Интервю на Живка Кехайова
След голямата победа на Украйна и голямата загуба на Русия край Херсон, много наблюдатели говорят за временен паритет на фронта, но битките на много места са крайно ожесточени, а днес стана ясно, че се очаква офанзива на Днепър от страна на ВСУ. Как всъщност стоят нещата?
В никакъв случай не може да се говори за паритет. Стратегическата инициатива от юни и юли е изцяло на страната и в ръцете на украинските командири, генерали, на Украинския генерален щаб. Т.е., след като получиха достатъчно системи за залпов артилерийски огън и далекобойни гаубици, и други видове оръжие, с които вече украинците преодоляха артилерийската доминация на руските войски, украинските войски извършиха голям брой настъпателни операции и бойни действия.
От страна на руската войска нямаме нито един пример, от юни-юли насам, за успешна воена операция или поне успешни бойни действия, които да са отхвърлили украински войски, да са им нанесли сериозни поражения. По цялото бойно поле руските войски в момента се окопават, отстъпват или обстрелват отдалеч главно населени места, градове, чувствителна инфраструктура, енергийни централи и заплашват да взривят някои ядрени централи.
Т.е. след загубата на стратегическата инициатива на бойното поле, режимът на Путин мина към друг вид война - терористична, брутална, подла и жестока война спрямо цивилното население, спрямо мирните граждани на украинската държава. Оказа се, че с високоточни ракети, доколкото са им останали, със стрелба от стратегически бомбардировачи, с ракети от руска и белоруска територии бяха поразени редица граждански, цивилни, държавни обекти от значение за подаването на електроенергия и вода основно към гражданите.
Второто, което искам да кажа е, че в момента явно тече оперативно разместване, или търсене на най-удобни начини за позициониране и на двете страни. И тук, засега, украинската страна има инициативата, следователно тя ще избере времето и мястото за нанасяне на точен и значителен по мащаби удар, който да доведе до нова промяна в конфигурацията на фронта.
Вече се вижда, че руската армия, руските сили, са деморализирани. Бяха нарушени логистичните връзки между бойните подразделения, които са на бойното поле срещу украинските части и техният тил - снабдителните им центрове са на десетки и дори на стотици километри от бойните действия.
Това прекъсване на логистиката обрича войските на първа бойна линия, първо на недостиг на боеприпаси, храна, гориво и на всякакви необходими за оцеляването материали. Второ - нарушава командната верига и мотивацията на военослужещите в руската армия, колкото и вече тя да е малка. Тези нещастни хора, които преди два месеца бяха мобилизирани, набързо облечени, въоръжени и оборудвани - набързо хвърлени на бойното поле, търпят нечувани бедствия и лишения. Те масово умират в ужас, или се предават, ако успеят.
Предполагам, че всички читатели, които се интересуват от темата, всеки ден виждат все нови и нови числа - да не ги цитирам сега. Но ето - вчера и оня ден има десетки и стотици руснаци, измръзнали на бойното поле и изоставени от своите командири - недостатъчно сднабдени, необлечени, неподготвени да посрещнат първите ниски зимни температури. А в момента температурите в украинските степи падат до минус 5,6 градуса. Съвсем скоро - през декември и януари, по тези жестоки места, където човешкият живот не може да се съхрани без отопления и жилище, температурите редовно ще падат до минус 18 и повече градуса.
Получава се така, че армията на Путин ще повтори съдбата на хитлеристките войски през 1941-43 година - оставени на бойното поле без достатъчно логистично снабдяване, без топли дрехи, без прибори за нощно виждане, без инструменти за бързо изкопаване на блиндажи, на дълбоки укрития, без възможност за отопление на бойното поле. Тези хора са обречени на мъчителна агония и единствената им добра алтернатива е да се предадат.
Перспективата на въоръжената борба е ясна вече. Тя вещае само разгром на групировката, която Путин вкара в Украйна. Затова политиката и въоръжените сили на Путин се обръщат срещу цивилните граждани с идеята да избият повече цивилни и трагедията, смъртта на близките, евентуално да пречупи бойният дух на войските на Украйна. Това няма да бъде възможно. Самите украински граждани - мъже и жени, от деца до старци, ясно декларират, че са готови да дадат всякакви жертви, да понесат всякакви лишения, но никога повече да не се върнат към робската, васална зависимост от режима на Путин, Руската империя, СССР - всички разновидности на това зло.
Около 300 години продължава това руско господство. От Екатерина II насам има примери как украинският език е бил забраняван и заличаван, украинската култура е била подтискана и забранявана, хората на украинския народ са били малтретирани, репресирани, или просто избивани. Целта винаги е била да не може тази нация - втора по численост след руската, да се развие и случайно да засенчи "величието" на руската култура, или пък да започне да доминира.
Тези безобразни терористични актове, вече насочени приоритетно и към болници, родилни домове, не са ли насочени всъщност към това Русия да принуди Украйна на преговори преди окончятелния си разгром?
Разбира се. Този ядрен, химически и енергиен шантаж, в крайна сметка иска да принуди украинското държавно и военно ръководство, да седнат на масата на преговорите, за да налага "мирната" руска страна свои условия докато има окупационни войски на украинска територия. В момента тези окупационни войски ограбват и експлоатират мирно украинско население на тези територии. Каквито и да е преговори в момента са неизгодни за украинската държава.
Тези проценти украинска територия, ако останат в ръцете на окупаторите, вещаят следващи заплахи за украинската нация и икономически срив заради липсата на достъп до морето и невъзможността за износ на стоки. Това не почива на никаква разумна, морална или политическа основа, да не говорим да дава право на Путин да окупира част от суверенна държава, че и от позицията на завоевател да й диктува някакви мирни преговори, споразумения или мирен договор.
Украйна отдавна съобщи, че Русия намеква и иска "мирни" преговори, само за да може да се окопити, да се предислоцира, да събере оръжие, да намери външнополитически съюзници - да речем в лицето на Северна Корея или режима на аятоласите, защото досегашните големи и уж вечни приятели - Индия и Китай, отказаха вече да се ангажират с авантюрата на Путин и го оставиха да се оправя сам. Даже ясно му заявиха, че използването на ядрено оръжие е немислимо, а индийският премиер открито заяви на Путин, че сега не е време за водене на войни.
Има ли някаква опасност международната общност да се опита да принуди Украйна да седне на стола на преговорите?
Всъщност това е надеждата на руската дипломация, на Лавров и на техните приятели и поддръжници в България. Те говорят, че Западът вече е уморен. Че обществата на САЩ, Западна Европа, т.е. на държавите от НАТО вече смятат, че са дадени твърде много милиарди в оръжие и, че е време вече за преговори с цената на някакви териториални отстъпки. За тяхно съжаление това не е позицията нито на НАТО, нито на ЕС, нито на Великобритания. Категоричната позиция на коалицията, водена от САЩ - тези 23 държави в Рамщайн, се съгласиха, че въоръжаването на украинската държава ще продължи. А тези 23 държави са с БВП над 30 пъти по-голям от този на Русия. Всички ръководители на 23-те заявиха, че помощта за Украйна няма да престане и преговори ще има само, когато украинската страна сметне това за необходимо. Нито НАТО, нито САЩ, според уверенията им, няма да се опитат да принудят Украйна да преговаря с терористичния руски режим при неизгодни за нея условия.
Кога ще се отървем и ние от робството и путинофилията?
Труден въпрос. При нас съотношението между нормални българи - патриоти спрямо евразийци и путинофили, не е най-доброто. Със сигурност обаче не е 70 % русофили, както се опитваха в един момент да тиражират тази лъжа пропагандаторите на Путин. Въпреки всичко процентът на русофилите е тревожен, защото започва от президента на републиката и минава през няколко водещи политически партии, които все още имат гласове. Спомняте си, че парламентарната група на "Приятелите на Русия" беше най-голяма в българския парламент. В нея имаше 121, или 122 депутати - т.е. поне 51% от депутатите. Може и днес да остават тези привърженици на Русия в парламента и това е сериозната заплаха за българския политически живот, за националната ни сигурност и отбрана, за бъдещето ни като европейци и като българи.
Васил Данов е член на УС на Атлантическия клуб и Директор "Връзки с обществеността". Капитан I ранг о. з. Васил Данов завършва военна журналистика в гр. Лвов, Западна Украйна. Работи във вестника на ВМФ и във Военното издателство. Магистър по политология от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Стипендиант на НАТО с научно изследване "Сравнителен анализ на военните реформи в Полша, Чехия, Унгария и България". Основател и първи редактор на вестниците "Легия" и "Свещен завет".
.JPG?s=263551)
