Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов: ЕК върна Стратегическия план на България с 200 забележки

Проектът на Стратегическия план бе публикуван за обществено обсъждане на 1 март 2022 г. за период от 30 дни. Още тогава много от браншовите организации изказаха своето недоволство

Европейската комисия в Брюксел
Европейската комисия в Брюксел Източник: Wikimedia Commons

Европейската комисия върна Стратегическия план на България с 200 забележки. Това обяви пред БНР заместник-министърът на земеделието Иван Христанов. Според Светлана Боянова, председател на Института по аграрна икономика, "Стратегическият план е документът, на чиято база в следващите години българското земеделие и селските региони ще бъдат финансирани с 8 милиарда евро, затова той е много важен и като за първи път тези пари трябва да постигнат едни цели, които са общоевропейски цели, тоест вече ще трябва да постигаме конкретни резултати, а не просто да усвоим едни пари, които Европа ни дава.

 

"Не ми харесва думата усвояване, защото наистина тези пари трябва да постигнат конкретна цел, в случая те са девет цели на Европейския съюз, свързани със справедливия довод на фермерите, с опазване на околната среда, докато се прави земеделско производство, със социалния живот в селските райони. Всъщност тези 8 милиарда са за нас и за постигане на конкретни резултати", допълни тя.

 

Всъщност още преди дни източници от Брюксел съобщиха новината. Голяма част от забележките са в частта за инвестиционните мерки.  Министерство на земеделието подаде българският стратегически план на 25 февруари, почти два месеца след определения от ЕК срок. Общият размер на публичните средства за интервенциите по Първи стълб и Втори стълб е 8 045 046 528 евро.

 

След официалното публикуване на писмото със забележки за България, страната ни има срок от три седмици, в който министерството би трябвало да проведе обществено обсъждане и да се допита до браншовите организации за решаване на проблемните теми, посочени от Комисията. Припомняме, че проектът на Стратегическия план бе публикуван за обществено обсъждане на 1 март 2022 г. за период от 30 дни.

 

Още тогава много от браншовите организации изказаха своето недоволство от предвидените интервенции. Коментирано бе, че екосхемите в Стратегическия план са твърде много. За овощарите отредените субсидии също предизвикаха недоволство, тъй като процент от себестойността са най-малки от всички сектори, а обвързаната подкрепа е ограничен ресурс в размер на 13% от общия пакет на директните плащания.

 

В хода на работа на Тематичните работни групи, беше решено да се свият наполовина таваните по проектите и процента субсидия и в преработвателната индустрия. Още след изпращането, като основни слабости на плана Асоциация на земеделските производители в България посочи неговата фрагментираност, обусловена от липсата на цялостна национална визия за бъдещето на сектора.

 

Липсата на последователна логическа връзка между отделните елементи. Липсата на прозрачност как и кога се взимат решенията по спорни въпроси. Голямата амбициозност в обхвата на подбраните интервенции. Неяснота в каква информационна среда ще се прилагат всички интервенции, както и по-скоро декларативния характер на системата за контрол и санкции.

 

Министерството на околната среда и водите ще прави цялостна оценка на документа, макар планът вече да има предварителна екологична оценка. До края на годината всички стратегически планове по ОСП на държавите членки трябва да бъдат одобрени от ЕК (посредством решение за изпълнение) и да започне тяхното прилагане от 1 януари 2023 г.

 

За да бъде целият процес прозрачен, ЕК публикува писмата със забележки на своята страница, така че всички заинтересовани да могат да се запознаят и с указанията, отправени към нашата страна. България е от държавите, посочили че искат да получат писмото си на националния език.

Още от "Икономика"

Последни новини

Най-четени