НСИ и Евростат разбиха на пух и прах предизборните опорки на Петков, Василев и Нинова

Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката
Фейсбук

Преди няколко седмици редица политици се хвалеха, вероятно предизборно, с невероятни постижения за икономическия растеж на България през второто тримесечие на 2022 г. и за успешно проведената икономическа политика за развитие.

Според тях България през този период беше на 4-то място по икономически растеж. За съжаление обществото беше отново излъгано и днес Евростат и НСИ опровергаха изводите на "хвалещите" се политици и реално показаха къде се намира България и какво е било нивото ни на развитие, спрямо останалите страни членки на ЕС. 

Какво ни казаха Евростат и НСИ?
• Икономическият растеж в България през второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни не е 4.8%, а е 4%;
• България не е на 4-то място по годишен растеж, а заема незавидното 17-о място в ЕС, при условие, че все още не разполагаме с данни за Люксембург;
• Икономическият растеж в България на годишна база е по-нисък от средния за ЕС и за еврозоната, т.е. отново сме сред по-слабо представящите се.  

Данните на НСИ за структурата на икономическия растеж потвърдиха някои от направените от мен прогнози и изводи, а именно:  
• Инвестициите в основен капитал през второто тримесечие на 2022 г. се сриват със 7,8% на годишна база, като е налице ускоряване на спада спрямо предходното тримесечие. Тази негативна тенденция продължава вече цяла година и ясно показва, че бизнесът не инвестира, че загубихме много време с инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и че държавата спря публичните инвестиции в инфраструктура. 
• Темповете на прираст на индивидуалното потребление намаляват и дават знак за проблемите с покупателната способност на населението. 
• Реалният растеж на вноса е 16,7%, докато реалният растеж на износа е с над 6 пункта по-малко или 10,4%. Това допълнително потвърждава тезата за снижаващия се принос на нетния експорт за растежа. 
• Анализът на БВП по производствения метод потвърждава още някои от изводите, които направих по-рано, а именно, че:

1. Растежът в страната не се движи от цялостно индустриално развитие, а е провокиран от добивната промишленост, в частност добива на въглища, високата добавена стойност, която се създава от сектор електренергетика и по-малко от възстановената преработваща промишленост. Това са и причините, на база на които трите сектора в структурата на добавената стойност да нараснат с 11.9%;
2.  Анализът на добавената стойност потвърждава още и фактите, че държавата пропусна възможностите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и че се спряха всички инфраструктурни проекти. Това личи от спада на добавената стойност в сектор строителство с 16.4% в реално изражение. 
   
   Намалелият растеж и слабото представяне на България през второто тримесечие на 2022 г., на фона на останалите държави членки на ЕС, пораждат основание за редица въпроси, свързани с предстоящото управление на публичните финанси през следващите години, които ще поставя допълнително.