Санкциите на Тръмп отървават Европа от руската петролна хватка
Неочакваният ход на американския президент Доналд Тръмп да наложи санкции срещу най-големите руски петролни компании няма да парализира военната машина на кремълския диктатор Владимир Путин, но ще помогне на ЕС да се отърве от руския петрол завинаги, смятат журналисти.
Подробностите все още се уточняват, но на теория санкциите могат да принудят компаниите да продадат активи и да спрат останалите доставки на петрол по тръбопроводите към Европа, пише Politico. "Това е значителна стъпка. Тя ще принуди европейските страни и компании, които продължават да купуват руска енергия, да предоговорят тези сделки преди 21 ноември, когато мерките влизат в сила", заяви Кимбърли Донован, експерт по санкциите в мозъчния тръст Атлантически съвет.
Съобщението дойде месец след като Тръмп остро разкритикува Европа за "непростимите" ѝ продължаващи покупки на руска енергия, която осигурява около една четвърт от приходите на военния бюджет на Кремъл.
За Москва новите санкции означават непосредствени загуби, но едва ли ще подкопаят военните й усилия в Украйна, смятат различни медии. Според Дейвид Файф, главен икономист в консултантската компания Argus, "Роснефт" и "Лукойл" осигуряват около две трети от 4,4 млн. барела петрол, които Русия изнася ежедневно.
Ограниченията могат да "извадят" половината от този обем от пазара, като забранят на компаниите да продават петрол за долари - валута, която се използва почти изключително в световната търговия с енергия.
Санкциите ще засегнат особено силно Лукойл, заяви бивш високопоставен ръководител на компанията, пожелал анонимност. Според него фирмата вероятно ще бъде принудена да продаде дялове в чуждестранни проекти - от Египет до Ирак, което ще доведе до загуба на до 20 % от приходите.
Въпреки това най-големите купувачи на руски петрол - Китай и Индия - вероятно ще продължат да внасят, казва Хомаюн Фалакшахи, ръководител на отдела за петролни анализи в Kpler. Русия им предлага суровини на по-ниски цени, а Пекин почти няма алтернативи. Съобщава се, че след кратка пауза "повечето купувачи ще се върнат към покупките", веднага щом намерят обходни пътища - например чрез посредници, криещи руския произход на петрола.
Последици за Европа
Новите мерки могат да имат по-осезаем ефект върху Европа. От началото на пълномащабната инвазия ЕС се стреми да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси: Брюксел наложи ембарго върху вноса на нефт, горива и въглища по море и намали дела на Русия на газовия пазар от 45% на 13%.
"Роснефт" на практика загуби позиции в Европа, след като през 2022 г. Германия пое контрола върху дъщерните ѝ дружества. Говорител на германското министерство на икономиката заяви, че мерките на САЩ "не са насочени срещу германските подразделения на "Роснефт", контролирани от държавата". В четвъртък Европейският съюз също засили собствените си санкции срещу "Роснефт".
Ситуацията с "Лукойл" е различна - най-голямата руска частна петролна компания притежава стотици бензиностанции в ЕС (включително около 200 в Белгия), големи рафинерии в Румъния и България и 45% дял в рафинерия в Нидерландия. Тя продължава да доставя петрол на Унгария и Словакия, които все още са 86-100% зависими от Москва и се възползват от правото на освобождаване от санкции, като упорито се противопоставят на натиска на ЕС.
Сега ситуацията се променя. Министерството на финансите на САЩ заяви, че може да наложи санкции на всеки, който продължава да работи с Лукойл или Роснефт. Това означава, че европейските банки вече няма да извършват плащания за тези компании.
"Това е мощен сигнал към европейския бизнес - спешно трябва да се спре сътрудничеството, в противен случай те самите ще се окажат под санкции", каза Донован. Европейската комисия на свой ред потвърди, че обмисля собствена забрана за финансови транзакции с "Лукойл".
За Унгария и Словакия това представлява сериозен риск. "Ако санкциите влязат в сила, вносът просто ще спре", признава един от словашките служители. Последиците вече се усещат: финландската компания Neste спря да доставя гориво на дъщерното дружество на Лукойл Teboil, а в Румъния властите поискаха от фирмата да продаде рафинерията си Petrotel до края на следващия месец.
Според източниците Нидерландия също очаква скорошна продажба на дела на "Лукойл" в рафинерията Zeeland, докато българската рафинерия "Нефтохим" ще бъде принудена да преустанови дейността си от 21 ноември, ако не смени собствеността си.