Ултиматум от Вашингтон: режимът на Вучич има 3 месеца да отстрани Русия от сръбската NIS

"В идните дни ни очакват едни от най-тежките решения в нашата история" – с тези думи сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович описа ситуацията около сръбската петролна индустрия (NIS) и санкциите на САЩ. Причината е ясно и неблагоприятно послание от Вашингтон: изисква се пълно излизане на Русия от собствеността на NIS.

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ. (OFAC) първоначално наложи санкции върху руския петролен сектор, включително "Газпром", през януари, но в случая с NIS те бяха отлагани няколко пъти и окончателно влязоха в сила на 8 октомври.

OFAC одобри тримесечен лиценз за NIS, за да даде време на собствениците да търсят купувач до 13 февруари. Компанията и нейната рафинерия обаче нямат право да работят през този период. САЩ категорично не приемат никакво прикриване на руски партньори, "Газпром" или руското правителство. Поради това, каза министърът, президентът Александър Вучич и кабинета не са мигнали.

Банките са прекратили обработката на плащанията на NIS, а хърватският петролопровод JANAF е спрял доставките на суров петрол. По официални оценки рафинерията може да работи само до 25 ноември без нови доставки на суровина.

Според експерти обаче подобно развитие е било предвидимо отдавна. "Това беше ясно още преди единайсет месеца, ясно е и днес. Единственото, което действително стои като спешен проблем, е страхът на нашите политически представители от Руската федерация. Нека сме откровени – във властта има хора, които работят преди всичко в полза на руските интереси, а тези, които не работят за тях, се страхуват от Русия. Именно този страх диктува нуждата от спешна среща", обясни енергийният експерт Миодраг Капор пред телевизия N1.

По думите му основният въпрос е дали ще надделее страхът от икономически колапс или страхът от Москва.

Министър Джедович Ханданович също твърди, че страната е изправена пред "едни от най-тежките решения в своята история".

На извънредно заседание на правителството, което ще се проведе на 16 ноември, ще се обсъжда възможността Сърбия да поеме контрол над компанията, след което да компенсира щетите. Заседанието ще започне в 11:00 ч. местно време (12:00 ч. българско). На него ще присъства и президента Александър Вучич.

"Национализацията на NIS не би била изключение, ако погледнем примера на Европейския съюз, например България. Да, краткосрочният ценови и икономически удар би бил видим, но би могъл да бъде преодолян. Истинският проблем тук е свързан със сигурността – позволено е твърде много проруски организации да действат безпрепятствено на територията на Сърбия", допълни Капор.

Около национализацията, подчерта Ханданович, се колебае и Вучич. "Мнозина във властта и извън нея" са против подобна стъпка. "Озовахме се в тази тежка ситуация без да имаме вина… Води се политическа и геополитическа война, а ние като малка държава плащаме висока цена. Гражданите знаят, че санкциите действат вече 36 дни – от 9 октомври – но досега не са усетили нищо, благодарение на добрата подготовка на държавата", посочи Джедович Ханданович.

"Ако действително Сърбия не беше "нито виновна, нито длъжна", а и държавата беше планирала по-далновидно, може би днес би имало алтернативи", смята икономистът Биляна Степанович.

"В момента добро решение просто няма. Заради геополитическите обстоятелства сме там, където сме. Но също и заради нашето мъдро ръководство, което не бе в състояние – не знам с какво се занимаваха тези хора освен със собствена пропаганда – да мисли навреме за алтернативи, за преструктуриране, за това накъде върви светът и къде се намира Сърбия", каза още Степанович.

"Газпром нефт" към момента притежава 44.9% от НИС, а "Газпром" държи още 11.3%. Сръбското правителство контролира 29.9% от акциите, а останалият дял е разпределен между дребни акционери. Министър Джедович Ханданович изрази надежда "руските приятели да разберат колко е тежка ситуацията и да ни помогнат да я преодолеем".

Източник: БГНЕС