София създава 43% от икономиката на България

Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат нормализация след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. София възстановява своя 43% дял в националната икономика, но за сметка на това най-бърз ръст регистрират относително слабо развити области. Въпреки това регионалните неравенства остават големи, а на фона липсата на реформи конвергенцията изглежда все по-далеч в бъдещето.

И през 2023 г. най-голямата регионална икономика остава тази на столицата, с над 79 милиарда лева брутен вътрешен продукт. След аномалиите през 2022 г. се възстановява разпределението на националната икономика сред останалите области, като челната петица се допълва от Пловдив (14 млрд. лв.), Варна (117, млрд. лв.), Стара Загора (10,6 млрд. лв.) и Бургас (8,5 млрд. лв.). Поредното пренареждане е следствие от нормализацията в няколко ключови сектора – от една страна туризмът, който тласка напред икономиката на Бургас, от друга – енергетиката, която носи забавяне в Стара Загора и Враца, от трета – селското стопанство, чиито спад доведе до свиване на добавената стойност в големи части от Северна България. За първи път няма нито една регионална икономика с БВП под 1 млрд. лв., отчасти следствие от значителна инфлация в периода 2022-23 г., отчасти – заради бързия ръст след пандемията.

От гледна точка на степента на икономическо развитие, столицата продължава да води с няколко обиколки поред останалите области, с 62 хил. лв. БВП на човек от населението – ръст с над 7 хил. лв. в рамките на година. Второто място все още се заема от Стара Загора (36,5 хил. лв./човек), следвана от Враца и Варна (по 27 хил. лв./човек). С под 20 хил. лв. на човек остават 18 от 28-те области в страната, а сред икономически най-слабо развитите области и тази година има разместване. На последното място през 2023 г. се нарежда Хасково, но Силистра е с едва 100 лева по-висок БВП на човек, Сливен – с по-малко от 500 лева, така че не е изключено последващо разместване на опашката по развитие. Разпределението на добавената стойност между широките отрасли ясно разграничава моделите на развитие – столицата и Варна са с относително висок дял на услугите, докато при Враца, Стара Загора, Пловдив, София, Габрово водеща роля заема индустрията. Регионите с по-голям дял на земеделието пък са в дъното на класацията.

Динамиката на регионалния БВП е силно неравномерна, но на годишна база има спад само в една област – Стара Загора, в резултат на нормализацията на енергийните пазари спрямо 2022 г.; по същата причина Враца отчита едва 1% номинален ръст. Трябва да имаме предвид обаче, че през 2023 г. има значителна инфлация – почти 10% средногодишно – което от своя страна означава, че в 15 от областите има номинален икономически растеж, но реален спад. С най-висок ръст са няколко северни области, при които възстановяването от ефектите на пандемията дойде със значително забавяне, но пък местната индустрия се представя добре, отчасти поради повишеното търсене на оръжие на международния пазар.

Дългосрочният преглед на разпределението на националната икономика ясно демонстрира растящата тежест на столицата за сметка на повечето останали региони. Докато в началото на хилядолетието столицата е създавала малко над ¼ от националния БВП, то в периода след ковид-19 достига цели 43%, а спадът през 2022 г. изглежда еднократен. Дяловете на другите големи областни икономики остават стабилни за същия период – Пловдив гравитира между 7,5-8%, Варна – 6-6,5% Стара Загора – 5-5,5%, което означава, че концентрацията е насочена най-вече към столицата. При малките регионални икономики обаче се наблюдава отчетлив спад на относителната тежест в националния БВП – делът на Видин, да речем, е намалял от 1,2% през 2000 г. до 0,6% през 2023 г., този на Кюстендил – от 1,9% до 0,9%.

Данните за областното икономическо развитие дават повод за умерен оптимизъм, доколкото лидери в растежа са региони от средата на таблицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че догонването на лидерите е близо – напротив, десетилетия ще са необходими, за да се изравнят столицата и най-слабо развитите области. Още повече, това сближаване няма как да се случи без целенасочени инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на слабите региони, както и без работеща децентрализация – теми, които бяха оставени на заден план през последните години, но вече не могат да бъдат заобикаляни.

Източник: Economic.bg