Сред причините тя посочи инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект, шоковете при цените на енергията и храните, митата, увеличените разходи за отбрана и по-високите разходи за обслужване на държавния дълг.

Според Георгиева за много държави сега може да е подходящ момент за предпазливо по-строг курс на паричната политика. Тя определи повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка като "напълно уместно".

Рисковете от бума на изкуствения интелект

Георгиева обърна специално внимание и на рисковете, произтичащи от огромния инвестиционен бум в изкуствения интелект. Очаква се инвестициите в AI като дял от БВП да надминат мащаба на историческите инвестиционни вълни при изграждането на железопътните линии, електропреносните мрежи и телекомуникационната инфраструктура.

Нарастващата икономическа и финансова концентрация поставя AI компаниите под натиск да постигнат достатъчно голямо увеличение на производителността и печалбите, за да оправдаят високите си пазарни оценки. Георгиева предупреди, че разочарование на финансовите пазари може да се превърне в "широкообхватен шок".

В същото време изследванията на МВФ показват, че при правилно използване изкуственият интелект може да добавя около половин процентен пункт към глобалния икономически растеж всяка година.

Според Георгиева държавите трябва да бъдат подготвени за навлизането на AI, включително чрез регулаторни механизми за управление на рисковете. Сред тях тя посочи мащабни сътресения на пазара на труда, сериозни киберрискове и рискове за стабилността, както и опасността най-модерните модели да излязат извън човешкия контрол.

Освен укрепването на публичните финанси, дори когато това предполага трудни политически решения, правителствата трябва да предприемат реформи за повишаване на квалификацията на работната сила, улесняване на създаването и закриването на предприятия, подобряване на енергийната сигурност и намаляване на регулаторната тежест, заяви ръководителят на МВФ.