Строителният бранш в България се срина до тригодишно дъно

Индексът на строителната активност в България се срина от 17-годишен връх през март до тригодишно дъно от 120,2 пункта само осем месеца по-късно, съобщават от Националния регистър за строителство и реконструкции.

Показателят, който през пролетта отбеляза най-високата си стойност от февруари 2009 година насам, сега регистрира най-големия си годишен спад от януари 2015 година - понижение от малко над 24% спрямо същия месец на предходната година. Охлаждането при подготовката на нови обекти е ранен сигнал за пазара и може да доведе до свиване в предлагането на нови жилища през следващите години.

Над дългосрочното базово равнище
Въпреки резкия обрат през последните осем месеца, специализираният показател на Националния регистър за строителство и реконструкции остава над своята дългосрочна референтна стойност от 100 пункта. Тази базова линия е изчислена въз основа на данните за двадесетгодишния период от 2005 до 2025 година. Настоящото ниво от 120,2 пункта показва, че макар темпото да се забавя чувствително спрямо пролетния пик, общата строителна активност в страната все още се задържа над дългосрочното средно равнище.

Индексът обхваща всички етапи от инвестиционния и строителния процес - от първоначалната подготовка на нови проекти и реалното започване на строителни площадки, през обема на сградите в процес на изграждане, до напълно завършените обекти. В изчисленията влизат не само жилищни сгради, но и офиси, търговски площи, промишлени и складови бази, хотели, ваканционни комплекси, както и спортни и специализирани съоръжения.

По-малко, но двойно по-мащабни бъдещи проекти
Едно от ключовите предимства на този измерител е, че той улавя движението при строителните обекти още на ниво инвестиционно намерение и проектиране - преди издаването на официално разрешение за строеж, откъдето реално започва държавната статистика. Това позволява да се засекат по-ранни сигнали за промяна в пазарната динамика и за очакваното предлагане на нови площи. При изчисляването на индекса се отчита и териториалното и секторното разпределение на дейността, което означава, че общият спад не засяга по един и същи начин всички региони и сегменти в страната.

Конкретните данни в регистъра към 3 ноември показват ясна разлика между текущото строителство и планираните инвестиции. В момента в страната се отчитат 5067 обекта в реален строеж с обща разгъната застроена площ от 34,4 милиона квадратни метра. В същото време новите проекти в етап на подготовка са 1906 с обща площ от 23,7 милиона квадратни метра. Статистиката разкрива интересна тенденция към уедряване в сектора - макар бъдещите обекти да са значително по-малко на брой, те са средно почти два пъти по-големи като площ спрямо сградите, които се изграждат в момента.

Ефект със закъснение върху жилищния пазар
Свиването на броя на новите проекти неизбежно ще даде отражение върху имотния пазар, но купувачите няма да усетят промяната веднага. Според главния анализатор на регистъра Петър Мастиков "намаляването на проектите може да се отрази на предлагането на нови жилища със закъснение, тъй като днешните проекти се осъществяват през следващите години". Това означава, че текущият бум на строителни площадки ще продължи да захранва пазара в краткосрочен план, докато днешният спад в проектирането ще се превърне в по-ограничено предлагане на готови имоти след приключването на настоящия строителен цикъл.