По-заможната част от населението тласка рязко нагоре размера на кредитите, които банките отпуска на гражданите. При това ръстът на тези заеми и като обем и като бройка значително изпреварва ръста на депозитите на населението в банковия сектор. А именно тези депозити са основния източник на средства, с които банките кредитират бизнеса. Ще припомним, че спестяванията на населението формират 56.67% от всички привлечени средства на банките, докато депозитите на фирмите само - 27.06 процента.
Според БНБ в края на декември 2021 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД нараства на годишна база с 0.6%, като достига 2.790 млн. броя. Размерът им се увеличава на годишна база с 13.4%, като достига 28.908 млрд. лева. В края на декември 2021 г. в сравнение с края на септември 2021 г. броят на тези кредити се увеличава с 1.5%, а размерът им - с 2.9%.
Към края на декември 2021 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 24 процента. Тази информация е напълно в съзвучие с данните за бурния ръст на жилищните заеми, защото кредити с подобен размер не се вземат за потребление.
Още повече, че най значително увеличение, според статистиката на Централната банка, за едногодишен период и като брой - 40.2% и като обща сума - 39.8%, отчитат заемите за населението между 250 хил. и 500 хил. лева. В тази група в края на декември има 5 746 кредита (около 0.21% от всички заеми за граждани) за общо близо 1.86 млрд. лева, което е над 6.43% от общия размер на средствата предоставени от банките на хората, пише News.bg.
Данните на БНБ за депозитите на населението показват, че по малките депозити на гражданите - тези до 10 хил. лева, намаляват. Според изнесената информация в края на последното тримесечие на 2021 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.084 млн., като намалява на годишна база с 3%.
Размерът на тези депозити в края на декември 2021 г. нараства на годишна база с 9% и достига 66.54 млрд. лева. В края на декември 2021 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити намалява с 0.4%, а размерът им нараства с 3.1%. Към края на декември 2021 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 17.5%.
Тези данни показват, че целият ръст в сумата на депозитите е за сметка на увеличаване на спестяванията на по-заможните групи население. А свиването на броя е заради обедняването на хората с по-малки депозити. Да не забравяме, че общия брой на депозитите до 10 хил. лева, които БНБ разделя в четири групи, заема над 84.45% от броя на всички депозити на населението, но общата сума в тях - около 10.94 млрд. лева, е едва 16.44% от всички спестявания на гражданите в банките.
Според сравнителните таблици на БНБ в края на 2021-а на годишна база броя на депозитите до 1000 лева се е свил с 5.8%, а като обща сума - с 6.3 процента. При депозитите от 1000 лв. до 2 500 лева годишното намаление в броя е 4.5%, а като обща сума - 4.6 процента.
Групата на депозитите от 2 500 лева до 5 000 лева отбелязва годишен спад в боря от 3.7% и в общата сума - от 3.8 процента. А депозитите от 5 000 лева до 10 000 лева намаляват за една година като бройка с 0.1%, а като сума отбелязват ръст от 0.2 процента. Когато говорим за тези групи депозити е важно, да уточним, че всички те на тримесечна база - периода септември-декември 2021-а, отчитат увеличение.
Причина за това вероятно са мерките на правителството за повишаване на доходите на онази част от населението, чийто основни доходи са с източник бюджетни плащания. В края на първото тримесечие на 2022-а ще може да се каже, дали при тези депозити става дума за трайно преодоляване на спада в тях или отчетения за последното тримесечие ръст е инцидентно явление.
По-важно за стабилността на банковата система и за потенциала й да бъде ефективен мотор на растежа като финансира бизнеса и гражданите, е състоянието и движението на депозитите в групите от 10 хил. до 20 хил. лева, от 50 хил. до 100 хил. лева и от 100 хил. до 200 хил. лева. причината е че всяка една то тези групи заема доста голям дял в общия размер на спестяванията на гражданите в нашите банки - съответно 13.61%, 17.46% и близо 16.15 процента.
С други думи тези три групи депозити съставляват около 47.2% от общата сума, която гражданите са поверили на банките. Ясно е че става дума за спестяванията на средната класа и е ясно също така, че един евентуален спад на тези спестявания ще доведе до натиск върху ликвидността на банките. А едно подобно развитие на събитията може да доведе до увеличаване на лихвените проценти по депозитите, което автоматично ще вдигне и лихвите по левовите заеми за населението.
За радост за момента не се наблюдават симптоми на спад в тези три групи депозити. Те отчитат стабилни годишни ръстове както в боя, така и в общите суми. Като за групата между 50 хил. лева и 100 хил. лева увеличението на общата сума на годишна база е 14.1%, а при групата от 100 хил. до 200 хил. лева годишното нарастване на общата сума е 19.3 процента.
Шампион по ръст на броя на сметките - с 24.7% и на спестяванията по тях - с 25.8%, е групата между 200 хил. и 500 хил. лева. В тази група към края на декември 2021-а има 16 406 депозита на граждани - 0.18% от общия брой, в които са концентрирани 4.62 млрд. лева - 6.94% от спестяванията на населението в банките.
С най-голям годишен спад като брой - 10.8% и като суми, са обща сума - 10.2% са депозитите над 1 млн. лева. В нея към края на 2021-а има 1052 сметки, по които милионерите съхраняват общо 2.71 млрд. лева. Свиването на тази група спестявания може да се обясни както с търсенето на по-доходоносни форми за вложения на свободните пари, така и с износ на капитали поради нестабилната конюнктура в страната.
.png?s=224166)
.JPG?s=263551)
