Даниел Митов: Бившите управляващи страдат от престъпен инфантилизъм

Проф. Габровски политически е много по-грамотен от "Промяната". Негативът е за тези, които не го подкрепиха като премиер, казва зам.-председателят на партията Даниел Митов в специално интервю за вестник "Стандарт"

Г-н Митов, защо предложеното от вас правителство не събра подкрепа още при гласуването на кандидата за премиер проф. Николай Габровски? 

Защото искат да ходят на избори. Днес от "Продължаваме промяната" си го казаха съвсем откровено, като обявиха, че щели да се завръщат. Не вярвам, че човек със здрав разум смята, че те могат да се завърнат. Не мисля, че българското общество и българските граждани ще им простят това, че за пореден път водят България към избори, които няма да променят кой знае колко конфигурацията в българския парламент. И в следващ парламент отново ще стигнем до ситуация, в която ще се чудим ще обсъждаме ли, няма ли да обсъждаме, ще си говорим ли, как точно и т.н.

В изказването си се опитах да им обясня, че има два принципа на парламентарната демокрация, които през последните две години бяха напълно забравени. Единият е, че когато бъдеш избран в парламента, не представляваш само хората, които са гласували за теб, и гражданите, които не са гласували за теб. И понякога трябва да си отчетен най-много към тях. Те това не го разбират. Не разбират, че в крайна сметка лидерството предполага да вземаш отговорни решения в синхрон с парламентарните процедури, с конфигурацията, която избирателите са определили в състава на Народното събрание. Те не могат да разберат, че първо трябва да уважават другите избиратели и, второ, че си дължим разговор. В една демокрация това е дължимо. За едни неща можем да се разберем, за други - не. Но това неистово тяхно желание да ходят непрекъснато на избори е най-малкото безотговорно.

Как ще обясните това, че толкова ярка личност като проф. Габровски, пък и хората, които предложи и не са случайни, получиха негатив?

Не мисля, че проф. Габровски получи негатив от всичко това. Негативът е за тези, които не гласуваха за него като министър-председател. В подобна ситуация е безумно да търсиш аргументи срещу човек, който е доказан професионалист. Освен това, политически той е много грамотен. Много по-грамотен от когото и да хванем най-вече от ПП. Всички хора, които беше избрал в проектокабинета, също са с биографии, професионалисти, експерти, които от ден първи, от първата минута могат да започнат да вземат адекватни решения така, че да се адресират проблемите, които стоят пред държавата.

Негласуването на това правителство си е заявка за нови избори. Друго тълкувание няма.

А как тълкувате поведението на "Български възход", които подкрепиха проф. Габровски, но заявиха, че няма да подкрепят предложения от него кабинет? Очаквали са от вас да подпишете споразумение, защо не го направихте?

Има логика в това да търсиш споразумение, да търсиш коалиционно правителство, политически отговорно да бъде подкрепено от мнозинство. Това е ясно. Въпросът е, че когато в парламента няма ясно очертано политически правителство, трябва да се правят компромиси. И ние направихме такъв компромис - да не предлагаме кабинет с ясен политически профил, за да можем да дадем възможност на някакво мнозинство все пак да се формира в този парламент. Това е технология в парламентарния процес, която се използва и в други утвърдени демокрации , когато има политическа криза. Така се решават политически кризи. Ние сме направили компромис. Очевидно е обаче, че част от другите партии изобщо не мислят за правителства. Интересува ги да ходят на избори, да намерят някакъв аргумент да не подкрепят кабинет.

В пленарна зала заявихте, че оттук нататък трябва много и на висок глас да ви се молят, за да подкрепите друг кабинет. Как би изглеждало това?

Правителство в рамките на този парламент без ГЕРБ не може да има. След като това е така, ще трябва да се търси подкрепа. Мисля, че вторият мандат е съвършено обречен, няма никакви шансове. За третия мандат не е ясно на кого ще го даде президентът. Въпросът е друг. Когато става дума за съставянето на кабинет от каквото и да е естество, става дума за приоритети, за ясна дефиниция на проблемите пред обществото, пред държавата. Проф. Габровски ги беше дефинирал. Ясно е и какви са решенията. Не зная какво по-различно може да се каже в тази ситуация от когото и да било друг, на когото се даде мандат.

Упорството на тези новоизлюпени революционери единствено и само вреди на обществото и на държавата. Всички трябва да си дадем сметка, че в парламента имаме една група, която не разбира къде се намира, не разбира правилата на парламентарната демокрация, фанатизирала е публиката си. Първо фанатизираха хората, които ги следваха, а след това станаха следващи - започнаха да вървят след тази публика, която самите те фанатизираха.

До култ към личността ли ще стигнат?

Там не съм забелязал личности. Има култ към онова остаряло и омръзнало на всички революционно говорене. Има култ към лепенето на етикети и към идеята да вземат цялата власт сега, веднага, на мига. Само че народът дава властта, той определя тежестта. Ако те се бяха справили добре с управлението си, сигурно щяха да имат повече представители в Народното събрание, отколкото в момента. Очевидно е, че хората им дадоха оценка и тя е слаба.

Вместо да погледнат себе си и да разберат, че носят някаква отговорност за начина, по който в момента обществото е разделено, за проблемите в държавата, за това, че не успяваме да мръднем напред по какъвто и да било начин, те решават да залагат на онова говорене, която моментно им е донесло успех в някакъв период, но оттук нататък няма бъдеще. И непрекъснато се опитват да хвърлят вината за сваленото им правителство на опозицията. А всички много добре знаят, че в една демокрация опозицията не може да свали кабинета, ако той е стабилен.

Дали случайно или не, но докато тук бе отхвърлян проектокабинетът на проф. Габровски, президентът наложи вето на Изборния кодекс. Виждате ли връзка между тези събития?

Според моите наблюдения и не само президентът много желае президентска република. Опитва се индиректно да етикетира партиите като слаби, немощни, недоговороспособни и, естествено, винаги да се правят внушения от негово име или през странични говорители, че политическата система е изчерпана и трябва президентска република. Второ, ние това вето ще го преодолеем.

Корнелия Нинова няма ли да се откаже от хартиената бюлетина, ако получи предложение за участие във властта с друг мандат?

Това е нейният законопроект. Не вярвам да се откаже от него. Трудно ми е да прогнозирам как ще търси кореспонденция със следващи мандати. Но за мен в сряда беше много удобен момент политическата криза да бъде решена и да се даде някакъв шанс да се тръгне напред макар и с експертен кабинет, кабинет с неполитически профил. Оттук нататък пред г-жа Нинова също стоят големи въпроси и аз вече я попитах как ще разговаря с ПП, които я обявиха за статукво и за част от мафията. Как мисли точно да води този разговор?

Борисов вече обяви, че ще настоява при трети мандат проф. Габровски отново да бъде издигнат за кандидат-премиер. Имахте ли предварителни разговори с него за това и бихте ли го убеждавали?

Такива разговори в момента трудно могат да се водят. След твърде емоционалната сряда е хубаво да мине малко време и да дойде моментът за третия мандат. Проф. Габровски е достоен човек, който с какъвто и да било мандат би бил прекрасен премиер. Нататък ще видим дали той ще размисли и ще склони, каква ще е конфигурацията в парламента и какви ще са разговорите. В сряда се изговориха много неща, които за пореден път не бяха красиви. Тези неща се помнят, не се забравят лесно. И ние вместо да намаляваме температурата на говорене, непрекъснато се връщаме в онези, старите парадигми, в които, за съжаление, ПП непрекъснато се стреми да ни връща. Защото те друго не знаят.

Очевидно е, че са зациклили в говоренето си, в мисленето си, нямат представа от това как се управлява държава, както вече видяхме. В парламента виждаме, че не знаят как се комуникира с останалите. Те са се самообявили за самодостатъчни. Те на единия тротоар са си добри, красиви и прекрасни. На другия тротоар сочат врага. Това мога да го определя само като престъпен инфантилизъм, защото вреди на държавата и на обществото. Инфантилността може да бъде симпатична някъде, но в парламента не може да се позволява. Подобен тип поведение е обществено деструктивно.