Руската промишленост премина във фаза на угасване

Татяна Рибакова, журналист и писател
The Moscow Times

Поводът за написването на този текст беше отговорът на читател на предишен мой текст.

Свидетелства на очевидци
Представям мнението му с леки съкращения, като премахвам имената. Читателят работи в компания, която обслужва почти цялата добивна промишленост на страната. Така че картината, която той рисува, е наблюдение на ангажиран в тази дейност специалист.

Ето какво пише той:
Огромен брой компании, включително (фирма, лидер в бранша), са на ръба на съкращения и замразяване на производството. Много предприятия са спрени, складовете са запълнени - няма експортни продажби. Въглищната индустрия е просто катастрофа, където забраната за износ е наложена с транспортни ограничения (има само една железопътна линия на изток и тя е претоварена). Това не е паникьорство, а реализъм. Тези факти фигурират във всички доклади и анализи на икономистите. Това, което следва, е паникьорство.

Непрекъснато задаваме въпроси на местните ръководители: как и за сметка на какво предприятията оцеляват сега и дори планират покупки? Отговорът: предприятията живеят от лихвите по депозитите в банковите сметки. А за сметка на какво възникват лихвите, ако бюджетообразуващите отрасли са в депресия?". Ами за сметка на какво - това е известно: паричната маса М2 продължава да нараства с високи темпове, макар че растежът се забавя. Казано направо - "пресата за печатане на банкноти" работи.

А ето и наблюдението на един доста известен частен инвеститор на руския пазар - анализирайки отчетите на най-големите публични компании за 2024 г. и първото тримесечие на тази година, той наброява пет сигнала за предстояща криза.
Първо: компаниите губят битката за себестойността на продукцията. Въпреки че приходите растат добре, EBITDA (печалба преди лихви и данъци) и FCF (свободен паричен поток, който остава на компаниите, след като се приспаднат всички оперативни разходи, данъци и капиталови разходи) постоянно намаляват.
Второ: спадът на печалбите е допълнително утежнен от увеличаването на данъка върху доходите от 20% на 25%. Това не изглежда много, но когато печалбите намаляват, е трудно.
Трето: влошаване на ситуацията на дружествата с висока степен на задлъжнялост. Дългът е формиран по различни причини, но в основата им са санкциите. Например "Мечел" страда от недостатъчно търсене от Китай, "Сегежа" страда от факта, че основните ѝ мощности са в северозападната част на страната и износът ѝ беше ориентиран към Европа, "М. Видео" страда от проблеми с вноса на електроника. Дори само тези три компании имат дългове под 0,5 трилиона рубли, напомня авторът на текста.
Четвърто: банките започнаха да имат проблеми. Засега - от втория ешелон. "Sovcombank е нерентабилна според РСБУ за първото тримесечие, приходите от лихви на ВТБ намаляват, MTS Bank вече организира допълнителна емисия акции", пише авторът.
Пето: добре познатите проблеми на петролните и газовите компании. Да не говорим за злополучния "Газпром", но комбинацията от евтин петрол и поскъпваща рубла е лоша за всички петролни компании.

Заключения на анализаторите
Не всичко е хорър, но и не е "по правилния път, другари". Но може би наблюдателите интерпретират неправилно данните или пък не разполагат с цялата информация, от която се нуждаят? Нека се обърнем към традиционните аналитични структури. Ето редовният доклад на Центъра за макроикономически анализи и краткосрочно прогнозиране (ЦМАОК) "Тенденции в руската икономика" за март 2025 г. Промишлено производство за първото тримесечие спрямо същия период на миналата година - леко увеличение (1,1%). Ако разгледаме разбивката по месеци, ще видим, че по-голямата част от него е настъпила през януари, когато промишлеността е получила, очевидно, по-голямата част от авансовите плащания от бюджета за държавни поръчки: 2,2%. Но още през февруари бе отчетен ръст от едва 0,2%, а през март - от 0,8%. В рамките на статистическата грешка.

Но авансовите плащания продължиха да се получават от предприятията през цялото първо тримесечие. Още по-интересни са месечните данни за промишленото производство, които отразяват по-добре динамиката. Януари - 3,8% спад спрямо декември, февруари - 0,8% ръст спрямо януари, март - 0,7% спад спрямо февруари. Т.е. реален растеж изобщо няма, има "растеж" поради повишените продажни цени през годината.

Аналитичният отдел на руското подразделение на Райфайзенбанк разглежда данните на Росстат и оценките на БВП от Министерството на икономическото развитие. Изводът: промишленото производство е ключовият сегмент, който охлажда БВП.

Още по-тревожно е, че не само промишлеността се забавя. Износът на руска пшеница - една от гордостите на аграрния сектор, която през последните години носи значителен дял от приходите на бюджета от износ - намалява. И то значително: през януари - 2,47 млн. тона, което е с 39,5% по-малко, отколкото през януари 2024 г. През февруари са изнесени 1,9 млн. тона, което е 2,4 пъти по-малко, отколкото през февруари 2024 г.

Предварителната оценка за износа на пшеница през март е 1,4-1,8 млн. тона, което е значително по-малко от миналогодишния показател. Причините за това са много - от слабата миналогодишна реколта до изчерпването на украинските запаси от зърно, които бяха иззети по време на окупацията. Но една от най-тревожните е, че рентабилността намалява, в някои случаи до нула.

Земеделските производители дори могат да изберат да се откажат от установените квоти за износ на пшеница, защото е нерентабилно! И не, ако тази пшеница отиде на руския пазар, няма да стане по-лесно - фермерите просто намаляват засетите площи, защото не си струва. Както ми каза икономистът Игор Липсиц, все повече хора, занимаващи се със земеделие съобщават, че сега за фермерите е по-изгодно да сложат пари на депозит и да получат 20 процента, отколкото да се мъчат за почти нулева печалба.

Задачите на бюрократите
Когато е по-изгодно както за промишлеността, така и за селскостопанския сектор да бъдеш рентиер, а не производител, това със сигурност има силно влияние. Може би Централната банка трябва да намали основния лихвен процент и всичко ще се подобри? Машините в заводите ще се включат, дъскорезниците - в дъскорезниците, комбайните ще отидат на полето? Уви. И не става дума само за това, че Централната банка чрез своя председател Елвира Набиулина съветва да не се надяваме на бързо и силно понижение на ставката.
Проблемът е, че експортният потенциал е все по-ограничен - не само от санкциите, но и от забавянето в Китай, който се превърна в основен купувач на руския износ, както и от забавянето на световната икономика.

Вътрешното потребителско търсене не може да замени износа, а самата промишленост, както и селскостопанският сектор, страдат от факта, че разходите за средства за производство (вносно оборудване и производствени ресурси) не се покриват от постъпленията. Дори и да намалим основния лихвен процент, няма да получим нищо друго освен инфлация.

Факт е обаче, че за руското правителство, което се роди от разпадането на съветския икономически модел през 1991 г. и премина през горнилото на кризата от 1998 г., основната цел не е икономическият растеж, а стабилността на бюджетната система. Както образно ми каза един руски икономист: усилията на икономическия блок не са насочени към това да предотвратят потъването на кораба на икономиката - айсбергът (войната), в който корабът се е блъснал, е извън тяхната сфера на отговорност. Задачата на икономическия блок е да гарантира, че корабът ще потъне, без да се преобърне, "на равен кил".

Наскоро Министерството на финансите преразгледа бюджетната си прогноза за текущата (!) година, като намали прогнозата си за приходите от нефт и газ и увеличи прогнозата си за дефицита, който вече надвишава ликвидния баланс на Националния фонд за богатство (3,8 трилиона рубли спрямо 3,3 трилиона рубли). И какво от това? Няма катастрофа - дефицитът все още е малък, а като се има предвид, че външният дълг на страната е незначителен, не може да има катастрофа - корабът все още потъва.

А вътре в страната Централната банка и Министерството на финансите перфектно балансират двете "страни" на кораба с лихвите и финансовите операции. Фабриките може да "работят" на празен ход, банките може да набъбват с депозити от напечатани пари, девалвацията на руската икономика ще продължи да изключва страната от световната търговия, реалното благосъстояние на руските граждани ще намалява, но корабът ще потъва, без да се преобърне, а икономиката ще се забавя без особени флуктуации. Особено след като Владимир Путин е приел факта, че икономическият растеж повече не е възможен.

***
Това със сигурност не е предвестник на катастрофа. По-скоро е предвестник на тих, спокоен, но неизбежен упадък. Ако перифразираме един стар анекдот, преди да умре, болният човек ще се изпоти добре.