Димитър Ганев: Петков, а не Радев, става основен опонент на ГЕРБ след ареста на Борисов

Интервю на Мила Гешакова с Димитър Ганев за "24 часа"

Г-н Ганев, сравнихте ареста на лидера на опозицията с ядрения бутон. Кой какво спечели и загуби от тази политическа ядрена война?

Ядреният бутон, както може да унищожи противника, така може да предизвика и ответен ядрен удар, който да ти нанесе непоправими поражения. Арест на лидера на най-голямата опозиционна партия в европейска държава е много сериозно нещо.

За подобен акт трябва да имаш напълно безупречни доказателства, които да са абсолютно непробиваеми. Отвъд чисто юридическата страна на нещата, подобен арест е и политически акт. В този смисъл властта трябва да е подготвена да обясни на публиката своята правота, защото е напълно естествено да започне война на две интерпретации, които да звучат така - репресия ли е това, или е върховенство на закона.

И за да спечели интерпретацията на властта, трябва да имаш предварително подготвен комуникационен план – да се покажат неоспорими доказателства на нас, гражданите, които да ни оставят с убеждението, че този арест е наистина неотложен и необходим. Тогава и прокуратурата нямаше да има възможност да направи друго, освен да се задейства. В случая с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова не беше изпипана нито правната страна на казуса, нито политическата.

Във войната на интерпретации тази на властта загуби. В този смисъл има ясен губещ – управляващите и най-вече персонално Кирил Петков и Бойко Рашков заради провала на тази акция. - Можем ли да говорим за реална възможност от предсрочни избори след всичко случило Ето какво имам предвид – преди ареста на масата все пак стоеше вариант, в който при евентуален разпад на управляващата конфигурация имаше опция за нов кабинет в рамките на този парламент. Но сега, след ареста, тази възможност е почти напълно изчерпана.

Ако преди ареста ГЕРБ привиждаха като свой основен политически опонент Румен Радев, то след ареста е налице нов такъв – "Продължаваме промяната". В продължение на тезата – ако се стигне до оставка на този кабинет, ГЕРБ ще търсят по-скоро нови избори, отколкото да се впускат в преговори за ново мнозинство с тяхно участие в рамките на това Народно събрание. Това стои логично и предвид факта, че "Продължаваме промяната" е в негативен тренд като обществена подкрепа и ГЕРБ след месец или няколко месеца може да се окаже отново първа политическа сила.  И то не защото ще спечели по-голямо доверие от последните избори, а защото "Продължаваме промяната" може да се окаже под тях.

Ако действително казвате, че този арест няма да свали кабинета, какво може да е това, което ще доведе до неговата политическа смърт?

Изследването на "Тренд", което публикувахме миналата седмица, показа недвусмислено, че меденият месец на този кабинет е приключил. Налице е първият сериозен спад в подкрепата към правителството. В същия момент имам много сериозен източник на социално недоволство – растящите цени.

Високата инфлация има потенциал да продължи да изяжда доверието към кабинета, а и не виждаме да валят някакви добри новини, които да компенсират ерозията в подкрепата. но се оказа несполучлив В една средносрочна перспектива за някой или някои от партньорите може да се окаже по-изгодно да излязат от управлението, отколкото да го крепят. Това ще е и краят на този кабинет.

Как оценявате първите 100 дни от началото на това правителство?

Несъмнено правителството започна в трудна, бих казал, дори тежка ситуация. В края на миналата година бяхме в епицентъра на здравна криза, от която май поне засега излязохме. Социално-икономическата криза с нарастващите цени беше започнала още през есента на 2021 г. А на втория месец от този мандат избухна и безпрецедентна геополитическа криза заради войната в Украйна.

Тази каскада от кризи се посрещна от изключително крехка правителствена конструкция между четири политически субекта, които са много различни помежду си. Представителите в изпълнителната власт на 3 от 4-те формации, които съставят мнозинството, нямат управленски опит – "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" се сблъскват за първи път с властта. Дори и министрите от "Демократична България" не са имали управленски опит преди това. Ще го кажа най-меко - сблъсъкът на неопитността с каскадата от тежки кризи не успя да позволи на управлението да блесне.

Как впрочем можеше да блесне?

"Продължаваме промяната" даваха много сериозни реформаторски заявки преди изборите. При формирането на мнозинството тези заявки дори се потвърдиха и от партньорите в коалицията. Времето за осъществяването на реформи обаче е в самото начало на мандата. Тогава, когато все още се ползваш с достатъчно високо доверие, когато имаш тефлоново покритие, когато си достатъчно силен да удържиш на натиск. Защото реформата си е тежко начинание и най-често непопулярно.

На този етап не виждаме дори стъпка в посока реформа. Парламентарната комисия за конституционни промени, свързана със съдебната реформа дори няма и едно заседание все още. Говореше се за реформи в образованието и здравеопазването, но все още няма нищо на масата. Съкращаването на администрацията, за което Асен Василев обещаваше, е мираж. За законодателна програма на мнозинството дори не се говори. А притеснителното е, че времето за реформи изтича. Оттук нататък ще бъде изключително трудно да се реализира нещо по-сериозно.

Какви са добрите неща, които могат да се отчетат в тези 100 дни?

Без да твърдя, че следя в детайл работата на всеки министър, прави впечатление заявката и конкретните действия и срокове, с които Божидар Божанов се е ангажирал. Той е компетентен в сферата на електронното управление и има опит в техническата страна на проблема. Ако правителството издържи до края на годината и ангажиментите, поети от Божанов се реализират в срок, след година ще имаме реален пробив в областта на електронното управление, което без съмнение ще е много сериозен успех.

Президентът остава по-скоро пасивен в последните седмици. По-тих Радев ли ще наблюдаваме в този мандат, или да очакваме тепърва негово включване?

Президентът Радев започна като патрон на този кабинет. Петков и Василев излязоха от неговия служебен кабинет. Самият Радев легитимира "Продължаваме промяната" преди изборите, а те самите черпеха от неговата популярност. Общественото възприятие съвсем естествено приемаше мнозинството на промяната и Радев като част от една обща политическа кауза.

Първите противоречия между президента и кабинета дойде, когато новата власт взе да чегърта старата. Обаче старата не беше ГЕРБ, а служебните кабинети. Нямаше как това да не създаде известно напрежение между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Сега обаче се влиза в съвсем нов и различен етап между тях. Спадът в подкрепата към правителството нямаше как да не се отрази и на самия Радев именно заради политическата му обвързаност с кабинета, за която споменах преди малко.

Това пролича и съвсем ясно в последното проучване на "Тренд", в което регистрирахме 6% спад в положителните оценки за работата на президента. Ако ерозията в подкрепата на кабинета продължи, несъмнено Радев ще търси бърз, ясен и категоричен път да се дистанцира от правителството, за да запази собствената си подкрепа. Защото именно общественото доверие към президента е единственият негов реален лост за въздействие върху политическия процес чрез думите, които той изрича. Ако зад тези думи няма обществено доверие, той губи този единствен свой инструмент. 

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна Магистър по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход Съосновател е на изследователския център "Тренд".