Александър Александров: Цените на газа и на парниковите емисии са толкова високи, че няма социално поносима цена, която да бъде платена от българите

Интервю на Mediapool с Александър Александров

Цените на парното от 1 май са изцяло в ръцете на енергийния регулатор. Природният газ и въглеродните емисии обаче струват толкова много, че топлоенергията би поскъпнала с над 60% от юли, ако се спазва досегашният начин на формиране на цените, сочат изчисленията на столичната общинска топлофикация.

Дружеството обаче има предложение как повишението да е най-мното 30 процента, а надеждите са сегашната тежка ситуация за фирмата, която има близо милиард лева дългове, да продължи най-много още две зими, в които да се случи най-сетне модернизацията на топлопреносната мрежа и изграждането на две когенерации, коментира изпълнителният директор на топлофикацията Александър Александров.

Г-н Александров, наближава 1 май, когато се очаква енергийният регулатор да определи нови цени на топлоенергията след изтеклия в края на март мораториум. Какво сочат вашите разчети на база недовзетия приход заради по-скъпия газ от определения в цените ви от 1 юли 2021 г., като се приспадне компенсацията от държавата и като следите движението на газовите борси?

Разчетите във внесеното ни искане за цените от 1 юли 2022 г. сочат, че цените на газа и на парниковите емисии са толкова високи, че няма социално поносима цена, която да бъде платена от българите. За да не е толкова висока цената, ние взехме за база в калкулациите за новия ценови период азерския газ. Очакваме той да бъде използван за регулирания пазар, а именно за всички топлофикации и битови потребители на газ.

Това е нашето предложение, на което се основава предложението ни за цена. Количества по договора са достатъчни да покрият нуждите на целия регулиран пазар. Всички други разчети биха били много тежко поносими.  Дори и увеличението да е в размер на 25-30 процента, каквито бяха разчетите ни преди мораториума, това засега няма да има голямо значение. Повече ме тревожи новият регулаторен период от 1 юли.

Кажете все пак какво би било повишението, ако се спази досегашният метод в цената да влизат всички доставки и ако се вкара само азерският газ?

Ако приоритетно се използва азерски газ за топлофикациите и домакинствата на газ, увеличението ще е около 28-29 процента. Смятаме това за приемливо в сложната енергийна и международна ситуация. Всичко друго дори не искам да го цитирам. Двойно... И над... Което е нормално предвид тройното увеличение на цената на газа на пазарите и почти двойното поскъпване на емисиите. В нормална ситуация над 70 процента от цената на топлоенергията е стойността на газа. Със стойността на емисиите се стигат 80 процента.

Колко сте на минус от замразяването на цените на парното и как това се отрази върху програмата ви за поддръжка и ремонт на мрежата?

Недовзетият приход за този регулаторен период ще бъде близо 400 млн. лв. Това реално ни лишава от всякаква възможност за инвестиции. Те са сведени до минимум – да покриваме необходимите и задължителни ремонти, за да може да работим. Тоест, само ако стане авария. Почти.

Или там където законодателството изисква от нас, да извършваме ремонти на определено време. Ще ни се нещата да са далеч по-добри, но разбираме, че се намираме в извънредна ситуация, която започна много преди войната в Украйна – с енергийната криза в Европа. Съобразяваме се с даденостите.

Имате ли притеснения, че можете да останете без газ, ако "Булгаргаз" не приеме исканата от "Газпром" промяна за плащане по договора, каквото изглежда е мнението на Европейската комисия, а газовият доставчик каза, че ще се съобрази със становището на Брюксел?

Знаете, че България потребява малко над 3 млрд. куб. м годишно. "Лукойл" представлява 30% от пазара на газ, ние сме също 30 на сто, останалото е промишлеността. Доколкото ми е известно, от миналата година "Лукойл" има друг път на доставките. Тоест, една трета от необходимите на държавата количества те си доставят сами.

Знаете, че една трета от обемите са азерски газ и при евентуално спиране на доставките от "Газпром", трябва да се доставят около 1.2 млрд. куб. м, които са постижими за внос с увеличени количества от Азербайджан или от втечнен газ. Тук ще издам, че в края на 2020 г. "Топлофикация София" беше на ръба да внесе първото си самостоятелно карго втечнен газ.

Защо не успяхте?

Не ни стигнаха гаранциите в последните дни на декември, за да го направим. А цената рязко се повиши в Азия и изпуснахме възможността. Но още тогава ние знаехме, че съществува техническата възможност през входната точка Кулата-Сидирокастро и терминала в Ревитуса да доставяме втечнен газ.

А сега работите ли по такива възможности? Все пак дружеството е лицензиран търговец на газ. Работим по всички възможности, но в икономическата ситуация, в която се намираме, това практически е невъзможно за нас. Проблемът е в регулаторния недоимък, в който постоянно е поставена Топлофикация-София. Това е омагьосн кръг.

Значи остава "Булгаргаз", с който от години сте в сложни търговски отношения – току ви завеждат дело или искат запор на сметките. В момента не е ли така?

Не, ние в годините успяваме да поддържаме социално приемлива цена. Само че разликата между тази социално приемлива цена и реалната трябва да се вземе от приходите от производството на електрическа енергия, продавана на свободния пазар. Това е и целта на проекта за модернизация, по който работим с американската компания "Блек енд Вийч" (Black & Veatch) и който е работещ модел. Пример в това отношение е топлофикацията в Пловдив.

Тоест, приходите ви от продажба на ток на борсата, където в последните месеци цените са космически за българския бизнес, не могат да компенсират разходите за производството на топлоенергия?

Това, което топлофикацията произвежда като електроенергия, е приблизително една пета от топлинната енергия. С модернизацията и изграждане на когенерация би било възможно електроенергията да достигне 85-86 процента от производство на топлинна енергия. Цените на електроенергията наистина бяха и са много високи, но вървят в паралел с цените на газа.

Да, за крайния потребител е много по-добре да са ниски цените и на газа, и на електроенергията. Но цените – ниски или високи, не влияят на бъдещите ни планове за модернизацията. Важно е съотношението на произведената електроенергия към топлинната. В момента само около 20% от топлинната енергия са произвежда по комбиниран способ, едновременно с електроенергия.

При когенерация този процент ще достигне 85-86%. Последно какъв е пътят на модернизацията на дружеството?

Проектът на "Блек енд Вийч" или този за изграждането на съоръжение за изгаряне на RDF горивото от боклука на София, финансиран от изтеклата в края на 2020 г. оперативна програма "Околна среда", който обаче се бави. Планът на "Блек енд Вийч" е всеобхватен и за пръв път има толкова цялостен план с разчети във времето. Ясно е как той може да бъде финансиран.

В момента очакваме одобрението на втори грант от американското правителство по подписаното вече споразумение. Очакваме до две седмици това да е факт, тогава ще се обяви и сумата за финансиране на изработката на подетайлен технически проект, на чиято база да се подпишат договорите с финансиращите институции и да се проведе международен търг за изпълнители на съоръженията.

Приблизително очакваме инвестиции в този проект за 880 млн. евро, почти поравно разделени между строеж на когенерационни съоръжения в ТЕЦ "София Изток" и ТЕЦ "Люлин" и за модернизация на съществуващата топлопреносна мрежа.

Как ще осигурите финансирането на този голям инвестиционен проект?

Столична община със сигурност ще участва във финансирането. Различни са формите. Възможно е и издаване на гаранции от американското правителство, има интерес от ЕБВР, от други банки, така че не виждаме проблем за финансирането на този проект.

Това означава ли, че се слага кръст на инсинератора за RDF гориво?

О, съвсем не. Това е напълно отделен проект, който също осигурява зелена и относително евтина енергия за софиянци. RDF инсталацията е включена в плана на "Блек енд Вийч" Въобще не сме във фаза да кажем, че проектът трябва да бъде прекратен. Не виждам нагласа за това в нито една от финансиращите го институции.

Дори и в Европейската комисия?

Дори и в ЕК. Не виждам никъде нагласа за прекратяване на проекта.

А защо екоминистърът Сандов от известно време призовава Столична община да се откаже от него, защото няма да бъде изпълнен до 2024 г., за да усвои еврофинансирането и иска да се използват парите за други проекти?

Какво има предвид министър Сандов не знам. Управляващият орган на ОПОС е на пряко подчинение на г-н Сандов и той може по всяко време да прекрати проекта, ако това иска. Но ние – "Топлофикация София" или общината като принципал, нямаме основания да прекратим процедурата по избор на изпълнител в този момент.

И, според вас, няма проблем проектът да бъде изпълнен до 2024 г., за да получи еврофинансирането?

Да, въпреки че сроковете се скъсяват значително. Всички участници са препотвърдили, че в рамките на тези срокове ще се справят с поръчката на оборудването. Но искам да обърна внимание, че този проект за използването на RDF горивото за производство на топлинна енергия е важен за цялостния проект за модернизация.

Ако ние пропуснем шанса за него, това означава, че трябва да променяме цялата визия на "Блек енд Вийч", защото ще липсват мощности, и това би отнело забавило модернизацията. Двата проекта в момента са в синергия.

Кога очаквате да приключи цялостната модернизация на топлофикацията?

При настъпване на фаза две на проекта на "Блек енд Вийч" са необходими три до шест месеца за сглобяване на финансирането и да се проведат тръжните процедури. Очакванията са към края на 2025 г. да имаме готова когенерация. Всъщност ние не говорим за години, а за брой зими, които трябва да изкараме в сегашната ситуация. Желанието ни е да са две зими.

Най-големият ви кредитор - "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), също настоява за реформи покрай исканото от "Топлофикация София" предоговаряне на условията по споразуменията за цесиите по дълговете ви към "Булгаргаз". Как вървят разговорите в тази посока?

Обсъждаме всичко – какво е възможно и какво не. Водените преговори с БЕХ са изключително важни, за да можем да направим подложката за бъдещия проект за модернизация. Защото неуредени взаимоотношения с БЕХ биха блокирали финансирането му.

А енергийната криза в Европа, мораториумът върху цените на топлоенергията и войната в Украйна утежняват ситуацията. Но БЕХ разбира, че модернизацията ни трябва да се случи, за да се произвежда повече електроенергия, което ще позволи изплащането и на дълга ни към тях.

Какви са конкретните ви предложения за разсрочване на дълга като срок, лихви?

Не е тайна дългът ни от 900 млн. лв. към БЕХ. Искаме да намалим лихвения процент от сегашния средно 4,00 на сто по двете споразумение и да ги обединим в едно със срок за изплащане до 2031 г.

Срещаме разбиране от холдинга за около 3.5% лихва. Това ще е глътка въздух. Ние искаме тригодишен гратисен период за плащане само на лихви, без главница. Но БЕХ също трябва да се съобразява със своите инвеститори и облигационния си заем и ни предлага максимално намаляване на главницата за тези 3 години.

Близко сме до споразумение. Презумпцията е, че веднъж модернизирана, топлофикацията ще може да обслужва спокойно задълженията си и ще получи кредитен рейтинг, с който да стъпи на пазара и да може да изплати останалата част от задълженията.

Нека поговорим за клиентите ви. Как ще се отразят всички тези проекти върху цените, от които те се оплакват, че са им високи?  Наясно съм, че това е субективно усещане, както и че цените се влияят от борсови и други фактори, но можете ли да кажете какво да очакват потребителите?

Предвиждаме при реализация на проектите ръстът на цените по-скоро да следва инфлационните процеси. Всички сме наясно, че топлоенергията има социална цена, че софиянци трябва да получават надеждно отопление и това е едно от условията на модернизацията.

И котвата на нашите инвестиционни намерения е цената да се променя само с инфлацията. Нека отбележа, че работим в условията на регулирана цена и на електроенергията и битовите потребители при повишаване на нашите цени автоматично превключват на отопление с електроенергия.

Но пазарът на ток по последни планове ще бъде либерализиран през 2025 г. При топлофикациите възможно ли е освобождаване на пазара?

"Топлофикация София" е монополист на локалния пазар и това не може да се случи, поне докато доставчикът на топлинна енергия в столицата е един. Това продължава да е една от най-желаните услуги. Тя е икономически много по-изгодна отколкото отоплението с електричество и газ. В момента имаме над 200 проекта, готови за присъединяване, които очакват обществени поръчки за изпълнението им.

В плана ни с "Блек енд Вийч" е споменато намерението топлопреносната мрежа да се разшири с 20 процента в следващите десет години. Според мен дори това е прекалено песимистично, защото към днешна дата желанието за присъединяване е много голямо. Миналата година отчетохме увеличение на абонатите си с 3 процента, тази година очаквам да се качим на 5 процента. Има няколко големи проекта, които ще отворят нови възможности.

При реконструкцията на бул. "Каблешков" осигурихме преминаване на топлопровод и сега се изгражда проекта по ул. "Костенски водопад", който ще осигури мрежа в квартал "Манастирски ливади Изток". Това е голям потенциал. На бюрото си имам поне пет други проекта с по 60-70 хил. кв м. - 9, 12 и 15 хиляди нови апартамента.  Това води след себе си разширяване на топлопреносна мрежа. Това са инвестиции, които "Топлофикация София" може да си позволи и в сегашното си положение.

Според вас реалистично ли е изпълнението на приетата преди дни от парламента схема за енергийни спестявания, които годишно ще са длъжни да правят и отчитат редица енергийни дружества, включително топлофикациите?

Всичко е въпрос на желание и финансиране. Ние бихме искали и работим за това да ставаме все по-зелени и по-ефективни. Пълната подмяна на мрежата ни в следващите десет години означава икономии при преноса. Разработваме различни проекти, включително пригаждане на инсталациите и мрежите ни за използване на зелен водород като част от микса ни. Обсъждаме и поставянето на фотоволтаици за производство на електроенергия за собствени нужди.