При хунтата на Радев 2600 лв. са нужни на тричленно семейство за издръжка

Прогнозата е, че издръжката на живота ще продължи да нараства, а оттам и заплатата за издръжка

Драстично поскъпване на почти всички стоки от първа необходимост
Драстично поскъпване на почти всички стоки от първа необходимост Източник: Zonanews

Институтът за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ проведе  проучване  за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост. Целта е да се представи ценовата динамика в началото есенния сезон в условия на извънредна епидемична обстановка. Проучването е проведено между 26 август и 1 септември и включва 27 областни центрове. От КНСБ посочват, че основните фактори за повишаването на цените от средата на годината е поскъпването на петрола и на природния газ на международните борси, като тенденцията се наблюдава и в останалите развити икономики.

 

Очаква се годишната инфлация в Еврозоната за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2.2% към юли. Това е рекордна инфлация за последните близо 10 години, поясняват от синдиката. Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15.4%. В по-умерени граници е повишението на цените на храните, алкохола и цигарите - с 2%, както и на услугите - с 1.1%. Прогнозните данни на Евростат за август показват, че инфлацията се завръща в развитите икономики. С изключение на Финландия, Португалия, Малта и Гърция в останалите държави прогнозната инфлация за миналия месец нахвърля приетата за здравословна инфлация от 2%. Връщането на инфлацията се обвързва с възстановяването на икономиките и на вътрешното търсене и базовите ефекти от ниските цени през 2020 г.

 

По-високата цена на природния газ у нас отразява тенденцията за продължаващо нарастване на цените на синьото гориво на международните газови пазари. От началото на година повишението на природния газ е със 158%, като се очаква цената да продължи да се покачва до края на годината. Рекордните стойности на природния газ доведоха и до по-високи цени на енергоносителите. От 1 юли нарастват цените на електроенергията с 4.4% и на топлоенергията с 16.1%. Увеличението на цените на енергоносителите и горивата допринесоха за увеличение на общия индекс на потребителските цени, който регистрира нарастване с 3% на годишна база през юли. Причините за този ръст, освен енергоносителите, са и горивата и смазочните материали за ЛТС - с 25%, групата на "Хляб и зърнени храни" ръст с 5.3%, "Животински и растителни масла и мазнини" с 24.6%.

 

През последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Браншовите организации (хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди) смятат, че повишението на цените е неизбежно, защото нарастването на цените на енергоносителите и транспортът е пряко свързано с нарастването на производствените разходи. Нарастват обаче стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. "В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с ограничено потребление, това означава, че домакинският бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходите пера за други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност", поясняват от КНСБ.

 

От получената информация от направеното проучване на ИССИ на КНСБ става ясно, че има драстично поскъпване при слънчогледовото олио, като за едногодишен период е с 43%. По-ускореното нарастване на слънчогледовото олио започна още през месец март заради по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това е област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко.

 

С най-висока стойност на средната цена се регистрира в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв., става ясно от проучването. Отчита се увеличение и на цените при хлебните изделия. Хляб "Добруджа" нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб "Добруджа" достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата у нас остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., включително и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с поне 10 ст. заради повишаването на цените на тока. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв. Анализът на динамиката на цените хляб и зърнени храни показва, че между юли 2010 и юли 2021 г. нараства с 33,4%, като общите равнища нарастват с 19.3%. КНСБ посочва, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.

 

Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период. Нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, предвид подготовката на домашни зимнини. Драстично нарастване се наблюдава при: краставици - 35.8%; домати - 17.7%;пипер червен - 23.7%; зеле - с 18%; моркови - с 17.1%; картофи -6.2%; зрял фасул - 7.4%. Средната цена на доматите е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна средната цена на доматите достига 4,03 лв, в Бургас - 3,40 лв, Кюстендил - 2,70 лв. Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон - прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена спрямо септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич - 4,49 лв., Бургас - 4,30 лв. и Пловдив -4,10 лв. Изводът на проучването е, че при останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пилешкото - със 7.5%, и сухите колбаси с 4%.

 

Възходящ тренд се отчита и при горивата. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв. Заключенията на синдиката са, че темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище. Според КНСБ е тревожен фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост. Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на населението.

 

Средните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.). Под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска средна работна заплата, като "Производство на облекло" ръст с 6.6%, Добив на неметални материали и суровини с 2,6%, Производство на напитки с 6.8%. Спад на СРЗ се отчита при "Производство на химични продукти " с -3.4%, Рекламна дейност и проучване на пазари - със 7.7%. Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен, за да се запази покупателната способност на около 502 000 (23.4%) наети лица на минимална работна заплата, посочват от КНСБ. От синдиката заявяват, че поскъпването на електро- и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището - по-високите сметки за ток, парно, вода. Данните говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството.

 

По тази причина от КНСБ настояват за дългосрочни и превантивни мерки. Прогнозата е, че издръжката на живота ще продължи да нараства, а оттам и заплатата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да достигне ръст с около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв. По тази причина КНСБ настоява за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства, смятат от синдиката.

Още от "Икономика"

Бизнесът: Цената на тока е на шокови нива! Енергийният министър: В България сме с една от най-ниските цени на ток!

Причините за увеличението на цената са заниженото производство на електроенергия от държавните ТЕЦ-ове, както и високите нива на износ

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени