Русия разпродава златните си резерви, за да закърпи бюджета

За първи път от началото на 2000-те години Русия продава златните си резерви, за да закърпи бюджета, съобщи The Moscow Times. Дефицитът на федералния бюджет скочи над 15 трилиона рубли за 2022-2025 г. и допълнителни 3,5 трилиона през първите два месеца на тази година.

През януари руската централна банка продаде 300 000 унции злато от резервите си и още 200 000 през февруари, според статистиката на регулатора. В резултат на това златните резерви на Русия са спаднали до 74,3 милиона унции, което е четиригодишно дъно.

Продажбата на златни кюлчета от златните и валутните резерви на Русия - 14 тона за два месеца - е най-голямата от второто тримесечие на 2002 г. насам, според статистиката на Световния съвет по златото: тогава златните резерви на Централната банка намаляха с 58 тона. Впоследствие златото от резервите се продаваше само в малки количества – за сечене на монети.

Централната банка обяви планове за продажби на злато от своите златни и валутни резерви в края на ноември миналата година. Продажбата на кюлчета беше планирана като част от "огледално" отразяване на транзакции с активи на Фонда за национално благосъстояние (които са част от златните и валутни резерви на страната). От 2022 г. Министерството на финансите активно продава валута и злато от фонда, за да попълни бюджета, чиито военни разходи достигнаха най-високото си ниво от съветско време.

Доскоро обаче сделките със злато бяха виртуални: правителството продаваше благородния метал не на пазара, а на Централната банка, като де факто прехвърляше златни резерви "от един джоб в друг". В резултат на това златните кюлчета останаха част от златните резерви на страната, които надхвърлят 2000 тона и са петите по големина в света.

Сега обаче ситуацията се промени: Централната банка започна да извършва реални транзакции за продажба на злато, както вече прави с китайските юани от Фонда за национално благосъстояние.

Очевидно това се дължи на факта, че Централната банка не иска да изразходва всичките си останали резерви в юани, пишат икономистите Александра Прокопенко и Александър Коляндър. Юанът е последната валута, с която Централната банка разполага за пазарни операции и за влияние върху обменния курс на рублата, а колко остава в златните и валутните ѝ резерви е неизвестно: Централната банка засекрети статистиката за структурата на резервите си, след като беше засегната от санкции, а 300 милиарда долара от активите ѝ на Запад бяха замразени.

Продажбите на злато през януари вероятно са донесли около 120 млрд. рубли, изчислява инвестиционният банкер Иля Сушков пред The Moscow Times. За един месец централната банка продаде около 0,4% от златните си запаси, а сумата ще покрие едва 3% от дупката в бюджета, сметна той.

Отделно руският президент Владимир Путин с указ затегна ограниченията за износ на рубли и златни кюлчета от страната. От 1 април 2026 г. физическите лица няма да могат да изнасят в страните от Евразийския икономически съюз (Росия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизия) рубли на стойност повече от 100 000 долара. Юридическите лица и индивидуалните предприемачи не могат да изнасят никакви суми, с изключение на тези през международните летища. При износ ще се изисква банков документ, че парите са изтеглени от лична сметка.

От 1 май не могат да се изнасят златни кюлчета над 100 грама. В страните от Евразийския икономически съюз ще могат да се изнасят само през определени летища и при наличие на изрично разрешение от финансовото министерство. След началото на войната срещу Украйна вече бе въведена забрана за износ на валута над 10 000 долара.