"Това е дъното". Износът на руски газ се срина до нивата от 1985 г. - три пъти по-малко от предвоенните обеми

Опитът на Русия да лиши Европа от суровина за отопление, за да се изнудят европейските държави да направят отстъпки за Украйна, струва скъпо на "Газпром". След като загуби най-големия си чуждестранен пазар, който преди войната представляваше 80% от износа на компанията и две трети от приходите му, руският газов монополист се върна близо четири десетилетия назад. В края на 2023 г. "Газпром" е изнесъл около 69 милиарда кубически метра газ, което е най-ниският обем от 1985 г. насам, изчисли Ройтерс.

В сравнение с 2022 г. (100,9 милиарда кубически метра), която вече се превърна в най-лошата година за компанията в историята й, обемът на доставения в чужбина газ намалява с още 1/3. И ако сравним с предвоенните нива (185 милиарда кубически метра през 2021 г.), износът на "Газпром" се е сринал три пъти.

Доставките за Европа спаднаха до 28 милиарда кубически метра, което е нивото от втората половина на 1970-те години. За сравнение: през 1975 г. СССР продава 19,3 милиарда кубически метра годишно в европейските страни, а през 1980 г., след сключването на голям договор с Германия, количеството вече е 54,8 милиарда. Това обаче компенсира само една осма от предишния износ за Европейския съюз (180 милиарда кубически метра).

"Това е дъното, тази година ще преминем дъното на износа и производството (на газ), а след това ще започнем от това дъно. Лошата новина е, че това отблъскване от това дъно ще бъде бавно", заяви на газов форум в Москва Алексей Белогориев, директор на научноизследователската и развойна дейност в Института за енергетика и финанси.

Кремъл разчита на Китай, предлагайки му да увеличи покупките на газ с 5 пъти, до 100 милиарда кубически метра годишно. Но според прогнозите търсенето на вносен газ в Китай ще нарасне само с 80 милиарда кубически метра до 2030 г. и целият този обем вече е договорен, включително за газ от Туркменистан и втечнен газ, посочва Белогориев.

През 2024 г. изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна, което означава, че доставките за Европа може да продължат да падат. Ще бъде нереалистично да се възстановят загубените обеми на износа през следващите 10 години, казва Андрей Клепач, главен икономист във Внешекономбанк (VEB): "Дори като се вземат предвид съществуващите и планираните договори с Китай, няма да можем да компенсираме загубата от почти 100 милиарда кубически метра".

Според прогнозата на Белогориев, заедно със спада на доставките за Европа, износът за Турция също ще стагнира. А какво ще се случи с търсенето на газ в Китай след 2030 г. е въпрос, които стои на дневен ред, продължава експертът.  Владимир Путин настоятелно предлага Пекин да построи нов тръбопровод "Силата на Сибир-2". И въпреки че проектът беше обсъждан два пъти през годината на разговори с китайския президент Си Дзинин, дългоочакваният договор така и не беше подписан.

Според The South China Morning Post препъникамъкът е цената: Китай, който вече купува руски газ на половината от цената на Турция и Европа, разчита на нови отстъпки, а освен това не иска да инвестира нито един юан в строителството. Многомилиардната сметка за газопровода, според идеята на Пекин, трябва да бъде изцяло платена от "Газпром".

Някога мощната държавна корпорация, която управлява най-големите доказани запаси от газ в света, обаче трудно може да си позволи нов мегапроект. За годината, приключила на 30 юни 2023 г., "Газпром" претърпя нетна загуба от трилион рубли, оказа се в състояние на недостиг на пари в брой и беше принуден да похарчи две трети от паричните резерви в сметките си. През първата половина на годината производството на "Газпром" спадна с една четвърт в сравнение с предвоенните нива, което е рекорд в историята на родната газова индустрия.

За да закърпят баланса на "Газпром", властите рязко повишиха тарифите за газ в Русия. От юли 2024 г. те ще бъдат увеличени с 11,2%, а от юли 2025 г. с още 8,2%. В резултат на това цените на газа за гражданите ще се повишат с 20% за две години и с 34% от началото на войната.

До 2025 г. "Газпром" може да получи още един трилион рубли загуби поради намаляване на приходите, увеличаване на данъчната тежест и необходимостта от плащане на програмата за газификация, заяви през ноември Павел Завални, ръководител на комисията по енергетика на Държавната дума. Според него "няма да има износ", а разходите "остават".