Алексей Данилов, секретар на СНСО на Украйна: Путин се държи като подгонен плъх, с действията си ще унищожи Руската федерация

Интервю на Роман Кравец от "Украинска правда" със секретаря на Съвета за национална сигурност на Украйна Алексей Данилов

Въпреки новите заплахи от Руската федерация и редовните ракетни атаки срещу Украйна, секретарят на Съвета за национална сигурност Алексей Данилов винаги изглежда спокоен. По време на срещата с "Украинска правда" той излъчва самочувствие и не показва почти никакви емоции. Миналата година навръх Нова година УП също записа интервю с Данилов. По това време пълномащабна война с Русия изглеждаше като нещо нереално, в което никой не вярваше особено. Затова по-голямата част от разговора ни се отнасяше не до подготовката за отбраната на страната, а до вътрешната политика и борбата на властите с олигарсите. Сега решихме да запишем интервю с Данилов, за да разберем дали Русия готви терористични атаки за новогодишните празници и какво да очакват украинците в близко бъдеще. Алексей Данилов говори за ракетните заплахи, как украинците се научават да се защитават от "шахидите" (иранските дронове, бел. ред.) и затъмненията, обясни защо Путин се страхува от Кадиров, подчерта, че Украйна се готви за различни сценарии на вражески атаки и предупреди Валерий Залужни за политически изкушения.

Обикновено през втората половина на декември украинците се подготвят за празнуването на Нова година и Коледа. Тази година не ни се празнува. Руснаците се готвят да тероризират Украйна за празниците?

Не съм молфар (човек с гадателски способности, бел. ред.), за да кажа - виждам синьо, бяло, или червено. На война няма почивни дни, няма празници, няма неща, които да пренебрегнем. Трябва да сме готови за всичко. Това е тежък период за страната ни.

По-рано заявихте, че руснаците разполагат с достатъчно ракети за още няколко масирани удара на територията на Украйна. Какво е положението сега?

Руснаците нямат голям брой ракети.Проблемът е, че те преговарят с Иран за доставката на ирански такива. И това е предизвикателство за нас. Нашият президент, хората, които се занимават с международни договори, министърът на външните работи правят всичко възможно това да не се случи. Но не можем да гарантираме, че това няма да се случи. Защото от 1979 г. Иран живее, така да се каже, в своя собствена парадигма, в свой свят. Но ако Руската федерация вече иска ракети от тази страна, тогава говорим за това, че те нямат възможности за вътрешно производство. Сами си правят някакви ракети, но количеството, което са имали в началото на войната, и това, което произвеждат, са несравними неща.

Колко ракетни атаки имат достатъчно потенциал?

Ако вземем предвид големите атаки, които вече са извършени, тогава им остават най-много два-три, може би четири. Но тогава те ще останат напълно без ракети, което е недопустимо, защото за тях моеж да се появят съвсем други предизвикателства и трябва да им остане поне резерв. За да стане ясно - те вече минаха границата, която има по норматив и я минаха доста отдавна. Те все още имат ракети С-300, които сега използват, за съжаление, в нашите градове. Имат горе-долу достатъчно от тези ракети.

Все още имат "Шахеди". А те са много, ако не се лъжа.

Имат си "шахиди", но искам да отбележа, че ние се научихме да се борим с тях. Наскоро имаше случай, когато загубиха всички 100% дронове, които те насочиха.

Когато бяха свалени 13 от 13?

Да. Но така или иначе проблемът си остава, защото и един човек да е починал от тези "шахиди", за нас е трагедия.

Руснаците продължават да целят енергийната система. Научихме ли как да предотвратяваме пълно изключване на еленергията? Възможно ли е все още пълно лишаване от ток на Украйна?

Няма да ви казвам какво научихме, защото не искам да навредя. Със сигурност мога да кажа, че всеки от нас се раздава напълно във всяка посока, за да осигури препитанието на страната ни. Врагът може да прави каквото си иска, но имайте предвид, че те рискуват да унищожат страната си. И това не е наше решение, те решиха да унищожат Руската федерация. И те самите са силно ангажирани с този въпрос.

Имахме само една молба към тях - да напуснат Украйна и да се върнат на своята територия. Но отправихме тази молба само веднъж. Сега те ще трябва да платят за всички разрушения, да поемат всички репарации и така нататък. След това можем да говорим с тях за бъдещето. В същото време бих искал да подчертая, че Руската федерация трябва да бъде лишена от ядрено оръжие. На хора с психични заболявания не бива д ас едава такова.

Какво се случва в руското правителство? След като войските им се изтеглиха от Херсон, руските медии писаха, че елитът на Руската федерация най-накрая е осъзнал загубата на войната. Съветът за национална сигурност разполага ли с данни дали руските политически и бизнес елити наистина недоволстват от Путин?

Не разбирам къде е общото между думите "елит" и "Русия". Това не е елит, а хора, които благодарение на сближаването си с Путин и този терористичен консорциум имаха възможност да си напълнят джобовете. Ако бяха елит, то на 24 февруари трябваше да кажат, че така  не може. Една част от елита, който напусна страната. Все още мога да считам тези хора за елит, защото имат позиция. А хората, които днес казват едно, утре друго, вдругиден трето, не са елит.

Що се отнася до недоволството от процесите, протичащи в техните среди, мога да кажа, че това наистина се случва от април, когато в края на март ги изтласкахме от територията на Киевска, Сумска, Черниговска области и част от Харковска област. Тогава имаше мощна операция на всички сили за отбрана (на Украйна, бел. ред.) в района на Харков - това е цяла верига.

Сега разбират, че имат нулев шанс да спечелят тази война. И не защото някой ни помага, а защото това е ценностна, мирогледна война. Наподобява войната от миналия век, когато всички страни без изключение се обединиха срещу фашизма. Днес Русия на Путин представлява "модерен фашизъм". И ако Хитлер едно време искаше да унищожи евреите и за него това беше задача, то Путин не крие, че иска да унищожи нашата нация. Разбира се, ние няма да му позволим да го направи, ще направим всичко по силите си, за да им попречим да успеят.

Можем ли да посочим кой в ​​момента е недоволен от Путин на власт в Русия?

При тях текат много процеси, които както винаги са под килима. Няма открита обществена дискусия, публична демокрация, каквато има в много страни по света, включително и у нас – там всичко става под килима. И може да се случи така, че един ден аз и вие да се събудим и всичко вече да се е променило. Като пример ще ви припомня какво се случи на 1 май 1991 г. на Червения площад. По това време имаше традиционни събития: парад, знамена, кормчиите стояха там на мавзолея и т.н. Но за четири месеца това, което се наричаше СССР и се смяташе, че никога няма да се разпадне, престана да съществува. И беше необходимо да се обяви извънредно положение, както се казваше на руски. Горбачов трябваше да отиде в украинския Крим и всичко започна и свърши едновременно. Затова е редно да очакваме определени събития, които ще се случат там. Те със сигурност ще се случат.

Кои са основните лобисти в Русия за продължаването на войната? Кириенко и Патрушев?

Всъщност най-страшното за нас е, че подкрепата на населението на Руската федерация за войната е основният фактор за нейното продължаване. Имаме социология и мнозинството от населението им подкрепя всичко това. По време на 22 години малтретиране и изнасилване на руския народ от Путин, те толкова много им промиха мозъците, че сега подкрепят действията на властите. Защо казват, че уж сме им "братя и сестри" и т.н. Странно е да се твърди това, когато се отнасят така с нас. Руснаците, ако нямат външен враг се разпадат много бързо.

Съветският съюз имаше външен враг – това бяха капиталистическите страни. Достатъчно съм голям и си спомням, че едно време в неделя имаше такава програма "Международна панорама". Продължаваше 20 минути и почти непрекъснато водещият казваше, че "това е загниващ капитализъм, сега ще им дойде краят, там няма нищо, те имат безработица, те са голи, боси, те страдат" и т.н. Беше такъв ужас на ужасите. В същото време всеки искаше да отиде в командировка в капиталистическа страна, за да донесе малко обувки, панталони, якета и т.н. Мисля, че Путин, като се има предвид детството му и целия му живот, беше пропит от тези неща и досега живее в такава парадигма.

Кадиров и Пригожин: защо им е позволено да критикуват военното командване? Кремъл позволява ли им това, или вече са независими?

В Руската федерация има отделна руска армия, има отделна армия на Кадиров. Ако Путин не би дал пълна свобода на действие, не би позволил на Кадиров и всичките му съучастници да правят безнаказано каквото си искат в който и да е град на Руската федерация, тогава Ичкерия (Чечения, бел. ред.)отдавна щеше да се разбунтува и да е свободна. Те имат такова споразумение, че Путин дава всичко: пари, преференции, възможности, поръчки, ами всичко. В замяна на това Ичкерия остава част от Русия.

Изчезне ли Путин, Ичкерия ще стане свободна държава. Дали с Кадиров или без Кадиров, повярвайте ми, това непременно ще се случи и то много, много бързо. Защото това е отделна държава, която няма абсолютно нищо общо с Руската федерация. Ситуацията е друга – всички знаят, включително Кадиров, че Путин е дал заповедта да убият бащата на Кадиров. И според законите, които този народ има, трябва да има задължителен отговор. Защо Кадиров не го дава (този отговор, бел. ред.) е отделен разговор. Всъщност Путин се страхува от Кадиров. Защото това е човек, който може да му причини много неприятности.

Каква е историята с Пригожин (собственикът на ЧВК "Вагнер", бел. ред.)?

Това е човек, на когото бяха дадени огромни финансови възможности чрез усвояване на бюджетни средства, ограбване, включително на руската армия, на храна и много други неща. Освен това сега той има собствена армия, наречена "Вагнер", която върши доста неприятна работа. Защото това са наемни убийци, терористи. И, разбира се, Пригожин няма да има перспектива за живот в бъдеще, защото този човек оглавява терористична организация. Като цяло днешна Русия е терористична организация.

Съветът за национална сигурност има данни как Путин живее сега, къде се намира, вменяем ли е изобщо?

Животът му е пълен ужас. Защото сутрин се събужда не знам в кой бункер и не разбира какво трябва да прави по-нататък. Важно е всеки ден да даваме своя принос, за да направим живота му все по-ужасен и все по-ужасен. И това се случва така. 

Путин като подгонено животно ли е?

Като подгонен плъх. Нещо повече, той първоначално даваше посоката,  но след това беше принуден да се съобразява с  действията на нашия президент, с действията на въоръжените ни сили и целия ни народ. Не ние започнахме тази война, Путин започна тази война, вкл. срещу собствения си народ. Тъй като с действията си той ще унищожи Руската федерация, тя ще престане да съществува в рамките, в които съществува в момента благодарение на действията на Путин и неговото обкръжение.

Да се ​​върнем на войната и заплахите. През последните дни се появиха редица изявления на представители на нашите власти, че през януари-февруари може да има мащабна руска офанзива. За какво става дума?

Може да има засилване на тези позиции, които съществуват днес. Имаме разбиране, че това може да се случи. Нещо повече, ние не изключваме възможността те да обявят обща мобилизация, за да унищожат колкото се може повече свои граждани. За какво? За да нямат проблеми на тяхна територия. Защото хората, които изпращат тук, се връщат в съвсем различно физическо състояние. Ние знаем за какво се борим - борим се за нашата страна, за нашите деца, за нашата независимост. Те за какво се борят? Защо ги убиват тук, защо нашите момчета и момичета всеки ден ги бият тук? 

Ще се опитат ли руснаците да навлязат по-дълбоко в Украйна?

Те могат да имат желание за всякакво развитие (на военните действия, бел. ред.). И ние трябва да сме готови за всякакво възможно развитие на събитията, вкл. присъединяване на Беларус и други територии. И ние също се готвим, подготвяме и отново се подготвяме.

Когато руснаците започнаха пълномащабна война, целта им беше Киев. Спомняме си "трите дни" и как свърши всичко. Към днешна дата те отказаха ли се от идеята да превземат Киев или тази заплаха все още съществува?

Искам всички да разберем: те не са се отказали от идеята да унищожат нацията ни. Ако те превземат Киев, то те все едно нямат нищо в ръцете си - това трябва да разберем. Но ще им дадем ли Киев, ще им дадем ли такава възможност? Не. Какво очакваха на 24 февруари? Очакваха, че ще има паника, че хората ще се разбягат, че няма да има кой да защити Киев. Но огромен брой хора останаха. И е важно, че президентът остана. Вече мога да кажа, че имаше огромен брой хора от различни страни, които искаха президентът да си отиде оттук, защото тогава щеше да им е много по-лесно. Имах тази, знаете, не много приятна роля, в която всеки път, когато получавах официални доклади, че има опасност за живота на президента, трябваше да го информирам. 

Между другото, кога за последен път вие като секретар на Съвета за национална сигурност сте получили информация за опасност, грозяща живота на президента?

7 март беше последното съобщение. Защо? Защото планираха да приключат тази "операция" на 7 март.

Кирил Буданов каза, че войната трябва да приключи до началото на лятото на следващата година. Вярвате ли в такава прогноза?

Искам Кирил да не сгреши. Аз приемам тази прогноза. Иска ми се да се случи по-рано. Но имайки предвид факта, че съм реалист, разбирам, че едва ли ще имаме такава почивка преди пролетта-лятото. Но определено ще е в наша полза.

Луганск, Донецк, Симферопол – ще влязат ли въоръжените сили в тези градове догодина?

Трябва да отвоюват, това е наша територия, там ще има наше управление.

Определено не съм военен експерт, но ми се струва, че Донецк, Луганск, Крим са доста трудни цели. Как наистина можем да си върнем всичките земи следващата година?

Позволете ми да дам един доста прост отговор: в живота няма нищо невъзможно. Основното нещо е да не се страхувате. Трябва да има разум, пресметливост и действие. Ако имате интелигентност, пресметливост и действие, тогава победата определено ще бъде ваша. И най-важното - ако истината е на ваша страна, а истината е на наша страна.

След Херсон Мелитопол ли е следващата ни цел?

Следващата ни цел е страната ни. Тези решение вземат от Щаба на Върховния главнокомандващ, ръководен от нашия президент, определят се от нашите въоръжени сили, определят се от нашите възможности, определя се от нашата стратегия и тактика, как ще го направим. И ако някой си мисли, че знае какво ще последва, тогава съм много изненадан, защото такъв човек не присъства на тези срещи. 

"Ню Йорк Таймс" пише за Мелитопол... 

Вижте, не знам какво пишат там. Това е военен въпрос, по него не могат да с еправят изявления. Нека почакаме и ще видим всичко.

И няма да дадете директен отговор дали войната наистина ще свърши догодина, нали?

Как мога да дам? Вижте, много ми се иска изобщо да не беше започвала. Трябва да спечелим не само войната, но и след нея, защото ще имаме много предизвикателства. Това е отделно направление, по което работим в момента в апарата на Националния съвет за национална сигурност и отбрана. Защото онези бурни процеси, които могат да започнат след войната, могат да бъдат и много опасни за нас.

Обяснете за какво става дума?

Най-силното настояване на украинското обществото след войната ще бъде по посока на справедливостта. И ние разбираме, че трябва да осигурим тази справедливост. Ако някой смята, че ще продължи да съди по този начин, да управлява по този начин, да прави определени неща, без да носи отговорност пред обществото за справедливостта, тогава ще има голям проблем. Не трябва да оставяме страната в несправедливо състояние. Още повече, че съм повече от сигурен, че Володимир Александрович (Зеленски, бел. ред.) е наясно с това и прави всичко възможно, за да се подготвим предварително как ще се държим в тази или онази ситуация, защото това ще бъде предизвикателство за нас. Ще трябва да строим, строим и строим. Трябва да се разбере, че под думата "строя" имам предвид не само строителство. Ние ще трябва да градим държавата. Това е много сложен процес.

В едно от последните интервюта Володимир Зеленски каза, че след победата иска да отиде на море и да пие бира. А какво иска Алексей Данилов след победата?

Предвид факта, че имам девет внуци, с голямо удоволствие бих ги събрал всички в дома си за ден-два-три, за да ми разказват, разказват, разказват. Много ми липсва живото общуване с внуците. И това е моята мечта – да прекарам два-три дни с тях. Те разказват толкова много полезни неща, че дори не можем да си представим. Знаете ли, има една поговорка: "Когато детето говори, Бог говори". Чрез тях можете да научите много полезни неща. Някои от нас казват на децата: "Не е време, не безпокойте". Слушайте децата!

Накрая искам да ви помоля да опишете трима души, които станаха много популярни през последните 10 месеца. Първият е главнокомандващият Залужний. Как бихте го описали?

(Замисля се). В момента Валери Федорович е с определен ореол и това е голяма отговорност. Трябва да е много, много внимателни и ще обясня защо. Защото предвид статуса, в който се намира сега, броят на хората, които ще имат голямо желание да се възползват от този статус, ще расте експоненциално. Това е много важно за Валери Фьодорович (Залужний, бел. ред.), за неговото бъдеще - той да го има предвид и да го разбере.

Как можете да използват статуса му? Влизане в политиката?

Ние сме такава държава, че всичко у нас в крайна сметка се връща към някакъв политически процес. Някои хора може да започнат да се появяват около него, да му говорят, да му кажат това-онова, да го посъветват, да пишат и т.н. Просто има твърде много от тях. Валери Федорович ще е оставен пред голямо изпитание и пред много изкушения.

Какво можете да кажете за Буданов?

(Усмихнато) Кирил Алексеевич? Борбен човек!

Пред него има ли толкова много изкушения?

Не мисля .

И последният човек е Алексей Арестович.

Ама вие какво...(смее се). Не го познавам. Виждал съм този човек веднъж в живота си в коридора на кабинета на президента.

Как се отнасяте към прогнозите му?

За да разберете ще ви кажа следното - веднъж изчислих, че получавам от 80 до 120 съобщения на ден само по телефона. Можете ли да си представите какъв обем документи получавам и колко други неща? Нямам време. Може би съм късметлия, че не обръщам внимание на всичко това.

И последното: каква е рецептата да не паднеш духом?

Това не се отнася за мен. Защо да падаме духом? Бандера е нашият баща, Украйна е нашата майка, ние ще се борим за нашата родина. Това е съдбата ни, друга нямаме. Падането на духа е грях. Трябва да живееш собствения си живот. Като се има предвид факта, че вече е достатъчно сложно (положението в страната, бле. ред.), няма нужда да се усложнява допълнително. Просто трябва да вървиш напред. Да, може да е трудно, но всичко е заради това да я има Украйна.