Дмитрий Гордон: Както кучетата си бележат територията като я опикават, така и имперска Русия си "опикаваше" завладените територии с паметници (ВИДЕО)

Всички се променихме за тези три години. Няма нито един украинец, който да не се е променил, даже и тези, които са напуснали и живеят в други държави. Аз самият започнах да обичам Украйна повече, повече да се възхищавам от нашия народ, само големи сътресения могат да покажат на какво е способен човек. А нашите хора, украинците, показаха, че са способни на потресаващи, безпримерни подвизи и действия. Войната разкрива скритата същност на всеки. По време на война светът става черно-бял. Няма нищо промеждутъчно, или е добро нещо, или е лошо, или е качествено, или е отвратително. По време на тази война започнах повече да ненавиждам. Казват, че ненавистта разрушавала. От личния си опит трябва да кажа, че това не е вярно - тя по-скоро те прави по-силен. Искренно, с цялата си душа ненавиждам руските скотове, тези скотове, които представляват по-голямата част от този народ. Това даже не е народ, а население. Скотове!

Това заявява в интервю пред журналистката Алеся Бацман Дмитрий Гордон, създател на сайта "Гордон". 

Дмитрий Гордон: Ненавиждам с цялата си душа Путин, неговата банда. Малко е да се каже, че това са военнопрестъпници. Това са изчадия адови, това не са хора, това са скотове. Ние не сме представяли до войната истинското ниво и състояние на този "братски" народ. Аз съм разказвал нееднократно - обиколил съм Русия надлъж и нашир. Първото ми запознаване с нея беше в армията - аз съм служил половин година в село Медведка, в Шимски район на Новгородска област и година и половина в поделение до Ленинград - ракетни войски, с оперативно-тактическо назначение. Аз пристигнах от Киев - Киев беше прекрасен град тогава. Топъл, домашен, уютен, европейски, зелен. Аз бях свикнал на съвсем друга картина. И за мен, който бях на 18 г., аз попаднах в друга Русия, за която не съм подозирал. Аз видях през 1986 г. Новгородска област, това същото село Медвед. Схлупени къщи, схлупени, стари. Това не бяха къщи, това бяха коптори. В Украйна и по онова време всичко беше различно, беше чистичко, акуратно, имаше много тухлени къщи, всичко беше чисто, оградите не бяха килнати, всичко говореше за едно - за чистота и собственическо отношение. Навсякъде в Украйна имаше крави, всичко говореше за това, че там живеят хора, които обичат да се трудят и се трудят. 

А какво видях в Русия по това време - навсякъде блата и расте само червена боровинка. Там всичко гние, нищо не става. Нямаше никакви огради, всичко беше мръсно, старо, запуснато. Това е точната дума - запуснато. Хората - пияни от сутринта, аз не си представях, че такова е възможно. Навсякъде единственото впечатление е за нещо умиращо. Казармите ни бяха наводнени от плъхове - загасят лампите вечер и те започват да тропат. Имаше в това село една изоставена водонапорна кула и една полуразрушена църква. Всичко беше такава мизерия. В училището подът беше дървен. Казах си: "Боже, при нас в Украйна всичко е толкова красиво. Всичко беше новичко". След приключването на първоначалното обучение ме изпратиха в Ленинградска област. Но преди това ни изпратиха да разтоварваме снаряди в Ленинградска област, на жп станция "Дно" (Дъно). Един месец товарехме снаряди там.

Алеся Бацман: "Какви говорещи сами за себе си названия (на руски селища, бел. ред.)".

Дмитрий Гордон: И аз си помислих: "Боже, колко символично е това, видях чисто дъно - хора, пиещи безпаметно, разруха навсякъде". Това беше по съветско време. След това се заех с мащабен бизнес. Пътувахме с артисти по целия Съветски съюз - все още го имаше. След това по цяла Русия. Обходил съм я цялата. Никой не може да ми каже, че не познавам Русия. Момчета, както аз познавам Русия, едва ли някой друг я познава. От Магадан и Хабаровск до Калининград съм обходил всичко. Със затворени очи мога да ви покажа на картата сибирските градове, уралските градове - Челябинск, Екатеринбург, Перм, Уфа, Ижевск. Целият Сибир познавам, да не говорим за европейската част на Русия. Хора, Русия е задник. Русия е задник. И най-отвратителното е, че този "задник" не се променя. Питаш ме как аз съм се променил. Аз съм се променил, но този "задник" Русия не се е променила. 

Аз съм справедлив човек и трябва да кажа, че Москва се е променила. Станала е потресаващ капиталистически град, мегаполис, един от най-хубавите в света. Аз помня полуразрушената Москва в началото на 90-те. Тя се разпадаше. Но след това бяха налети пари, пари, пари и тя стана един богат и красив град. Москва не усеща войната и днес. Но Москва не е Русия, това е друга държава. Но ако отидете на 30 км от Москва - и ето го същият този "задник". Някога Радищев (Александър Радищев, руски писател и философ, бел. ред.) е пътешествал от Петербург до Москва и е написал знаменитото си съчинение "Пътуване от Петербург до Москва". Оттогава нищо не се е променило - аз съм пътувал по този маршрут.

Алеся Бацман: "Буквално преди да започне войната, Андрей Лошак (руски документалист, репортер и сценарист, бел. ред.) засне филм с такова название и е минал по същия път".

Дмитрий Гордон: Аз знам какво е Московска област, Тверска област, Ленинградска област - това е разруха. Някога Станислав Говорухин (руски режисьор и общественик, бел. ред.) засне филм, който се казваше "Така повече не може да се живее". Гледаха го десетки милиони хора, мисля че заради него се и разпадна Съветския съюз. Нищо не се е променило оттогава, с изключение на социалното разслоение - богатите станаха много богати, а бедните - много бедни. Има такива градове като Санкт Петербург, Новосибирск, Екатеринбург, Хабаровск, Самара - там се въртят много пари, макар че в Самара и сега е много мизерно. 

Русия живее в лайна, населението е отвратително, защото ако те не подкрепяха тази война, Путин никога не би се решил да я започне. Така че както Путин е въплъщение на този народ, той е продължение на този народ, така и този народ е продължение на Путин. Затова, когато Арсений Яценюк (украински политик, бел. ред.) заявява, че този народ трябва да се покае за това варварско зло, което причиниха на украинците, той е прав абсолютно. Те трябва да се покаят, това трябва да е държавно покаяние, народно покаяние, подобно на това, което направиха немците като отговорност за Втората световна война (...) Злото стана баналност.

Ние не ги познавахме, руснаците. Аз обаче знаех много и никога не съм имал илюзии към тях. И никога не съм ги обичал. Но, че са такъв отвратителен, безцеремонен, агресивен, нагъл, несправедлив и груб народ - даже и аз не съм си представял. Тези отрепки, които пристигнаха тук, ми обърнаха представите за добро и зло - не съм си представял, че сред руснаците са толкова зле нещата. Това не са хора, това са варвари, диваци, напълно загубили човешкия си облик.

Разбрах за себе си, че тази велика руска литература - а тя наистина е велика - не е успяла да се справи с най-важното - да очовечи руснаците. Питат ме какво е отношението ми към това, че в Киев са бутнали паметника на Пушкин. Казвам: "Прекрасно ми е отношението към това". Той никога не е бил в Киев, няма никакво отношение към Украйна, писал е за чужда нам страна. Той е гениален поет, но както кучетата си бележат територията като я опикават, така и имперска Русия си "опикаваше" завладените територии с паметници на Пушкин. Той няма никакво отношение към Киев, към Украйна, към мен. Който иска да го чете, но той няма никакво отношение към нас.

Площад "Л. Толстой" в центъра на Киев. Питат ме: "Какво ти е отношението към преименуването му, все пак си живял като малък в този район". Нормално, отговарям. Безусловно велик писател, когото никой не чете днес. Светът се измени, никой не съм чул да каже: "Чета "Война и мир" или "Анна Каренина". С такъв успех може да питаме защо в Киев няма улица на Маркес (Габриел Гарсия Маркес, бел. ред.). Но аз съм категорично против премахването на паметника на Висоцки в Одеса. И против премахването на паметника на Бабел, защото Бабел и Жванецки - това е Одеса. Светът може да се каже, че знае за Одеса основно чрез тях. Бабел и Жванецки са гениални. Но ненавистта към всичко руско е огромна.