Димитър Ганев, Тренд: 18 дни преди вота на 4 април дистанцията между ГЕРБ и БСП изглежда трудно преодолима

След 4 април най-вероятно ще имаме скрита коалиция за кабинет с ограничен мандат. Нямаме опита да видим как се държи българският избирател по време на пандемия. При по-ниска активност ДПС може да изпревари Трифонов. ВМРО засега са единствената формация от т.нар. патриотично пространство с реален шанс за представителство в следващото Народно събрание. Това казва социологът Димитър Ганев от Агенция "Тренд" пред "24 часа". 

Има ли промяна в дистанцията между ГЕРБ и БСП 18 дни преди парламентарните избори? Възможна ли е смяна на местата между двата опонента?

Не регистрираме динамика в подкрепата между двете големи партии. Дистанцията на БСП от основния ѝ опонент изглежда трудно преодолима за малкото оставащо време до изборите.

Кой ще заеме трето място?

Битката за третото място ще е доста по-оспорвана. От една страна, формацията на Трифонов има крехка преднина пред ДПС, но от друга страна, движението може да се похвали с доста по-мобилизирани привърженици. Симпатизантите на "Има такъв народ" продължават да не са толкова сигурни в това дали ще упражнят правото си на глас, колкото са тези на ДПС. Сред привържениците на "Има такъв народ" има и немалка група от млади хора – такива между 18 и 29 г., които традиционно по-рядко гласуват. При евентуална по-ниска избирателна активност относителната тежест на по-твърдите в намерението си да гласуват се повишава и крайният резултат на ДПС може да се окаже по-висок от този на Трифонов.

"Демократична България" ли ще е петата партия в парламента?

Коалицията изглежда със сигурна пета позиция. Твърде голяма е дистанцията им с четвъртия, но и ще бъде трудно някоя друга формация като "Изправи се" или ВМРО да я задмине.

Каква ще е съдбата на сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ?

Коалиционните партньори на ГЕРБ реално ще се явят в три формации – ВМРО, Патриотичната коалиция Воля-НФСБ и "Атака". От електоралното наследство на коалицията "Обединени патриоти" най-голям дял успява да привлече ВМРО и те остават засега единствената формация от т.нар. патриотично пространство с реален шанс за представителство в следващото Народно събрание. Електоратът им изглежда твърд и силно мобилизиран. На Марешки и Симеонов ще им е много трудно. Това, на което вероятно те разчитат, е много ниската избирателна активност, която да доведе до по-нисък праг за влизане в парламента. И въпреки това оставам по-скоро скептичен.

Има ли перспектива пред Мая Манолова и "отровното трио" за представителство в следващия парламент?

Формацията на Манолова също е около 4-те процента. Нали разбирате, че както при "Изправи се", така и при ВМРО никой не може да каже дали ще имат 100, 110, 120 или 140 хиляди гласа. Никой също така не може да каже точно колко ще е бариерата за влизане в парламента, защото тя ще зависи от активността. За двете формации, които са около ръба, ключова е предизборната кампания и доколко в последните седмици ще успеят да мобилизират допълнителен вот.

В проучването 38 на сто от интервюираните от "Тренд" българи твърдят, че ще използват преференции. Какво могат да променят?

Преференциите са чудесен механизъм за интегриране на мажоритарен елемент в рамките на пропорционалната система. По този начин наистина можем да гласуваме за личности и то съвсем не е невъзможно да разместваме предварително подредените от партията листи. "Има такъв народ" е на крехка преднина от ДПС, но феновете на движението са доста по-мобилизирани. Прагът за преподреждане на определена партийна листа на тези избори е 7% от подадените гласове за съответната листа. Например ако партия Х в МИР-Варна получи 10 хил. гласа, то ако определен кандидат назад в листата има над 700 гласа, именно той може да стане народен представител. Преференциите са механизъм, който отнема монополното право на партиите да подреждат листата и тази възможност се предоставя на нас, избирателите. Преференциалното гласуване досега се е използвало и е показвало своите резултати на предишни избори. Не виждам основания на тези избори да не станем свидетели на същото, а именно - преподреждане на някои партийни листи по места. Разликата на тези избори е, че заради машинното гласуване недействителните бюлетини, които бяха невалидни именно заради преференциалното гласуване, сега ще са в пъти по-малко, защото машината не позволява да гласуваш по невалиден начин. А това е само още една добра новина за преференциалното гласуване. 

Как би изглеждала подкрепата за партиите при по-ниска от обичайната активност на парламентарен вот у нас?

Надали някой може с категоричност да отговори на този въпрос. Нямаме опита да видим как се държи българският избирател по време на пандемия. Традиционно сме разсъждавали по следния начин – при по-ниска активност се повишава относителната тежест на партиите с твърди ядра – ГЕРБ, БСП, ДПС. Въпросът е дали това работи по същия начин по време на пандемия? Ето например най-притеснени от зараза с COVID-19 са възрастните хора. В същия момент голяма част от електората на социалистите са именно в тази група. Означава ли това, че няма да излязат? Означава ли, че младите, които симпатизират на Трифонов, ще излязат да гласуват? Не можем да дадем категоричен отговор.

Какви коалиции ще има след вота? Ще има ли "Борисов 4"?

Картината на самия вот може да изглежда доста различна от моментната картина на социологическите проучвания именно заради голямата неизвестна, свързана с активността. В тази връзка да прогнозираме коалицията след изборите, е невъзможен жанр. Струва ми се обаче, че ще се търси някакъв модел на скрита коалиция, маскирана под програмно, експертно или някакво подобно правителство, което може дори да бъде фиксирано и с ограничен мандат.

Визитка:

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор по политология. Преподавател в СУ. Главен асистент в катедра "Политология". Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход. Съосновател е на изследователския център "Тренд".