Амбициозният проект на Путин за създаването на газов хъб в Турция, който отново би отворил за Газпром европейския и световен пазар, е на границата на провала.
Макар че от момента, когато Путин обяви идеята за създаването на хъба да мина почти година, руско-турските преговори буксуват и са съпроводени с разногласия, съобщава Ройтерс като се позовава на два източника, запознати с казуса.
Според единият, спорът се върти основно около въпросите за управлението. "Водят битка за това кой да управлява хъба", пояснява източникът на агенцията.
Другият събеседник на Ройтерс, който е близък до Газпром, е потвърдил за проблема - и според него управлението на бъдещия хъб е в основата на разногласията.
Газовият хъб, който по замисъла на Кремъл би могъл да се захранва с руски газ по "Турски поток" и по "Син поток", е жизнено нужен на Газпром - руският монополост загуби европейския пазар, а след взревяването на "северен поток" няма никаква възможност да се върне на него в обозрима перспектива.
Опитите за договаряне с Китай удрят на камък. По време на посещението на Си Цзинпин в Москва Путин предложи да доставя за Китай 100 млрд. куб.метра газ ежегодно - 6 пъти повече, отколкото сега. Но китайският президент така и не подписа дългоочаквания договор за строителството на тръбопровода "Силата на Сибир-2", а одобри алтернативен проект за доставката на туркменски газ.
През първата половина на тази година Газпром е продал в Европа едва 12,1 млрд. куб.метра природен газ - три пъти по-малко, отколкото през миналата година, която беше най-лошата в историята ан компанията.
Ако текущите обеми се съхранят, то в края на 2023 г. Европа ще получи около 24 млрд. куб. метра газ от Русия при 62 млрд. куб. метра през 2022 г. и 170-180 млрд. куб. метра в рекордните за Газпром 2017-2019 г.
Толкова малко газ Москва не е продавала на Европа от средата на 70-те години на миналия век. През 1975 г. обемът на съветския газов експорт е бил около 19,3 млрд. куб. метра.
.jpg?s=163016)
.JPG?s=218287)
.JPG?s=232439)
