Г-н Ганев, в четвъртък публикувахте резултатите от последното проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа". Какви са основните тенденции, които виждате? Можем ли да очакваме сериозни изненади на 2 октомври?
Има две тенденции, които правят впечатление. Първата от тях е ерозия при "Продължаваме промяната". Всъщност около митингите в подкрепа на Никола Минчев в края на юни формацията на Петков и Василев успя да възстанови част от подкрепата си, но не превърна това в тренд.
По всичко личи, че е имало моментно напомпване, което започва постепенно да издиша в последния месец и половина. "Продължаваме промяната" просто се връща на нива от месец май, когато печели под 20% от гласуващите. Нещо повече – нападките, които прехвърчат между служебния кабинет и "Продължаваме промяната", играят своята роля.
Все пак, не трябва да забравяме, че именно легитимацията на президента за проекта на Петков и Василев им даде онзи много сериозен бонус и мощен начален тласък, който ги изстреля на първото място на изборите през ноември миналата година. Това не само че сега го няма, а дори е с обратен знак.
Втората тенденция е ясно видима при формацията на Стефан Янев - от 7,6% през май до 4,5% през август. Ако бившият служебен премиер не стегне редиците си и не направи добра кампания, реално е заплашен от това да не влезе в следващото Народно събрание.
При останалите играчи, които не засегнахте, няма ли промяна?
Процентът на ГЕРБ на изборите например ще бъде пряка функция от избирателната активност. Електоратът им е силно мобилизиран и втвърден, но няма възможност да набере сериозна периферия. Могат да разчитат на твърдите си между 600 и 700 хиляди гласа. По тази причина, една по-ниска избирателна активност неминуемо ще доведе до по-висока относителна тежест на ГЕРБ спрямо останалите.
Не е изключено впрочем "Възраждане" да изненада с по-висок резултат от този, който получаваме в проучванията, защото често за такъв тип формации има скрит вот, за който по определени причини хората не споделят в изследванията.
Подобна изненада, ако си спомняте, се получи с "Атака" през 2005 г. Но определено не е само български феномен. Такъв тип явления са част от специфична контракултура, затова трудно се улавят точно. Имат скрит потенциал, който се реализира в самия изборен ден.
Точно обратното може да се случи при БСП. Там социологията има друг дефицит, който ясно установихме на изборите през юли и ноември миналата година. Когато анкетьорът пита част от социалистите дали ще гласуват и ако да, за кого, те съвсем твърдо си декларират вот за БСП, но поради притеснение да гласуват с машина, просто не отиват до избирателна секция в самия изборен ден.
Няма да ме учуди резултат на БСП дори по-слаб от този, който сега регистрират социологическите проучвания. А и Нинова като че ли бърка генерално с кампанията си. Вместо да засилва колкото може повече социалния вектор, защото социалният проблем е водещ в страната, тя се фокусира върху президента и служебния кабинет.
А Радев все пак продължава да е много харесвана от социалистите фигура. Така самата Нинова ги поставя в избор "аз или той". А в подобна дилема най-много да откаже още червени симпатизанти от това да гласуват.
"Демократична България" като че ли задържа позициите си, но май формацията на Слави Трифонов е заплашена да изпадне от парламента?
Голямата заплаха за "Демократична България" беше "Продължаваме промяната" и ГЕРБ да са на фотофиниш в последните дни от кампанията.
Защо казвам, че това беше заплахата. Защото, ако резултатите на ГЕРБ и ПП са много близки, то тогава цялата интрига на изборите ще бъде в битката за първото място.
И така, буквално в последните дни голяма част от електората на ДБ можеше да реши да играе в А група – да определя победителя, а не в Б група – да определя дали някой ще влезе в парламента. А това май няма да се случи, защото дистанцията между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" се увеличава.
Освен това се забелязва и леко завръщане към "Демократична България" от редиците на "Продължаваме промяната". Това са избиратели, които винаги са гласували в това пространство, но на последните избори предпочетоха Петков и Василев. Днес обаче са разочаровани от ПП и се връщат при стария си фаворит – ДБ.
Колкото до Трифонов – проектът "Има такъв народ" има нужда от ново политическо съдържание. На изборите през април и юли миналата година те бяха новите, тези срещу статуквото, тези, които ще чегъртат, и т.н. Това изпълваше партията на Трифонов с политическо съдържание. Сега те нямат дневен ред.
Опитват се да го запълнят с инициативи тип референдум за президентска република, но зад това прозира предизборна кампания и трудно може да хване дикиш. Зад "Има такъв народ" останаха, общо взето, персонални фенове на Трифонов, които обаче хич не са толкова малко и няма да е изненада, ако те го вкарат в парламента.
Споменахте избирателната активност като съществен фактор. Каква да очакваме?
Активността е най-трудна за прогнозиране, защото може в последната една седмица да има събитие, което да активизира огромна маса хора. Ако помните, подобно нещо се случи през 2009 г. Едно изказване на Ахмед Доган за разпределянето на порциите в държавата възбуди огромен наказателен вот и се стигна до 4 милиона и 200 хиляди гласували.