Производството на стомана в Русия е спаднало до 15-годишно дъно

Западните санкции, забавящата се икономика и високите лихвени проценти тласнаха руската металургична индустрия в най-тежката ѝ криза от 2000-те години насам. До края на 2025 г. производството на стомана в страната е спаднало до 67 милиона тона - най-ниското ниво от 15 години, според РБК, позовавайки се на данни на корпорация "Чермет".

В сравнение с нивото на довоенната 2021 г., производителите на стомана са загубили 12% от продукцията си, или 9 милиона тона годишно. Спадът се ускори през първото тримесечие на 2026 г.: въпреки поръчките от отбранителните заводи, производството на стомана се срина с 10,4% до 15,6 милиона тона.

"Два ключови фактора оказват натиск върху пазара на метали. Първо, има спад на вътрешното търсене в металоемките индустрии - строителство, машиностроене, нефтен и газов сектор, корабостроене, селскостопанска техника и производство на вагони".

"Второ, затварянето на повечето експортни пазари", каза пред РБК Алексей Паршуков, старши вицепрезидент на Индустриално-металургичния холдинг (IMH). Вътрешното потребление на стомана е спаднало с 14% миналата година и с още 15% през първото тримесечие на 2026 г.

Поради санкциите ЕС, Великобритания, САЩ, Канада, Япония и няколко други страни спряха да купуват местна стомана, оплаква се Паршуков. Производителите на стомана преориентираха част от износа си към Турция, страните от ОНД и Китай.

Въпреки това продажбите на стомана в чужбина от 2021 до 2024 г. намаляха с една трета, или 10 милиона тона. "Почти всички големи компании за черна металургия показаха спад в приходите и печалбата през последната финансова година", заявява Паршуков.

Магнитогорският металургичен завод (MMK) отчете нетна загуба от 14,9 милиарда рубли до 2025 г.; печалбите на "Северстал" са намалели пет пъти, а паричният поток на компанията стана отрицателен - притоците по сметките са по-малки от отлива с 30,5 милиарда рубли.

За да свърже двата края, "Северстал" намали фонда си за ремонт с 15%, а капиталовите разходи - с 24%. Освен това се отказа от индексирането на заплатите и спря стратегически проект за производство на желязна руда в Череповец.

Магнитогорският металургичен завод (ММК) намали използването на капацитета до 60%, на практика спря инвестициите и обяви съкращението на 10% от управленския си персонал. Руската металургия – една от най-големите индустрии, в която работят 700 000 души в близо сто града с една индустрия – е в "режим на оцеляване", според анализатори от Центъра за стратегически изследвания.

Миналата година металурзите са взели 2,7 трилиона рубли банкови заеми, предимно краткосрочни, за да запушат дупки и да поддържат оборотен капитал. Според Централната банка на Руската федерация необслужваният дълг на металургичните компании се е увеличил с 600 милиарда рубли.

Кризата в металургичната индустрия може да се проточи с години и без държавна подкрепа индустрията рискува да се върне в началото на 2000-те,  според  Кирил Чуйко, анализатор в БКС. Миналата година металургичните компании поискаха от Министерството на финансите да облекчи данъчната им тежест, но молбата им беше отхвърлена.

Няма бюджетно финансиране, което да подпомогне всички, отбелязва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в Astra Management Company. Краят на украинския конфликт би могъл да помогне на производителите на стомана, според анализатора на Finam Ярослав Кабаков: "Необходимостта от възстановяване на територии и инфраструктура би създала значително допълнително търсене на метални продукти. Това би могло да предизвика покачване на акциите на производителите на стомана, не само с процентен пункт, а няколко пъти. Този потенциален двигател обаче все повече се измества надясно с течение на времето".