Прехвърлянето на 33% от блок "Хан Тервел" на турската държавна компания разпали дебат за националната сигурност

Днес, в брой 70, "Държавен вестник" обнародва решението на Министерския съвет от 29 юли тази година, с което се разрешава на "Шел Експлорейшън енд Продакшън (96) Б.В." да прехвърли 33 на сто от своите права и задължения по разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ "Блок 1-26 Хан Тервел". Новият титуляр, който се включва в проучванията, е "Търкиш петролиум оувърсийз къмпани Лтд". След частичното прехвърляне "Шел" вече ще притежава дял от 42% в проучвателните дейности, "Търкиш петролиум оувърсийз къмпани Лтд" - 33%, а "ОМВ" - 25%.

Възможността за прехвърляне на правата и задълженията по предоставено разрешение за търсене и проучване е регламентирана в Закона за подземните богатства.

Правен статут и хронология на проекта

"Блок 1-26 Хан Тервел" е разположен в изключителната икономическа зона на Република България в дълбоко Черно море. Договорът за проучване на тази територия е сключен през декември 2025 г. с "Шел Експлорейшън енд Продакшън". През април 2026 г. титулярят прехвърли 25 на сто от своите права и задължения по разрешението на "ОМВ Петром Е&П България СРЛ".

С решението си от 29 юли Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за частично прехвърляне на правата и задълженията по предоставеното разрешение.

Какво представлява "Блок 1-26 Хан Тервел"

Блокът е разположен в изключителната икономическа зона на Република България в дълбоководната част на Черно море (южно от друг добре познат проучвателен блок - "Хан Аспарух") и обхваща площ от около 4000 квадратни километра.
Територията е определена за търсене и проучване на въглеводороди (нефт и природен газ) с цел откриване на нови местни енергийни ресурси и гарантиране на енергийната независимост на страната.

Хронология и правен статут

Официалният договор за търсене и проучване на блок "Хан Тервел" е подписан през декември 2025 г. за първоначален срок от 5 години. Първоначален титуляр и оператор на проекта е международният енергиен гигант "Шел Експлорейшън енд Продакшън (96) Б.В." (Shell Exploration and Production). Поради мащабността и високите финансови и технически рискове при дълбоководните сондажи, "Шел" постепенно разпределя дяловете си с други водещи енергийни компании:

Първо прехвърляне (април 2026 г.): Прехвърлени са 25% от правата и задълженията на румънската компания "ОМВ Петром Е&П България СРЛ" (OMV Petrom).
Второ прехвърляне (юли 2026 г.): С решение на Министерския съвет от 29 юли 2026 г. е одобрено прехвърлянето на 33% от правата на турската държавна компания "Търкиш петролиум оувърсийз къмпани Лтд" (Turkish Petroleum Overseas Company Ltd - дъщерно дружество на TPAO).

Текущо разпределение на дяловете в проекта

След одобрените от правителството промени, участието в международния консорциум за проучване на "Хан Тервел" се разпределя по следния начин:

Shell Exploration and Production (96) B.V. - 42% (основен оператор)
Turkish Petroleum Overseas Company Ltd - 33%
OMV Petrom E&P Bulgaria SRL - 25%

Значение на проучванията

Черно море се очертава като една от най-перспективните зони за енергийни находища в Югоизточна Европа (след значителните открития на природен газ в румънските и турските черноморски води). Участието на опитни компании като Shell, OMV и Turkish Petroleum обединява значителен финансов и технологичен ресурс, което повишава шансовете за успешни сондажи и потенциално откриване на нови местни находища на синьо гориво за българския и европейския пазар.

Обществени дискусии и аргументи около сделката

Прехвърлянето на 33% от дяловете на турската държавна компания "Търкиш петролиум оувърсийз къмпани" (TPOC) в проучвателния блок "Хан Тервел" повдига няколко основни дискусионни въпроса и теми за дебат.

Геополитически и национални интереси

Участие на съседна държава в стратегически ресурс: Основният критичен въпрос, който се коментира в публичното пространство и от политически сили, е свързан с допускането на компания, пряко контролирана от турската държава, до стратегически енергийни ресурси в българската изключителна икономическа зона в Черно море.

Критиците на сделката изразяват опасения, че засилването на присъствието на турски държавни дружества в черноморския енергиен сектор може да доведе до геополитическо обвързване или до потенциален конфликт на интереси, предвид това, че Турция има собствени и мащабни интереси и находища в съседни морски блокове.

Енергийна сигурност и суверенитет

Контрол върху потенциални находища: Част от анализаторите и политиците поставят под въпрос доколко е целесъобразно голям дял от евентуални бъдещи открития на нефт и природен газ в български води да се озорат под управленския контрол на външен държавен играч, макар формалният титуляр на разрешението (Shell) да запазва мажоритарен дял (42%).
Прозрачност на процеса: Повдигат се въпроси относно това дали българската държава е могла да договори по-голямо директно участие за национални дружества (например чрез Българския енергиен холдинг – БЕХ), както бе направено при други черноморски блокове, вместо масивното навлизане на чуждестранни компании.

Технически и пазарни аргументи в защита на сделката

От друга страна, защитниците на подобни консорциуми и експертите в енергетиката посочват "прагматични аргументи". Споделяне на финансовия и технически риск: Дълбоководните сондажи в Черно море изискват стотици милиони инвестиции и изключително сложна технология. Привличането на опитни партньори като Turkish Petroleum (която има успешни открития в съседни турски блокове като "Сакария" и "Гьоктепе") намалява финансовата тежест и риска за основния оператор.

Законност на процедурата: От правителството и Министерския съвет подчертават, че сделката е напълно законосъобразна, извършена е в рамките на действащия Закон за подземните богатства чрез прехвърляне на частични права от първоначалния инвеститор ("Шел"), а не чрез директна отстъпка на суверенни права от страна на държавата.

Източник: БГНЕС