България ще поиска от Европейската комисия разрешение да внесе със закъснение проекта си на Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г.. Според европейските регламенти националният план трябваше да е готов до 1 януари 2022 г.
Поради политическата криза, трикратните парламентарни избори и дългото управление от служебно правителство обаче документът все още не е готов, а част от предложенията в него предизвикват остро недоволство сред фермерите.
След промяна в едно от основните Споразумение на ЕС през лятото на т.г., Стратегическият план вече не отговаря на екологичните изисквания както на европейското, така и на българското законодателство. От екоминистерството дават да се знае, че документът няма да получи зелена светлина за екологична оценка, задължителна за Стратегическия план, освен ако не бъде преработен. в Стратегическия план трябва да се съобразят различните стратегии в областта на екологията на ЕС – за биологичното разнообразие, От фермата до трапезата, Зелената сделка.
Изискванията включват 50% намаляване риска от пестициди, 25% биологично земеделие до 2030 г, намаляване с 50% продажбите на антимикробни средства по отношение на животните и аквакултурите, намаляване на загубите на хранителни вещества с 50% като същевременно се гарантира и невлошаването на плодородието на почвата, намаляване на торовете с поне 20% до 2030 г., връщане на най-малко 10% от земеделските площи с ландшафтни характеристики и др.
"Ако едно време от директните плащания бяха безусловни и гарантирани за стандартните земеделски производители, в момента има т.нар. изпълнение на изискванията на екологична устойчивост. На практика всяко стопанство, за да получава базовото си плащане, трябва да отговаря на екоизискванията, а се предвижда те да бъдат увеличени – до 7% екологично насочени площи на ниво стопанство", коментират от земеделското министерство.
Последното за тази година заседание на тематичната работна група е на 21 декември. На него фермерите ще обсъждат една от най-спорните теми относно таваните на субсидиите. Съпредседателят на Националната овцевъдна асоциация Симеон Караколев посочи, че от бранша недвусмислено са заявили позиция в тематичната работна група, че за държавата е много по-добре да бъде изработено правилно и съответно да бъде по-добре прилагано.