Кражбите на опаковки масло подчертаха въздействието на рязко нарастващата инфлация върху военната икономика на Русия, пише Financial Times. Разточителството на президента Владимир Путин с оръжия и боеприпаси помогна на Москва да запази предимство на бойното поле в Украйна, но това все повече става с цената на скок на цените на ежедневните стоки от първа необходимост.
Кадри от охранителните служби в Екатеринбург, столицата на руската отбранителна индустрия, наскоро заснеха двама маскирани мъже да нахлуват в магазин за млечни продукти. Докато единият нахлува в касата, другият избяга с 20 кг масло. Александра Прокопенко, сътрудник в Центъра за Евразия на Карнеги Русия в Берлин, каза: "Вашата средна фабрика за биене на масло би била повече от щастлива да отговори на търсенето и да работи на три смени. Но няма достатъчно хора, които да наема".
Руската централна банка изчисли, че инфлацията може да достигне до 8,5 процента тази година, което е двойно над целта. Потребителските стоки поскъпват с по-бързи темпове: цените на маслото се повишиха с 26 процента на годишна база, което накара някои магазини да го продават в пластмасови кутии с магнитни ключалки. Путин призова властите да стабилизират икономиката на Русия и централната банка повиши основния лихвен процент до рекордните 21 процента през октомври. Но президентът не показа никакви индикации за намаляване на разходите за отбрана, определени за рекордните 13,5 трилиона рубли (138 милиарда долара) в бюджета за следващата година.
"Това е класически случай на изстрелване на икономиката извън капацитета й", каза Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън". Високите разходи за отбрана доведоха до бързане за наемане в сектора, където много фабрики работят на три смени. Това изпрати безработицата до рекордно ниско ниво от 2,4 процента и принуди частните работодатели да повишат заплатите, за да се конкурират, правейки почти невъзможно увеличаването на производството на стоки и услуги, без да предизвика огромни увеличения на цените.
Управителят на централната банка Елвира Набиулина каза пред парламента в края на октомври, че постоянно високата инфлация е сигнал, "че търсенето значително е изпреварило производствения капацитет на икономиката". "В някои сектори почти не е останало празно оборудване, дори остарели машини", каза тя.
Разкошът в областта на отбраната се дължи на спада на приходите от износа на стоки от Русия, трудностите при конвертирането на рублата и натиска на САЩ за ограничаване на плащанията за стоки, което води до повишаване на разходите от страна на предлагането на стоки от ежедневието. Това направи Русия все по-зависима от вноса в момент, когато страната на практика няма начин да ограничи разходите си.
Допълнителните разходи за отбрана означават, че ефектите от инфлацията се усещат по различен начин в зависимост от близостта на руснаците до отбранителния сектор. През последните седем години заплатите в ИТ, тежката промишленост и строителството са нараснали със 170 процента, според руската държавна статистика Росстат. Междувременно в образованието и общинските услуги те са се увеличили с 10 до 20 на сто. Набиулина каза в Държавната дума: "Инфлацията е пряко приспадане от доходите на гражданите. Заплатите и доходите не се повишават за всички и има значително несъответстви".
По-високите повишения на лихвените проценти провокираха все по-шумно несъгласие от мощни индустриални барони като Сергей Чемезов, главен изпълнителен директор на руския държавен оръжеен конгломерат Rostec, който през октомври каза, че високата цена на капитала е фактор, ограничаващ способността на неговата компания да продава оръжия в чужбина.
Но Набиулина обвини недостига на работна ръка, предизвикан от разходите, за растящата инфлация в Русия, а не разходите по заеми или проблемите с капацитета.