В своята пролетна прогноза ЕК очаква растеж на българската икономика от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Европейската комисия прогнозира растеж на БВП за България от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Очаква се износът да нараства след първото тримесечие на 2024 г., движен от възстановяването на външното търсене.

Растежът на потреблението ще бъде подкрепен от все още благоприятното състояние на пазара на труда. Инвестициите ще продължат да се увеличават през прогнозния хоризонт, поддържайки производствения капацитет. Вносът се очаква да се възстанови, движен от нарастването на вътрешното търсене.

Пазарът на труда остава стегнат, като намалението на заетостта в промишлеността е компенсирано и дори надхвърлено от увеличението на заетостта в сектора на услугите. В условията на намаляващо население в трудоспособна възраст и затегнат трудов пазар очакванията са новооткриващите се работни места да бъдат заемани най-вече от лица, които са били извън работната сила или от вече заети лица.

След първото тримесечие на 2023 г. ръстът на заплатите в ключови сектори на икономиката се забави, като фирмите се стремят да поддържат своята разходна конкурентоспособност. През следващите периоди, заедно с отслабването на инфлационния натиск, се очаква годишният ръст на заплатите да се установи около 10%, което е близко до дългогодишната средна на показателя.

Прогнозата е инфлацията в страната да продължи да се забавя до 3.1% средно за 2024 г. и 2.6% за 2025 г. подкрепена от низходящата динамика на международните цени и очакванията за по-умерено нарастване на заплатите. Инфлацията при услугите ще остане сравнително висока поради нарастването на разходите за труд в сектора и преминаването към стандартна ставка на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги.

След значителното свиване на бюджетния дефицит през 2023 г. до 1.9% от БВП, през настоящата година Комисията очаква дефицитът да достигне 2.8% от БВП. Очаква се разходите за пенсии и заплати в публичния сектор да продължат да нарастват през прогнозния хоризонт, в резултат на приетите през 2022 г.

законодателни промени за определяне на размера им. От друга страна, с положителен ефект за бюджета ще е пълното спиране на субсидиите за компенсиране на високите енергийни цени. В приходната част, положителен ефект се очаква от спирането на мярката за намалената ставка на ДДС за определени стоки и услуги и по-високия корпоративен данък (15%) за мултинационалните компании. Очакваният ръст на вноса пък ще доведе до увеличение на приходите от косвени данъци.

Прогнозата за 2025 г. е дефицитът на сектор "Държавно управление" да бъде в размер на 2.9% от БВП. С промените в основните параметри за определяне размера на МРЗ и осигурителните прагове, се очакват по-високи постъпления от осигурителни вноски. Приходите ще бъдат подкрепени и от положителната макроикономическа перспектива.

Прогнозата на ЕК е дългът на сектор "Държавно управление" да достигне до 24.6% от БВП през 2025 г., при 23.1% от БВП през 2023 г. Като рискове в посока влошаване на фискалната прогноза Комисията отчита увеличените постоянни разходи за пенсии и заплати, които не са компенсирани напълно със структурни мерки.